№ 109
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:В. Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200501243 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №207/07.08.2024г. по гр.д.№1236/2023г. по описа на РС-
Сандански, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на следните
недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX (девети) -
планоснимачен № 21 (двадесет и първи) в кв. 29 (двадесет и девети) по
регулационния план на с. Д., общ. Сандански на площ от 816 (осемстотин и
шестнадесет) кв. метра, при съседи: от три страни улици, УПИ VIII -20,
ВЕДНО с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 69 (шейсет и девет) кв.метра и разгъната застроена площ
РЗП от 150 (сто и петдесет) кв.м. между съсобствениците С. Г. Г. с ЕГН
**********, с адрес в гр. Благоевград, ж.к. „***, Н. Г. Н. с ЕГН ********** с
адрес в с. Д., общ. Сандански, ул.”**, Г. В. Н. с ЕГН ********** и Г. В. Н. с
ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Д., общ. Сандански, ул.**, при
следните дялове: 12/16 (дванадесет шестнадесети) идеални части за С. Г. Г., 2 /
16 (две шестнадесети) идеални части за Н. Г. Н., 1 /16 (една шестнадесета)
идеална част за Г. В. Н., 1 /16 (една шестнадесета) идеална част за Г. В. Н.;
отхвърлил е като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за делба на описаните имоти,
предявен от С. Г. Г., с адрес в гр. Благоевград, гр. ** против С. Х. Н. от с. Д.,
общ. Сандански, ул.**; отменил е нотариален акт за констатиране на право на
собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно
1
владение № 49, том трети, рег. № 1084, дело № 436 от 01.09.2023 година по
описа на Нотариус № 197, вписан в Службата по вписванията - Дв. Вх. Рег. №
2929 от 01.09.2023г., Вх. Рег. № 2945 от 01.09.2023г., Акт № 200, том 11, дело
№ 2202/ 2023, Партидна книга: том 1086, стр. 57983.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№7404/26.08.2024г., подадена от адв.Г. В. Ц., като процесуален представител
на С. Х. Н., ЕГН **********, от с.Д., общ. Сандански, ул. „**, срещу Решение
№207/07.08.2024 г. по гр.д.№1236/2023 г. по описа на РС-Сандански.
Въззивна жалба с вх.№7669/03.09.2024г. е подадена и от Н. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. Д., общ. Сандански, ул. „**, против Решение
№207/07.08.2024 г. по гр.д.№1236/2023г. по описа на РС-Сандански.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го
считат за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от
съда да отмени решението и да отхвърли иска за делба.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемите страни.
Постъпил е отговор от С. Г. на въззивните жалби. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от С. Г. Г. от гр. Благоевград против Н. Г. Н., Г. В. Н., Г. В. Н.
и С. Х. Н., всички от с. Д., общ. Сандански.
Ищцата сочи, че с ответниците са съсобственици на УПИ IX,
планоснимачен № 21, в квартал 28 по плана на с. Д., общ. Сандански, с площ
от 816 кв. метра, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 60кв.м. Твърди, че на основание покупка -продажба този
имот е бил собственост на наследодателя им Г. Н.. Сочи, че след смъртта си
през 2009 година наследодателят е оставил като наследници съпругата си В.
Н., децата си - нея, ищцата С. Г., ответника-Н. Н. и наследниците на
починалия му преди него син В. Н., а именно останалите трима ответници С.
Н., Г. Н. и Г. Н.. Допълнително ищцата твърди, че построената в УПИ IX в с.Д.
жилищна сграда е построена от общите наследодатели по време на брака.
Ищцата сочи, че на 14.01.2011 година майка й В. Н. й е дарила собствените си
5 / 8 идеални части от УПИ IX и от жилищната сграда, построена в него,
поради което твърди, че към момента тя е собственик на 6/8 идеални части от
имота. Твърди, че ответникът Н. Г. е собственик на 1/8 ид.част от него, а
останалите ответници Г. Н., Г. Н. и С. Н. са собственици на по 1/24 ид.част от
имота. Поддържа, че на 01.09.2023 година ответницата С. Н. се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение
2
за целия имот. Ищцата оспорва този констативен нотариален акт като
незаконосъобразен. Сочи, че не ползва имота и на основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК прави искане за заплащане от страна на ответниците Г. Н., Г. Н. и С. Н. на
наем за ползване на нейната идеална част от имота.
Ответницата С. Н. подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Твърди, че от смъртта на свекърва й В. Н. на ** година упражнява
фактическа власт върху целия имот и го свои, поради което твърди, че след
изтичане на предвидения десет годишен срок е станала негов собственик на
основание давностно владение. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗС прави
възражение за придобИ.е на целия имот по давност. Твърди, че владението й е
било със знанието на нейните деца и на първия ответник Н. Н.. Оспорва
претенцията на ищцата за заплащане на месечен наем.
Ответниците Г. и Г. Н.и подават отговор на исковата молба, с който
оспорват иска. Твърдят, че майка им С. Н. е собственик на основание
давностно владение на парцела и построената в него сграда. Ищцата С. Г.,
ответникът Н. Г. и ответниците Г. В. Н. и Г. В. Н. са наследници на Г. Г. Н.,
починал на ** година. Ищцата и Н. Г. са негови деца, а Г. Н. и Г. Н. са негови
внуци - наследници на сина му починал преди него - В. Г. Н., починал на **
година. Освен посочените страни по делото след смъртта си Г. Н. оставил като
наследник и съпругата си В. Т. Н., починала на ** година.
По делото е безспорно, че ответницата С. Н. е била съпруга на
починалия преди родителите си В. Г. Н..
На 09.12.1967 година наследодателят Г. Г. Н., с нотариален акт № 20, том
трети, дело № 705/ 1967 година на СРС е купил 935 кв.м. идеални части от
парцел V в кв. IV по плана на с. Д., целия на площ от 1 935 кв.м.
През 1968 година на Г. Н. е било издадено строително разрешение за
строеж на нова жилищна сграда по одобрен архитектурен проект върху 69
кв.м. от собственото му място в кв. 4, парцел IV. По делото е безспорно, че въз
основа на това строително разрешение Г. Н. и съпругата му В. Н. по време на
брака си в парцел пети са изградили двуетажна жилищна сграда.
На 13.12.1972 година е сключен договор за доброволна делба, с
нотариално заверени подписи, по силата на който е била извършена делба на
съсобствените парцел VIII и парцел IX, образувани от парцел V, в кв. IV по
плана на с. Д. и съгласно който наследодателят Г. Н., със съгласието на
съпругата си В. Г.а, получили в дял и станал собственик на парцел IX в кв. 29
от 822 кв.м., при съседи на този парцел: от три страни улици и парцел VIII.
На 09.05.1983 година с нотариален акт № 98, том първи, дело № 250/
1983 година по описа на СРС, Г. Г. Н. на основание чл. 483 от ГПК (отм.) е бил
признат за собственик по покупко - продажба и делба на парцел IX в кв. 29 по
3
плана на с.Д., с пространство от 778 кв.м., ведно с построената в парцела
еднофамилна жилищна сграда.
След смъртта на съпруга си, на 14.01.2011 година наследодателката В. Т.
Н. с нотариален акт № 10, том първи, рег. № 119, дело № 8/ 2011 година по
описа на Нотариус № 512, е дарила на дъщеря си С. Г. Н. 5 / 8 ид. части от
УПИ IX, пл. № 21, кв. 29 по действащия план на с. Д. с площ от 816 кв.м.,
ведно с 5 / 6 ид. части от построената в гореописания имот двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. и с декларирана РЗП от 150
кв.м., при условие дарителката да запази правото на ползване върху дарявания
имот докато е жива, както и дарената да не се разпорежда с имота без
съгласието на дарителката.
На 22.02.2011 година с нотариален акт № 55, том първи, рег. № 528, дело
№ 46/ 2011 година по описа на Нотариус № 512 от Регистъра на НК, ищцата С.
Н. и ответникът Н. Н. са признати за собственици, съответно С. Н. на
основание наследство и дарение на 6 / 8 ид.ч. от описаните имоти, а Н. Н. - на
основание наследство на 1 / 8 ид. част от описаните имоти, а именно: УПИ IX,
ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
процесната жилищна сграда се състои от два етажа и че приживе
наследодателите Г. и В. Н.и са живели на първия етаж, а на втория етаж е
живеел синът им В. Н. със своето семейство. Свидетелите Б.Т. и В.С. сочат, че
след смъртта на В. Н. ответницата С. Н. останалата да живее в жилището на
втория етаж, заедно със сина си Г., а ответницата Г. Н. се преместила, тъй като
се омъжила. Свидетелите Б.Т. и В.С. заявяват, че не са виждали в имота
ищцата.
Св. Р.Д. заявява, че била на работа в Гърция, включително и към датата
на смъртта на В. Г.а. Сочи, че и тя работела там и на всеки два месеца на
прибиране от Гърция, от гр. Солун към гр. Благоевград, с нейната кола,
минавали през с. Д.. Сочи, че С. имала ключ и влизала в имота, отваряла
прозорците, проветрявала стаите на първия етаж, почиствала паяжините, но
не нощувала там. Поддържа, че ищцата искала да ползва първия етаж, да му
направи ремонт, за да може някога да се установи и да живее там. Сочи, че
след образуване на делото е предлагала на ответниците да изкупят нейния дял
от имота, но получила заплахи от племенника си. Въззивният съд намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелите относно личните им
възприятия. Съдът кредитира показанията на св.Докузова като логични,
последователни и безпротиворечиви. Те не се опроворегават от показанията
на другата група свидетели, тъй като не се твърди ищцата да е оставала за по-
дълго време в имота, след смъртта на майка се, но е посещавала същия
периодично, имала е ключ и не е била възпрепятствана от ищцата.
4
Свидетелите сочат, че едва след завеждане на делото е възпрепятствана, но не
от С. Н., а от ответника Г. В. Н..
На 01.09.2023 година с нотариален акт № 49, том трети, рег. № 1084,
дело № 436/ 2023 година по описа на Нотариус № 197 от регистъра на НК,
ответницата С. Х. Н. е била призната за собственик на основание давностно
владение на УПИ IX, пл. № 21 в кв. 29 и на построената в него двуетажна
жилищна сграда, разположена в югоизточната част на имота с площ от 69
кв.м.
След преценка на събраните доказателства въззивният съд намира
следното от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния
съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени
в обжалваното решение. За пълнота във връзка с направените възражения във
въззивните жалби следва да се добави, че когато едно от децата на двама
съпрузи е починало преди тях, кръгът на наследниците им се определя по реда
на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН. В този случай наследници на общите
наследодатели са техните живи деца – чл.5, ал.1 ЗН, както и низходящите на
детето, починало преди тях – чл.10, ал.1 ЗН. Преживялата съпруга на
починалото преди общите наследодатели тяхно дете не притежава
наследствен дял от техния имот. Когато продължи да живее в този имот след
смъртта на съпруга си и след смъртта на общите наследодатели, тя извършва
само търпими действия, а когато осъществява фактическата власт и за децата
си, тази власт има характеристиките на държане, а не на владение. Нейните
деца са сънаследници и съответно – владелци на своята наследствена идеална
част и държатели на идеалните части на останалите наследници на имота. По
отношение на децата, в качеството им на наследници на общите
наследодатели, се прилага разрешението, дадено в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. След като основанието, на което се
основава фактическата им власт върху имота, /наследственото
правоприемство/, разкрива съвладение, презумпцията на чл.69 ЗС по
отношение на тях се счита за оборена. За да придобият по давност идеалните
части на останалите сънаследници децата трябва да демонстрират промяна в
намерението си за своене, като отблъснат владението на останалите
сънаследници. По отношение на преживялата съпруга и майка на посочените
деца презумпцията на чл.69 ЗС също е оборена, тъй като за себе си тя
упражнява търпими действия, а за децата си – държане. За да преобърне това
държане във владение, тя трябва да демонстрира явно и недвусмислено това
свое намерение по отношение на съсобствениците на имота, като отблъсне
5
владението им /В този смисъл Решение № 117/30.10.2020г., по гр.дело
166/2020г. по описа на ВКС, Първо гр.отделение/.
С. Н. не притежава наследствен дял в процесния имот, тъй като съпругът