Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Габрово ,
12.07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито заседание на девети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ: П. Пенкова
Кр.
Големанова
при секретаря М. Шаханова като разгледа
докладваното от съдията Генжова в.гр.д. № 209
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
141/15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1982/2018 г., Габровският районен съд е отхвърлил иска на Д.С.П от ***, Габровска
община против П.С.Б. от ***, Габровска община за прогласяване нищожност на нот.
акт за продажба на недвижим имот срещу задължение пза гледане и издръжка № 120,
том VІ, дело № 1714/1997г. по описа на нотариус
при РС-Габрово, на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение
е отхвърлен и иска предявен от Д.С.П от ***, Габровска община против П.С.Б. от ***,
Габровска община за прогласяване нищожност на нот. акт за продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка № 120, том VІ, дело № 1714/1997 г.
по описа на нотариус при РС - Габрово, на осн. чл. 26, ал.1,предл. 1-во от ЗЗД,
като неоснователен и недоказан.
Осъдил е ищцата да
заплати на ответницата направените в производството разноски на осн. чл.78 ГПК.
В законния срок,
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.П. лично и въззивна жалба чрез
процесуалният й представител адв. З.И. – ГАК.
В жалбата на Д.П.,
подадена лично от нея се твърди, че е плащала данък, такса сграда за имота. По
договора за издръжка и гледане твърди, че за изглеждането на майка й, са
помагали пет човека. Ответницата биела майка й. Била неграмотна. Излага и други
съображения, които не са във връзка с предявените искове.
В жалбата на Д.П.,
подадена чрез процесуалният й представител адв. З.И. се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съдът
омаловажил противоречието между съдебното решение за делба и нот. акт по
давност изваден за същия имот, като се предоверил на заключението на вещото
лице и въобще не взел предвид скицата, издадена от Община – Габрово, където
сградите били повече на брой.
Изводът на
районния съд, че договорът за издръжка и гледане съответства на закона и морала
били абсолютно необосновани. Съдът не обсъдил показанията на разпитаните по
делото свидетели К. и Д., които установили, че прехвърлителката С.Р. била в
добро здраве, получавала пенсия и работела в градината си, гледала животни и
починала от старост. Съдът не тълкувал правилно доказателствата, освен това не
взел пердвид, че ответницата по закон била длъжна да да дава издръжка и гледане
на своите родители. Освен това съдът не отчел показанията на свидетела Д.,
който заявил, че ищцата постоянно имала претенции за наследството оставено от
своята майка.
Претендира се
отмяна на решението и пстановяването на ново, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
Ответницата по
жалба я оспорва. Излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваният
съдебен акт. Моли постановеното от РС – Габрово решение да бъде потвърдено.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Предявени са в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 26, ал.1,т.1 и чл. 26, ал.1,т.3 ЗЗД.
Установено е по делото, че ищцата и
ответницата са сестри.
От приложените по делото писмени
доказателства е установено, а и не е спорно между страните, че след смъртта на
баща им, преживялата съпруга – С.Р. и двете дъщери Д.П. и П.Б. са се разделили,
като с решение по гр.д. № 886/1976 г. оставеният от наследодателя парцел ХІ-45,
кв.2 по плана на с.*** с площ 1280 кв.м., незастроен и неурегулиран е поставен
в дял на ответницата Б., вторият парцел: ХІІ- 45, кв.2 по плана на с.***, с
площ 1 138 кв.м., застроен с жилище, плевня и навес, подробно описани в
решението е възложен на преживялата съпруга С.Р. За уравнение на дела на съделителката Д.П. е присъдено парично
обезщетение, което тя не оспорва да е получила.
По делото е представен конст. нот. акт №
117/22.02.1977г. на ГРС, с който е признато правото на С.Р., Д.П. и П.Б. върху
имотите, които са били предмет на делбата.
Установено е също така, че с нот. акт
120/01.08.1997 г. С.Р. е продала на дъщеря си П.Б. полученият при делбата
недвижим имот – парцел и построените върху него сгради, срещу задължението на
купувачката да я гледа и издържа. Към този момент прехвърлителката е била на 88
години, а е починала на 91 години, видно от удостоверението за наследници.
От разпитаните по делото свидетели се
установява, че наследодателката С.Р. е живяла до смъртта си на с.***, заедно с
П.Б., като последната се е грижила за нея, доката ищцата Д.П. напуснала дома
като момиче и не се била връщала там.
При така установената фактическа обстановка,
правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено твърдяната в
исковата молба нищожност на извършената от С.Р. разпоредителна сделка с
недвижимия имот, поради противоречие със закона, тъй като била осъществена с цел да бъде лишена ищцата от наследство. Сделката
е осъществена приживе на С.Р. и към този момент за ищцата няма възникнали
наследствени права, които да са нарушени.
Правилно съдът е приел, че не е установена
нищожност на прехвърлетелната сделка осъществена с нот. акт 120/97 г., с която
С.Р. е прехвърлила процесния имот на дъщеря си П.Б. срещу задължението за
издръжка и гледане, тъй като била прехвърлена жилищна сграда, която не е била
предмет на извършената преди тази сделка делба и е останала в режим на
съсобственост. Продажбата на чужда вещ, не прави сделката нищожна, поради което
и това възражение е неоснователно, а извода на съда, че предявеният иск за нищожност по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан е правилен.
Правилно, при установената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният в условията на
евентуалност иск по чл.26, ал.1 пр-е 3-то ЗЗД – за нищожност на извършената
разпоредителна сделка от страна на С.Р. в полза на П.Б., поради противоречие с
добрите нрави, с оглед не еквивалентността на престациите. Касае се до
алеаторен договор. Към момента на сделката, ищцата твърди, че прехвърлителката,
макар и в напреднала възраст е била в добро здраве. Този факт се установява и
от свидетелите. Следователно, не са посочени и няма доказателства, че сделката
е сключена при знание за близка, скорошна и неизбежна смърт на прехвърлителя,
която би лишила уговорените насрещни
престации от еквивалентност, в какъвто смисъл е и богата съдебна практика.
Видно от данните по делото, че прехвърлителката е живяла три години след
осъществяване на сделката и не може да се направи извод за липса на
еквивалентност на насрещните престации по сделката.
При изложените съображения, съдът намира
и този иск по чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, за неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
На основание изложеното, въззивният съд
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателката не се дължат разноски за тази инстанция, а ответницата по жалба не е поискала присъждане на такива,
поради което разноски не се присъждат.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
141/15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1982/2018 г. на
Габровския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове :
2.