Р Е Ш Е Н И Е
№ 1356
гр.Плевен, 06,10,2015
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц. Симеоноваа, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №2973 по
описа на съда за 2015 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание
чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по ИМ от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, против А.М.Т., ЕГН **********,***.***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 1685,55 лева, от които сумата от 1410,97 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2012 г. – 28,02,2015 г., и сумата
от 274,58 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,03,2012 г. –
08,04,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1972/2015 г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния
период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “***“ ЕООД отчети,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с
чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се,
че имотът, находящ се в гр.***, ул.А.***, е с абонатен №23. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – юрк.Ватовски, моли съда да уважи исковата
претенция.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява в
съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства
и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с предмет - признаване на
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от
ищеца ”***” ЕАД гр.Плевен. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже вземането си
по основание и размера, като и размера на претендираната лихва за забава.
От приложеното ч.гр.д. №1972/2015 г. по описа на ПлРС се
установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за
изпълнение спрямо ответницата за процесните суми.
Съдът намира за безспорно
установен факта, че ответникът е собственик на имота с аб. №23, находящ се в
гр.****, ул.А.***. Съдът намира за установен и факта, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно ЗЕ, Раздел VII.
От заключението на ВЛ по
назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е видно, че ответницата
е с абонатен №23, и начислената от *** ЕАД сума е за БГВ – 648,08 лева, 288,64
лева за ТЕ, отдадена от сградната инсталация – на база обем от 162,69 куб.м.,
432,95 лева за отопление. След направена справка в счетоводството на ищеца
вещото лице е установило, че сумите за топлинна енергия не са платени от
ответника за посочения период. Размера на главницата е 1410,97 лева, а лихвата
за забава от изискуемостта на отделните плащания за периода от 02,03,2012 г. до
08,04,2015 г. е 274,58 лева. Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно,
обективно и компетентно.
На основание гореизложеното съдът
намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
като бъде признато за установено спрямо ответника съществуването на вземането,
обективирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1972/2015 г.
на ПлРС.
При този изход на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото производство в размер 72,72 лева за
платена държавна такса, 150,00 лева за адвокатско възнаграждение и 120,00 лева
за депозит за ВЛ.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство
съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 33,72 лева за
държавна такса и 120,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
че А.М.Т.,
ЕГН **********,***.***, ДЪЛЖИ
на “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана
от изпълнителния директор ***, сумата от
1685,55 лева, от които сумата от 1410,97
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода 01,01,2012 г. – 28,02,2015 г., и сумата от 274,58 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02,03,2012 г. – 08,04,2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№1972/2015 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.Т., ЕГН **********,***.***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Иван Гетов,
направените разноски
в исковото производство в размер на 72,72 лева за платена държавна такса,
150,00 лева за адвокатско възнаграждение и 120,00 лева за депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.Т., ЕГН **********,***.***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Иван Гетов,
направените разноски
в заповедното производство в размер на 33,72 лева за държавна такса и 120,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на «***» ЕООД гр.Варна като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: