№ 3019
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502140 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба с вх.№ 68990/05.10.2021 г. на Столична община срещу
извършеното с протокол от 16.09.2021 г. разпределение по изпълнително дело №
2010838040972 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
Доводите в жалбата са, че в нарушение на закона при извършване на разпределението
не е заделена сумата от 24 071,75 лева за такса битови отпадъци, съгласно писмо изх. №
ДСР21-ДИ11-140 от 28.09.2021 г. на Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП „Сердика“,
Столична община. Твърди, че вземането се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. И
постъпилата от публичната продан сума е следвало да послужи за удовлетворяването на това
вземане. Счита, че разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД е остаряла и не отговаря на
съвременните условия, поради което и следва да се тълкува разширително в смисъл, че с
привилегия се ползва и вземането за местни такси за имота, тъй като двете вземания са
публични, общината е присъединен по право взискател и се касае за разпореждане с имота,
което е допустимо само изплащане на публичните вземания, като счита, че тълкуването на
разпоредбата следва да е аналогично по съдържание на разпоредбата на чл.722 ТЗ, където не
се прави разлика между публичните задължения за данъци и такси. Позовава се на съдебна
практика в същия смисъл.
По делото са постъпили писмени възражения от взискателя ТБ „И.“ АД със становище
за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения относно естеството на
вземането за ТБО и редакцията на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано по молба на ТБ „И.“ АД, ЕИК **** срещу
длъжниците „А.“ ООД, ЕИК **** и С. ЕООД, ЕИК ****, въз основа на Изпълнителен лист
от 17.09.2010 г. на РС- Ихтиман, издаден по ч.гр.д. № 838/2010 г. Като взискатели са
присъединени и „С.“ ЕООД, ЕИК ****; „Д.И.В.У.Д.Т.“ ООД – клон България, ЕИК **** и
Държавата.
В хода на производството по делото е извършена публична продан върху следния
недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, район
Сердика, ул. „****, съставляващ съгласно приложена скица УПИ XIII от квартал 1 по плана
на гр. София, местност НПЗ „Военна рампа“ – изток, целият с площ от 6 750 кв.м., съгласно
скица, а съгласно Акт за държавна частна собственост № 01330/09.12.1998 г. на
Министерството на финансисте на Република България с площ от 3818 кв.м., при съседи по
скица улица, УПИ XIV – за складове и производство, УПИ II – за административна и
складова база, заедно с построените в имота сгради, а именно: а) два броя складове със
застроена площ от 193,30кв.м.; б) кабинети по монтаж и практика със застроена площ 216,80
кв.м.; в) административна сграда и кабинети, със застроена площ от 513 кв.м.; г) учебни
кабинети и канцеларии, със застроена площ от 180 кв.м.; д) столова със застроена площ от
140 кв.м.
За купувач е обявен присъединения взискател и ипотекарен кредитор – „С.“ ЕООД за
сумата от 400 000,00 лева.
С обжалваното разпределение в първи ред са разпределени суми в общ размер от
17 630,00 лева – дължими такси и разноски към ЧСИ по изпълнението, както и сумата от
19 550,00 лева – разноски на взискателя ТБ „И.“ АД във връзка с принудителното
изпълнение; във втори ред са разпределени 10 928,77 лв. на СО-ПАМДТ Сердика за данъчни
задължения върху недвижимия имот и останалите 351 831,23 лева на основание чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД – на ипотекарния кредитор „С.“ ЕООД, ЕИК ****, с вземане произтичащо от
Договор за ипотечен кредит № 125/2004 г. от 27.12.2004 г., като е посочено, че сумата ще се
приспадне от вземането на този взискател срещу длъжниците по изпълнителното дело.
При тези факти съдът намира, че извършеното разпределение е законосъобразно, като
е спазена посочената в чл. 136 ЗЗД поредност на удовлетворяване на вземанията, които са
предмет на принудително изпълнение.
Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията на държавата за данъци върху определен имот или превозно средство от
стойността на този имот или моторно превозно средство, както и вземанията за концесионни
плащания, лихви и неустойки по концесионни договори.
Разпоредбата е ясна и единственото необходимо тълкуване, което следва от
неточността на съдържанието й е, че вземанията за данъци върху определен имот или
моторно превозно средство са в полза и на общината, а не само на държавата. Това е така,
тъй като към датата на приемане на разпоредбата не е имало публични общински вземания,
а само такива на държавата. Няма основание за разширително тълкуване и приравняване на
местните такси с местните данъци, тъй като основанието за начисляването им, реда и
начина на определянето им са различни. Целта на разпоредбата е да даде привилегия на
дължимите данъци във връзка с притежанието на конкретно имущество при осребряването
му за погасяване на задължения към кредитори, което е логично, тъй като именно
собствеността е основание за възникване на данъчните задължения, за разлика от таксите,
които се дължат за извършена публична услуга. Разпоредбата предвижда изключение от
установеното общо правило по отношение на останалите публични вземания, което няма
основание да се тълкува разширително.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че редакцията е стара и не отговаря на
2
съвременните условия, тъй като последното изменение конкретно на т.2 от чл.136, ал.1 ЗЗД
е от ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., когато законодателят не е намерил за
необходимо да разшири приложното й поле.
Няма основание да се прилага по аналогия и разпоредбата на чл.722 ТЗ или от нея да
се извлича тълкуване, тъй като двете разпоредби са отнасят като обща към специална и
няма основание специалната разпоредба да изпълва съдържанието на общата, като връзката
е тъкмо обратна. Двете разпоредби имат различно съдържание и приложно поле и уреждат
по различен начин правата на кредиторите именно защото волята на законодателя е да се
действа различно при индивидуалното и универсалното изпълнение.
По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 68990/05.10.2021 г. на Столична община
срещу извършеното с протокол от 16.09.2021 г. разпределение по изпълнително дело №
2010838040972 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3