Решение по дело №63/2011 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 37
Дата: 7 октомври 2011 г. (в сила от 4 ноември 2011 г.)
Съдия: Таня Петрова Киркова
Дело: 20115650100063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е №35

 

Гр.Ивайловград,07.10.2011г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                    Ивайловградският районен съд,  колегия в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                               Председател: Т.КИРКОВА

 

при секретаря М. Й., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №63 по описа за 2011год., за да се произнесе взе предвид следното:

.

       

          Искът е за изменение на присъдена месечна издръжка, с правно основание чл.150 от СК.

          В исковата си молба, предявена против  Е.Х.Р. ***, ищците А.Е.Р., ЕГН ********** и Б.Е.Р., ЕГН **********, действащи със съгласието на майка си – Х.Р.Р., ЕГН **********,*** обясняват, че с решение №41/08.11.2004г., постановено по гр.д.№815/2004г. по описа на КРС,  бракът между родителите им е прекратен, като упражняването на родителските права над родените от брака деца е предоставено на майка им, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 40 лева за всеки един от тях. От тогава до сега била  настъпила промяна в социалноикономическото  развитие на страната, чувствително били завишени цените, както на хранителните  продукти, така и на дрехи, отопление, учебни пособия. Необходими били повече средства за живот. Същевременно те порастнали. В момента учили в осми клас в  Основно училище „ Св.Св.Кирил и Методи", с.Белополци. Разходите  за тяхната  издръжка се  увеличили многократно и  издръжката, постановена в размер на 40 лева била  крайно недостатъчна. Майка им от  20.04.2011г. била безработна, като преди това работила като чистачка, с  минимално възнаграждение. Не притежавали имущество, от което биха могли да реализират доходи. Предвид увеличените разходи за живот, не било по силите единствено на майка им да се справя сама с месечната издръжка на двамата. Имали и по-голям брат, който също бил непълнолетен. Считат, че  издръжка от 40 лева е крайно недостатъчна, за да се задоволят елементарни нужди за живот.  Ответникът досега не  участвал в издръжката им, поради което същият следвало да участва, и то с по-голям дял в неяпредвид променените обстоятелства. В момента не знаели какво работи и какви доходи има.

                    Молят съдът да  постанови решение, с което да увеличи размера на месечната  издръжка и на двамата, на която е осъден ответника с решение, постановено по гр.д. №815/2004г. на КРС, от 40 лв. на 80 лв., както и да присъди законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендират деловодни разноски. Прилагат като доказателства по делото копия от Решение №41/2004г., постановено по гр.д. №815/2004г. на КРС; Удостоверения, издадени от ОУ “ Св. Св. Кирил и Методи”; Удостоверения за раждане; Служебна бележка от Агенция по заетостта.

                Правят доказателствени искания: съдът да задължи  ответника да представи  удостоверения за размера на получаваните от него  доходи; На основание чл.176 от ГПК да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроса: “ Работи ли, къде, какво и реализира ли доходи в размер на 500лева месечно?”

                В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор от ответника Е.Х. И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, в който излага следните съображения: В исковата молба били  налице пропуски, които представлявали отклонение от императивно предписаното от закона съдържание - от разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2 от ГПК, а именно: името му, съгласно издадената  от МВР - Кърджали на 23.12.2001г. лична карта, било Е.Х. Исмаил, а не Е.Х.Р., както било посочено в исковата молба; не бил посочен точно и адресът му, в който било отбелязано само населеното място - с. Опълченско, но не и улицата, чието наименование било „Хан Крум" № 1А. По    този    повод    моли,    до    отстраняване    на    посочените нередовности от ищците, съдът да остави исковата молба без движение. Счита   предявеният   иск   за допустим, като  го признава по основание, но го оспорва по размер. Излага правни и фактически доводи, като обяснява, че с решение № 41 / 08.11.2004г. на РС - Кърджали бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 40 лв. за всяко от двете му деца А.Е.Р. и Б.Е.Р.. Това свое алиментно задължение,  свързано с навременното предоставяне на издръжката,  той изпълнявал точно и в срок.  Като доказателство на своето твърдение прилага копия на разписките за пощенски записи за изминалия период на 2011г.   Видно от исковата молба, претенцията на ищците се позовавала на твърдението им, че през изминалия период от време, са се изменили обстоятелствата, при които  била постановена издръжката нараснали  техните разходи за храна, облекло, учебни помагала и др. Това било логично и обяснимо, предвид настъпилите промени във възрастта, образователното им  равнище,  както  и  тези,  свързани  с  икономическата  обстановка в страната. Едновременно с това, без да оспорва изложените в исковата молба факти, които обуславяли обективно потребността от изменение на присъдената издръжка, съгласно разпоредбата, съдържаща се в чл. 150 от СК, заявява категорично, че е в невъзможност да заплаща издръжка в претендирания размер от 80 лв. за всеки един от ищците. Счита, че този размер не е съобразен с правилото, съдържащо се в чл.142, ал.1 от СК. Според това правило, размерът на издръжката се определял не само в зависимост от нуждите на лицето, което имало право на издръжка, но и от възможностите на лицето, което я дължало, т. е. - от неговите доходи, имотното  му  състояние,  квалификация,   наличие  или  липса  на други задължения за полагане на грижи. Разгледани в посочения аспект, неговите материални и финансови възможности не били нарастнала спрямо тези, които    притежавал   към   момента   на   определяне   на  досегашната издръжка. Напротив - те  намалели. През този период, трайно  бил безработен. Такъв бил и към настоящия момент. От приложените към настоящия отговор извлечения от трудовата му книжка можело да се установи, че реализираните от него  доходи  от трудови  правоотношения  са с  епизодичен характер  и скромни по размер. Преимуществено  упражнявал сезонна работа в селското стопанство и строителството, поради което придобитите от него по този начин доходи основателно можели да се квалифицират като несигурни, случайни и в ограничени размери, по - ниски дори и от минимална работна заплата за страната. През изминалия период, възникнал и друг фактор, който се явявал обективна пречка  да поемел плащането на издръжката на ищците в претендирания по – висок размер. Появило  се и задължението за издръжка на още едно дете от жената, с   която   живел   на   съпружески   начала,   видно   от   приложения   като  доказателство към настоящия отговор на исковата молба дубликат  на удостоверение за раждане на Б. Е. И., с ЕГН *********, издадено от отдел „ГРАОН" при Община Кърджали. Счита, че преценката на материалните му възможности към настоящия момент следва да бъде съобразена и с обстоятелството, че не притежавал недвижими имоти и моторни превозни средства, от отдаването, на които под наем или под аренда би могъл да реализира някакви доходи.   С   жената,   с   която   живеел   на   съпружески   начала и отглеждали дъщеря им, ползвали за жилище част от къщата на баща му в с.Опълченско, Община Кърджали. Сочи, че от съвместното съжителство  с възрастния му баща Х.Р. Исмаил произтичала и грижата му за неговата издръжка, която постоянно се оскъпявала, предвид непрекъснатото влошаване  на здравословното  му  състояние.  Прилага към настоящия отговор актуална епикриза, изготвена от последното му постъпване за лечение в пневмофтизиатрично отделение  на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД - гр. Кърджали. Изложените дотук съображения му давали основание да заяви алтернативна претенция, именно искът по чл. 150 от СК да бъде уважен не в посочения, а в по нисък справедлив размер, в рамките на законоустановения минимум съгласно чл. 142, ал. 2 от СК - 1/4 от минималната работна заплата страната, която към момента била 240 лв. Моли съдът  да постанови за издръжка на всеки един  от ишците да е равен на 60 лв. Представя с отговора следните писмени доказателства: Заверени копия на разписки за пощенски записи на сумите, предназначени за плащане на постановена от съда ежемесечна издръжка ; Копия на извлечения от трудова книжка на Е.Х. Исмаил ; Трудов договор № 489 / 08.12.2010 г. между „СИДМА - 91" ООД, гр.Хасково и Е.Х. И.; Заповед за прекратяване на трудов договор № 37 / 17.01.2011г.; Служебна  бележка на Агенция  по  заетостта,  изх.     3776/22.06.2011г.; Дубликат на удостоверение за раждане на Б. Е. И., издадено на 04.05.2010 г. от отдел „ГРАОН" при Община Кърджали;  Декларация на Е.Х. И. за СИС; Епикриза     на     Х.      Р.     И.,      изготвена      от Пневмофтизиатрично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД, гр.Кърджали.

              Предявен  е иск с правно основание чл.150 от СК, който ответникът признава по основание, но оспорва по размер, като обяснява, че е в състояние да заплаща по 60 лв. месечна издръжка за всеки от ищците.

                Направените възражения от ответника за неточности в  имената и адреса на същия  съдът  уточни след служебно извършена проверка за предоставяне на данни  по реда на Наредба №14/18.11.2009г., като  се установи, че от 11.01.2002г.  имената на ответника са  Е.Х. Исмаил.

                 Съдът с Определение №129/15.07.2011г. задължи  ответника да представи  удостоверения за размера на получаваните от него  доходи, както и на  основание чл.176 от ГПК да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроса : “ Работи ли, къде, какво и реализира ли доходи в размер на 500лева месечно?” , което задължение той не изпълни.                                                    

            В съдебно заседание ищците чрез своя служебно назначен пълномощник,  поддържат претенцията си.

           Ответниът не се  явява, не се представлява в съдебно заседание, не депозира писмено становище.

           Съдът,като прецени събраните по делото доказателства,приема за установено    от фактическа и правна страна  следното:

           Видно от представеното по делото заверено ксерокопие от влязло в сила решение №41/2004г., постановено по гр.д.№ 815/2004г., по описа на КРС, ответникът е бил осъден да заплаща  месечна издръжка за  молителите - родените от брака деца - А.Е.Р., ЕГН ********** и Б.Е.Р., ЕГН ********** в размер на по 40 лева за всяко от тях.

          От приложената  по делото служебна бележка с изх.№9872/20.04.2011г., е видно,че майката на  ищците към месец април 2011г. е регистрирана ката безработна. От Удостоверения №98 и №99 от 11.04.2011г. е видно, че молителите са  записани  в 8–ми клас  за учебната 2010г. /2011г.  в ОУ “Св. Св. Кирил и Методи” – с. Белополци.

           Приложени като доказателства са  и Удостоверения за раждане на двете деца.

              От представените към отговора на ответника доказателства, приети по делово, е видно, че същият е с ниски финансови  и материални възможности, в момента е без работа, има ново семейство и  непълнолетно дете, родено от съжителството  му с  друга жена. Живее в къщата на своя баща и се грижи за него.  

                 От представения по делото социален доклад от  от Д “СП” – Ивайловград става ясно, че ищците живеят при незадоволителни условия, с недостатъчни  финансови средства и увеличението размера на издръжката за всяко от тях е необходимо.

        С оглед изложеното,съдът намира,че предявеният иск, с правно основание чл.150 от СК, е основателен, но завишен по размер.Безспорно налице са промени в обстоятелствата, при които е присъдена първоначално издръжката,което налага да се измени нейният размер. За тези  7  години потребностите на молителите - родените от брака деца, значително са нараснали, присъщи за тяхната възраст.   Съобразявайки разпоредбите на чл.142 ал.1 от СК, съдът намира, че предявеният иск за увеличаване на издръжката следва да бъде уважен частично. Беше преценено обстоятелството, че майката полага грижи и ще продължи да го прави по издръжката на непълнолетните си деца, живеещи при нея, същевременно бащата е с ограничени материални възможности за изплащане на издръжка в претендирания размер. Поради по-горе изложеното съдът счита, че следва да се измени размера на изплащаната от бащата месечната издръжка на двете непълнолетни деца   ищците А.Е.Р., ЕГН ********** и Б.Е.Р., ЕГН **********, като тя се увеличи  от 40 лева на 70лв., за всяко от тях, в минималния размер съгласно чл.142 ал.2 от СК,/ една четвърт от минималната работна заплата, която от 1.9.2011г., съгл. Постановление №180/30.06.2011г. е в размер на 270лв./ платими  лично на ищците, считано от завеждането на исковата претенция – 3.6.2011г. до навършване на пълнолетие  или настъпване на друга изменяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху така определения нов размер на месечната издръжка за три години, а именно 86.40лева.

           Предвид изложеното съдът

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

 

                ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с решение №41/2004г., постановено по гр.д.№815/98г. по описа на Кърджалийския РС, ежемесечна издръжка, която       Е.Х. И., ЕГН ********** е осъден да заплаща на непълнолетните си деца -  ищците А.Е.Р., ЕГН ********** и Б.Е.Р., ЕГН **********, като го увеличава от 40 лева на 70 лева за всеки от тях. 

               ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част за разликата от 70 до 80  лева, като неоснователен.

               ОСЪЖДА Е.Х. Исмаил, ЕГН **********, да заплати по сметка на ИРС държавна такса в размер на 86.40 лева.

               Решението подлежи на въззивно обжалване пред ХОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

                                                                      

 

 

 

                                                                                          Районен съдия: