№ 24934
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20251110112042 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на Б. А. Б., за което е издадена заповед № 128/30.08.2025г. на изпълнителния
директор на ответното дружество „България САТ“ ЕАД, за възстановяване на Б. А. Б. на
заеманата преди уволнението длъжност- „инженер, телекомуникация (радио)“, както и за
осъждане на „България САТ“ ЕАД да заплати на Б. А. Б. сумата от 14 000.00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
01.01.2025г. до 01.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, по силата на
което заемал в „България САТ“ ЕАД длъжността „инженер, телекомуникация (радио)“,
прекратено, считано от 01.01.2025г. съобразно издадена от работодателя заповед №
128/30.08.2025г. с посочено в нея основание- постигнато между страните взаимно съгласие.
Служителят поддържа, че в случая такова съгласие не било постигнато, тъй като, макар и на
27.08.2024г. да депозирал изрична молба до работодателя си, в която изразил воля за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, волята му не била
свободно формирана, не била съответна на действителното му желание, като я изразил
единствено с цел да избегне дисциплинарното си уволнение, с което бил заплашен от
работодателя, както и доколкото преди да подаде тази молба бил подложен на тормоз от
колегите си- подигравки, обиди, подмятания, във връзка с което работодателят не взел
мерки, а и на дискриминационно отношение, тъй като необосновано бил изпратен да работи
във фургон в гр. Елин Пелин, а и не бил допуснат до работа в края на месец ноември 2024г.,
когато достъпът му до работното място бил преустановен. Поддържа, че с това свое
поведение работодателят го принудил да подаде молба за прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие, като, освен това, злоупотребил с правото си, тъй като бил наясно, че в
действителност не съществува основание за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Като
допълнителен аргумент за липса на действителна воля за прекратяване на трудовото
правоотношение сочи обстоятелството, че на 14.10.2024г. отправил до субекта на
работодателска власт изрично изявление, че оттегля молбата си за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Независимо от изложеното, поддържа, че в
случая не бил завършен фактическият състав на процесното уволнително основание, тъй
като работодателят не го уведомил дали приема предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение в законоустановения 7- дневен срок от получаване на
предложението, а едва с връчване на уволнителната заповед на 09.01.2025г. Подчертава в
1
тази връзка, че макар върху писменото му предложение за прекратяване на трудовия договор
да имало резолюция на работодателя от 27.08.2024г., същата не му била съобщена.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът не оспорва, че е получил на сочените от ищеца дати
изявленията му за прекратяване на съществувалото помежду им трудово правоотношение по
взаимно съгласие, както и за оттегляне на същото, както и издаването на заповедта за
уволнение и връчването й на ищеца. Оспорва истинността на изложените от служителя
твърдения за оказани му натиск, принуда, заплаха да подаде молбата си от 27.08.2024г. за
прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че се съгласил с предложението на служителя
за прекратяване на трудовото правоотношение още в деня на отправянето му, като поставил
резолюция в този смисъл върху молбата на служителя, като уведомил последния за тази
резолюция 7- дневния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, аргумент в подкрепа на което било
обстоятелството, че ищецът разполага с копие от молбата си с поставена върху същата
резолюция на работодателя. Счита, че в случая оттеглянето на молбата на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение не породило целеното правно действие, тъй
като оттеглянето следвало да достигне до адресата преди или най- късно едновременно с
предложението, което в случая не било сторено, поради което и предложителят- ищецът, се
считал обвързан от предложението си до изтичане на 7- дневния срок за приемането му.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички
законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право
едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник на конкретното
уволнително основание, посочено в заповедта, а именно писмено изразена и от двете страни
по правоотношението воля за прекратяването му, както и уведомяване на служителя в 7-
дневен срок от получаване на предложението, че е приел същото.
С оглед на конкретно наведените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на
уволнението процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да установи конкретните
свои твърдения, с които обосновава довода си за осъществени спрямо него от страна на
работодателя заплаха, принуда, тормоз, които единствени са мотивирали служителя да
подаде молба за прекратяване на процесния трудов договор по взаимно съгласие, за което
понастоящем не сочи доказателства.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е
незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок,
предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
2
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през целия исков период.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни по делото и
поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства с
правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „инженер, телекомуникация (радио)“ в „България САТ“
ЕАД, че същото е прекратено по силата на процесната заповед, считано от 01.01.2025г., като
преди това- на 27.08.2024г. служителят е отправил писмено предложение в този смисъл до
работодателя, както и че на 14.10.2024г. е заявил воля пред субекта на работодателска власт
за оттегляне на това свое предложение.
Представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото,
доколкото касаят спорни и включени в предмета на делото въпроси.
Съобразно искането на ищеца следва да бъде допуснато извършването на съдебно-
счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба задачи, като съобрази последно
полученото от ищеца преди прекратяване на трудовото правоотношение брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец.
По искането на ответника в отговора на исковата молба следва да бъде допуснато
събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане
от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на
твърденията му, касаещи уведомяването на ищеца за приемане на предложението му за
прекратяване на процесния трудов договор.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи по делото трудовото досие на служителя, доколкото това е сторено с отговора
на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните с исковата молба и с отговора на същата документи.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от
ищеца в исковата молба задачи при съобразяване на последно полученото от ищеца преди
прекратяване на трудовото правоотношение брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ в размер на 450.00
лева от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССчЕ, Елисавета Владова Жекова.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на твърденията му, касаещи уведомяването на ищеца за приемане на
предложението му за прекратяване на процесния трудов договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото личното му трудово досие.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през целия
исков период, както и за установяване на конкретните свои твърдения, с които обосновава
3
довода си за осъществени спрямо него от страна на работодателя заплаха, принуда, тормоз,
които единствени са мотивирали служителя да подаде молба за прекратяване на процесния
трудов договор по взаимно съгласие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2025г. от
13:30 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4