№ 18
гр. К., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600267 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №158/11.11.2022год. по н.д. за възобновяване №387/22год.
П. апелативен съд е възобновил производството по ВНОХД №65/2022год. по
описа на КОС, отменил е Решение №56/21.07.2022год. постановено по
същото дело и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на КОС от
страдия на съдебното заседание.
С присъда № 51/25.11.2021год., постановена по НОХД № 544/2021год.,
К. районен съд е признал подсъдимият А. И. С. от гр.К., с ЕГН **********, за
виновен в това, че на 12.05.2020г. в гр. К. е отправил закани с убийство на
български и турски език спрямо Н. К. Н. от гр. К., и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. 55 ал. 1, т. 2, б. ,,б“ от НК, му е наложил
наказание ,,пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна
регистрацията по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от
6 месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимият С. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР-К. направените на
ДП разноски в размер на 419.50 лв. и по сметка на РС – К. – разноски на
1
съдебното производство.
Недоволен от постановената присъда е останал жалбодателят А. И. С.,
който я обжалва като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Моли,
въззивният съд да я и да постанови нова, с която да бъде признат за
невиновен в извършването на предявеното му с обвинението
престъпление.Представя към жалбата и допълнително писмено изложение. В
съдебно заседание, подсъдимият лично и чрез защитника си – адв.Ж.Ж. от
САК поддържат въззивната жалба. В пледоарията си, адв.Ж. развива
пространни съждения за пороци в обвинителния акт и съществени
процесуални нарушения допуснати както на досъдебното, така и на съдебното
производство. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да се
постанови нова, с която подсъдимия са бъде признат за невинен, като прави и
алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на
досъдебната фаза за отстраняване на допуснатите нарушения.Подсъдимият С.
в своя защита заявява, че не е извършил престъплението, счита се за невинен
и моли да бъде оправдан.
Частният обвинител Н. К. Н. не се явява в съдебно заседание, но чрез
повереника си – адв.С., моли да се остави в сила присъдата като правилна и
законосъобразна, като намира изводите на съда за правилни и обосновани.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да му се присъдят
направените разноски съобразно представените договори за правна помощ.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита въззивната жалба за
неоснователна, а присъдата на районния съд, за правилна и законосъобразна.
Събраните по делото доказателствата били обсъдени подробно от съда и
кредитираните от тях били достатъчни да обосноват извода за доказаност на
обвинението по несъмнен и безспорен начин. Моли, въззивната жалба да се
остави без уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд – К., като
правилна и законосъобразна.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира
следното:
Жалбата е неоснователна.
Свиделката Я.Н.Д., познавала свидетеля Н. К. Н., от времето, когато
2
учила в ОУ „Й.Й." в гр.К., където последния бил учител по информатика и по
повод нейни проблеми тогава, същият я защитавал. Впоследствие Д. се
преместила да учи в гр. Х., а после се върнала да довърши образованието си в
гр. К., но в друго училище. От 2016г. Д. заживяла в гр. К. на съпружески
начала с подсъдимия А. И. С.. Докато учила средното си образование, св. Н. я
видял в гр. К. и й отправил покана да се видят, но тя я отклонила.
Впоследствие Н. пишел понякога на Д. чрез интернет-приложението
„Месинджър" към програмата „Фейсбук", като отново искал да се срещнат, да
излязат заедно. В началото на м. май 2020г. подсъдимия С. прочел
съобщенията, които Н. пращал на Д.. Знаел, че свидетелят е учител.
Подразнен от прочетеното, на 04.05.2020г. той изпратил съобщение чрез
„Фейсбук-Месинджър" от своя профил до профила на Н., като го обвинил, че
е педофил, отправил му и други обиди, както и общи закани. Свидетеля Н. не
познавал подателя на съобщението и по същото време получил аналогични
съобщения, написани със същия стил, от профили, създадени от името на
деца, и предположил, че те са създадени от същото лице и поради това Н.
блокирал своя профил във „Фейсбук", респ. - и в „Месинджър". На
12.05.2020г. подсъдимия и Д. отишли на гости у тяхна позната в гр. К.-
свидетелката Н. Х.а. Докато домакинята готвела, С. взел телефонния апарат
на приятелката си Д. - и отново прегледал съобщенията й в приложението
„Месинджър". Отворил съобщенията от Н., и се възмутил, че учител иска
среща със своя ученичка - и макар свидетелката да твърдяла, че това са стари
разговори, и че не се е срещала с този учител, подсъдимия бил обзет от силна
ревност. Поискал заедно да отидат до дома на свидетеля, за когото знаел, че
живее в блоковете „П.” до Автогара „XXI век” в гр. К.. Подсъдимия и Д.
взели със себе си и св. Х.а, като тримата тръгнали с микробуса на подсъдимия
към блоковете „П.”. При блоковете С. и Д. слезли от микробуса, когато Д.
видяла св. Н. да се прибира с автомобила си, като го посочила на С..
Подсъдимия и Д. отишли при автомобила на св. Н., след като той спрял, при
което С. започнал да му крещи, питайки го защо е писал на Д., какво искал
от нея, не го ли е срам, нали бил учител, нарекъл го педофил, казал, че не
заслужавал да е учител. Заканил му се, че ще го убие, ще го обеси, ще го
подпали и ще изпрати възпитаниците си по борба да го пребият.Изплашен,
свидетелят позвънил на адвокат Я. С., когото познавал, с надеждата той да му
каже какво да прави и да дойде да му помогне. По същото време св. Б.Х.
3
идвал към паркинга, носейки покупки. Видял как подс. С. крещи на мъж в лек
автомобил да излезе от колата, иначе щял да го запали. Когато по-късно
мъжът от автомобила излязъл, св. Х. го разпознал като съпруг на учителка от
гимназията в гр. М.. Подсъдимият му се заканвал на български и на турски
език, че ще го убие и ще го обеси, че е борец и ще накара възпитаниците си да
го нападнат, крещял, че е педофил, многократно го напсувал. Заканите на
подсъдимия били възприети от св. Н. и той се изплашил, че наистина подс. С.
ще го убие - заради голямата му агресивност и силна изнервеност. Не след
дълго на мястото дошъл адв. С., след него дошъл и автопатрулен автомобил
на РУ – К. към ОДМВР – К., в състав свидетелите Р. К. и Т. Н.. Последните
заварили С. и Н. да спорят на висок тон относно това дали свидетелят е
писал и досаждал на св. Д..
След този случая свидетелят Н. многократно виждал подс. С. да седи с
часове на маса пред магазин, находящ се непосредствено срещу входа на
училището, в което той работи. Свидетелят възприел това поведение като
следене, при което не можел да излезе от работното си място. От скандала на
12.05.2020г. у него възникнало притеснение, подклаждано от последващото
следене - не можел да заспи, усещал болка в гърдите - заради което посетил
лекар, който му изписал успокоителни лекарства.
Видно от заключението на назначената съдебно-психологична
експертиза, психическото състояние, в което се е намирал св. Н. на
12.05.2020г. по време и след деянието от страна на подсъдимия, от гледна
точка на клиничната психология съответства на преживяване на стресова
ситуация. Заканите от страна на С. са възбудили у св. Н. основателен страх за
осъществяването им. Непосредствено след инцидента той е изпитал страх,
застрашеност, с ограничително и избягващо поведение, предпазливост, с
често оглеждане навън. Появата на невровегетативни оплаквания - като
нарушен сън, изпотяване - са наложили консултация с лекар и прием на
лекарства.
Тази фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно: отчасти от обясненията дадени от
подс.А. С.; от свидетелските показания на Н. Н., Б.Х., Н. Х.а, Т. Н. и Р. К.,
отчасти от показанията на Я. Д., от заключението по изготвената на ДП
съдебно-психологична експертиза, от протоколи за разпознаване на лица и
4
фотоалбум, както и приобщените писмени доказателства – справка за
собственост на МПС, справка от ОД МВР- К., справка от МЗ РЗИ – К., ведно
с предписание за задължителна изолация в лечебно заведение, декларация за
СМПИС, характеристична справка, справка за съдимост на подсъдимия, както
и другите писмени доказателства, събрани и приети в хода на наказателното
производство. Извършеният анализ на доказателствата от районният съд е
правилен и обоснован, като показанията на свидетелите са обсъдени
поотделно и в съвкупност с другите доказателства и са прецените според
действителното им съдържание и смисъл. По делото липсват доказателства,
които да опровергават или дори да внасят съмнение в показанията на
пострадалия Н. Н., който подробно разказва случилото се преди инцидента и
развоя на събитията между него и подсъдимия на 12.05.2020 г. пред бл.“П.“ в
гр.К., отправените му заплахи и закани с убийство от страна на подс.С.. В
частта, в която последния отрича да е отправял закани с убийство към св.Н.
Н., то подробно и задълбочено, районният съд е анализирал обясненията на А.
С., като правилно не им е дал вяра и е приел, че това е защитна теза целяща
оневиняването му. Нелогични, а и опровергани от другите събрани по делото
доказателства са обясненията на подс.С. в частта им, в която отрича да се е
заканвал с убийство на св.Н. с изразите „ще те убия“, „ще те обеся“, както и
че щял да го запали. Версията на подсъдимия се потвърждава единствено от
показанията на св.Я. Д., която по това време е съжителствала на семейни
начала с А. С., което обстоятелство безспорно внася съмнение в
достоверността на показанията й и в нейната заинтересованост от изхода на
делото. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че показанията на
св.Д., че подсъдимият не е оправял закани за убийство към св.Н., са
компрометирани и в тази им част съдът не им дава вяра. Съответно, за да
кредитира показанията на пострадалия – св.Н. Н., съдът съобрази
обстоятелството, че показанията му се подкрепят от показанията на св.Б.Х.,
който е категоричен и последователен при всички разпити, както на
досъдебното, така и на съдебното производство, че е чул отправените от
страна на подсъдимия към пострадалия Н. Н. закани за убийство с конкретно
посочване на отправените изрази. Не са налице твърдяните във въззивната
жалба и пледоарията на защитата противоречия в показанията на св.Б.Х.. Така
свидетелят е последователен в показанията си, че е чул подсъдимият да
изрича на български и турски език изразите „педофил“, „ще те убия“, „ще те
5
запаля“, „ще те ликвидирам“, както и че пострадалият е бил в автомобила си и
е излязъл едва, когато на място е пристигнал адв.Я. С.. Всъщност, едва когато
пострадалият е излязъл от автомобила си, св.Х. го е разпознал, като съпруг на
учителка от гимназията в гр.М., която той познавал. Няма основание съдът да
не даде вяра на показанията на св.Х., тъй като същите са житейски логични и
последователни, а и кореспондират напълно с показанията на пострадалия.
Не са установени по дело факти или обстоятелства, които да внасят съмнение
в тяхната достоверност и няма основание да не бъдат кредитирани
показанията му и с оглед установеното, че той не е познавал лично
пострадалия, а само като съпруг на учителката Нуртен от гимназията в гр.М.,
която случайно срещнал и я попитал за случилото се и видяно от него. За да
даде вяра на показанията на пострадалия Н. Н. и св.Б.Х., че подсъдимият е
отправил закани с убийство спрямо Н., съдът съобрази също и
обстоятелството, че пострадалият не би звънял на адв.Я. С., ако А. С., го е
наричал единствено педофил и му е казвал, че не заслужава да бъде учител,
както твърди подсъдимия, а не се беше уплашил действително от заканите на
подсъдимият, който по думите му, е бил крайно агресивен и можел да
изпълни заканите си. Че поведението на подсъдимият е било крайно
агресивно, се потвърждава и от показанията на св.Х., който твърди, че
заканите са звучали заплашително и сериозно и той самият се е изплашил от
чутото и видяното, и че „нещо може да се случи“. Във връзка с доказателства
в подкрепа на обвинителната теза, съдът съобрази също така и показанията на
св.Н. Х.а, която е близка на подсъдимия и която е отишла с него и св.Я. Д. до
мястото на инцидента. Така, св.Х.а твърди, че „А. се развика и му каза не те
ли е срам нали си учител и го нарече педофил, продължи да говори, но аз се
уплаших и се качих в микробуса“. Макар свидетелката да не твърди, че е чула
отправени закани с убийство от страна на подсъдимия към човека в
автомобила, то нейната реакция и поведение, безспорно говорят за
заплашителния начин, по който се е държал подсъдимия, след като тя се е
уплашила и се качила в микробуса. Не без значение е и заявеното от
свидетелката, че след случилото се, е заявила на А. и Я., че не ги иска вече на
гости, „защото ме занимават с техните простотии и защото постоянно се
карат“. Установеното от фактическа страна се поодкрепя и от показанията на
полицейските служители пристигнали на местопроизшествието – св.Н. и К.,
които твърдят, че Н. Н. и лицата А. С. и Я. Д., говорели на висок тон помежду
6
си, като А. обяснил, че е отишъл до дома на Н., за да го попита защо пише
съобщения на приятелката му Я. Д., като Н. отрекъл да е притеснявал Д., дори
напротив, той твърдял, че тя му е писала съобщения и го е търсила. Св.Н. Н.
отрекъл да е влизал в конфронтация с А. С.. С оглед изложеното отново
следва извода, че нелогично и изолирано от другите събрани по делото
доказателства, звучи версията на подсъдимия, че не бил отправял закани за
убийството към св.Н. Н., а единствено го питал дали е педофил и че не
трябвало да бъде учител. Ако не е отправял закани, то както вече бе посочено
и по-горе, то няма каквото и да било логично обяснение за поведението на
пострадалия, който да не смее да излезе от автомобила и да се обади на
адв.С., който познавал, за поиска да му окаже помощ; св.Х. също да се
уплаши, да не се случи „нещо“; а св.Х.а да се уплаши от поведението и
държанието на подсъдимия и да се качи в микробуса. Във връзка със
събраните по делото доказателства, въззивният съдебен състав споделя
напълно извършения от първоинстанционният съд анализ на същите, като
счита, че обвинението е доказано по един несъмнен и категоричен начин.Пред
тази инстанция по искане на защита отново бяха разпитани свидетелите Т. Н.
и Р. К., които потвърдиха дадените до сега показания.Отново по искане на
защитата бе изискан и прослушан записа от проведения разговор от
подсъдимия с телефон 112/който го има приложен по делото, но записан на
хартиен насител/ видно от който подсъдимия говори на висок тон и е явно
възбуден.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира, че подсъдимият А. И. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.3, във
вр. с ал.1 от НК – на 12.05.2020г. в гр. К. е отправил закани с убийство на
български и турски език спрямо Н. К. Н. от гр. К., и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. От обективна страна
изпълнителното деянието е осъществено чрез отправени от дееца към
пострадалия думи - „Ще те убия”, „ще те запаля“, „ще те обеся“, които думи
са били насочени към личността на Н. Н., възприети от него и са възбудили
основателен страх от осъществяването им, като деянието е съставомерно по
ал.3 на чл.144 от НК, тъй като деецът се е заканил с убийство. В тази връзка
съдът съобрази, че не всяка отправена заплаха е престъпна, а само тази, която
сочи на една по-висока вероятност от реалното й осъществяване, каквато
7
именно се установява в разглеждания случай, предвид факта, че заканата
освен с думи е съпроводена с изключително агресивно поведение и силна
изнервеност на подсъдимия насочена към пострадалия, който от страх не е
посмял да излезе от автомобила си, което безспорно сочи на повишена
вероятност от реалното осъществяване на заканата, като към момента на
осъществяването й Н. Н. е нямал представа защо е тази агресия към него, тъй
като към момента той по никакъв начин не я е провокирал, поради което е
възприел тази закана като реална. От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл от подсъдимия. Същият е съзнавал противоправния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал, пряко е целял настъпването
на общественоопасните му последици. Подсъдимият напълно е съзнавал
смисъла и значението на отправените от него закани с убийство спрямо св.Н.,
както и възприемането им от последния.
При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимия С.
престъпление, първоинстанционният съд е отчел обществена опасност на
деянието за по-ниска от типичната , а тази на дееца с оглед чистото съдебно
минало и събраните положителните характеристични за ниска.Приел е ,че
липсват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства поради
което е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено в закона
наказание несъразмерно тежко на извършеното и е приложил разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като е заменил предвиденото в текста на закона
наказание „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“.Определил е двете
задължителни по закон пробационни мерки в минималния предвиден срок, а
именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с
периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 месеца,като е посочил, че с така определеното
наказание, като минимално възможното следва да се изпълнят целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Настоящата инстанция намира, така наложеното на подсъдимия А. И. С.
наказание за справедливо и напълно в състояние да постигне целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително
спрямо другите членове на обществото, до какъвто правилен извод е стигнал
8
и решаващия съд.
Що се касае до наведените в съдебно заседание оплаквания за
допуснати нарушения, то настоящата инстанция намира същите за
неоснователни. Твърдението, че „..липсва формулировка на обвинението,
изначално…“е толкова голословно, че не следва да бъде
коментирано.Заканата за убийство от страна на подсъдимия е формулирана,
както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт.
Несъстоятелно е твърдението, че в случая се отнасяло до „..просто изричане
на каквито и да е фрази, включително и такива, които съставляват закана за
убийство..“ и това било несъставомерно.Ясно е посочено и в обвинителния
акт и в мотивите на съда,че не става въпрос за просто изречени думи, а за
такива което са променили живота на св.Н. и са довели до търсене на
медицинска помощ.Изрично са посочени, както действията на подсъдимия,
така и използваните фрази, които са в състояние да възбудят и са възбудили
основателен страх у лицето, спрямо което са отправяни.Що се отнася до
опита да се игнорира напълно свидетеля Б.Х. и дадените от него показания,
то по –горе бе посочено кое дава основание за кредитиране на тези показания.
Настоящата инстанция не намира съществени пороци при анализа и
оценката на доказателствата съвкупност от първоинстанционния съд, а
напротив – доказателствата по делото са обсъдени и оценени изцяло,
поотделно и в тяхната съвкупност, като направените въз основа на тях изводи
са в съответствие с правилата на формалната логика. Още повече, че в
изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество, въз основа
на собствения си анализ и оценка на събраните по делото доказателства,/вкл.и
пред тази инстанция/ настоящият състав е приел за установена фактическа
обстановка, изцяло идентична с тази, приета и от първоинстанционния съд,
както и е направил въз основа на нея аналогични правни изводи за
доказаността на повдигнатото обвинение на подсъдимия.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на
подсъдимия наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена.
9
С оглед изхода на делото, следва А. И. С. следва да бъде осъден да
заплати на частния обвинител Н. К. Н. направените и претендирани от него
разноски за наказателното производство, а именно 2200 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с
чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51/ 25.11.2021 г. по НОХД № 544/2021г.
по описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия А. И. С. с ЕГН ********** от гр.К., да заплати
на Н. К. Н. с ЕГН **********, сумата в размер на 2200 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10