Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.06.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11334 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.
С решение от 06.05.2019
г. по гр.дело № 6466/2000 г., СРС, І ГО, 50 състав е признал за установено по отношение на ответника С.О./СО/, с адрес: гр.София,
ул.“********че ищците В.К. В., ЕГН ********** (починал в
хода на делото-на 02.12.2002 г. и заместен като страна в процеса съгласно
чл.120 ГПК-1952 г. от останалите първоначални ищци по делото съгласно определение
от 27.01.2012 г.), К.В.В., ЕГН ********** (починала в хода на делото-на
18.09.2018 г. и заместена като страна в процеса съгласно чл.120 ГПК-1952 г. от
своите наследници по закон: П.М.М.,
ЕГН **********, с адрес-гр.София, кв.********и В.М.П., ЕГН **********, с адрес-***, М.В.К., ЕГН **********, с адрес-гр.София, район Витоша,
кв.“Драгалевци“, ул. „******и П. В.К., ЕГН **********, (починал в хода на
делото-на 03.06.2018 г. и заместен като страна в процеса съгласно чл.120 ГПК-1952 г. от своите наследници по закон: Л.
П.а Т., ЕГН **********, с адрес-*** и Е.
П. В., ЕГН **********, с адрес-гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“********са
собственици по наследство и възстановяване на правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ на следните недвижими имоти: 1/ недвижим имот с кадастрален идентификатор 68134.1974.1204 с площ 383 кв.м., адрес-гр.София, район Витоша, ул.“Георги Парцалев“, при граници: имоти с
идентификатори 68134.1974.1205, 68134.1974.411, 68134.1974.109, 68134.1974.116
и 68134.1974.487, по кадастралната карта на гр.София, район Витоша; 2/ реална част с площ 215 кв.м. от имот с
кадастрален идентификатор 68134.1974.411, по кадастралната карта на гр.София, район Витоша, с адрес-гр.София, район
Витоша, ул.“Георги Парцалев“, при граници на реалната част: имоти с
идентификатори 68134.1974.1204, 68134.1974.110, 68134.1974.115 и от две страни-
останалата част от имот 68134.1974.411, която реална част представлява част от
стар имот пл.№155, кад.лист №К-9-34-23 (VIII) по кад.план от 1958 г. на гр.София, м.“Киноцентъра-1 ч.“, която реална част е
очертана със син контур по т.7-8-3-4-5-7 в скицата-приложение №4
към заключението по техническата експертиза (лист 145 от делото), приподписана
от съда и неразделна част от съдебното решение. Осъдил е на основание чл.108 ЗС С.О./СО/, с адрес: гр.София,
ул.“********да предаде
на П.М.М., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, кв.********ап.**, В.М.П.,
ЕГН **********, с адрес-***, М.В.К.,
ЕГН **********, с адрес-гр.София, район Витоша, кв.“Драгалевци“, ул. „********Л. П.а Т., ЕГН **********, с адрес-***
и Е. П. В., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“*****владението на
следния недвижим имот: недвижим имот с кадастрален идентификатор 68134.1974.1204 с площ 383
кв.м., с адрес-гр.София, район Витоша, ул.“Георги Парцалев“, при граници:
имоти с идентификатори 68134.1974.1205, 68134.1974.411, 68134.1974.109,
68134.1974.116 и 68134.1974.487, по кадастралната карта на гр.София, район
Витоша. Осъдил е на основание чл.108 ЗС С.О./СО/, с адрес: гр.София, ул.“********да предаде на П.М.М., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, кв.********ап.**, В.М.П.,
ЕГН **********, с адрес-***, М.В.К.,
ЕГН **********, с адрес-гр.София, район Витоша, кв.“Драгалевци“, ул. „********Л. П.а Т., ЕГН **********, с адрес-***
и Е. П. В., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“*****владението на
следния недвижим имот: реална част с площ 215 кв.м. от имот с кадастрален
идентификатор 68134.1974.411, по кадастралната карта на гр.София, район Витоша, адрес-гр.София, район
Витоша, ул.“Георги Парцалев“, при граници на реалната част: имоти с
идентификатори 68134.1974.1204, 68134.1974.110, 68134.1974.115 и от две
страни-останалата част от имот 68134.1974.411, която реална част представлява
част от стар имот пл.№155, кад.лист №К-9-34-23 (VIII) по кад.план от 1958 г. на
гр.София, м.“Киноцентьра-1 ч.“, която реална част е очертана със син контур
по т.7-8-3-4-5-7 в скицата- приложение №4 към заключението по техническата
експертиза (лист 145 от делото), приподписана от съда и неразделна част от
съдебното решение. Осъдил е на основание чл.64, ал.1 ГПК-1952 г./отм./ С.О./СО/, с адрес: гр.София, ул.“********да заплати на П.М.М., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, кв.********ап.**, В.М.П.,
ЕГН **********, с адрес-***, М.В.К.,
ЕГН **********, с адрес-гр.София, район Витоша, кв.“Драгалевци“, ул. „********Л. П.а Т., ЕГН **********, с адрес-***
и Е. П. В., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“*****сумата 1 801,28 лв.-разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.О./СО/, район „Витоша“, с адрес: гр.София, ул.“********чрез процесуалния представител Р.А.-началник отдел ПНОУОССЧР на
район „Витоша“, като
единствения мотив, изложен във въззивната жалба е, че реална част с площ 215 кв.м. от имот с идентификатор 68134.1974.411/ 68134.1974.1203/, която в процесното решение е
призната за собственост на ищците и ответникът е осъден да предаде владението й
на тях, попада по плана за регулация на квартала в имот отреден за
второстепенна улица, собственост на СО, район „Витоша“. Факт е, че ПИ с
идентификатор 68134.1974.411 е отреден за улица и се ползва по
начин на трайно ползване за улица, като и към настоящият момент
предназначението му остава за второстепенна улица, като улицата представлява
публична общинска собственост, за която не се съставя акт за собственост. По
тази причина и процесния имот не е бил възстановен от Поземлената комисия в
реални граници, като с депозираното решение по ЗСПЗЗ възстановеното право на
собственост е 0, 635 кв.м от 1,200 кв.м.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъде отхвърлен
предявения иск. Не претендира присъждане
на разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззиваемите
П.М.М., ЕГН **********, В.М.П., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********,
Л. П.а Т., ЕГН ********** и Е. П. В., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат С.Л. от САК, с адрес: ***, офис 404 оспорват въззивната жалба. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.108 ЗС от срещу
Ищците В.К. В., ЕГН ********** (починал в хода на делото-на 02.12.2002 г. и
заместен като страна в процеса съгласно чл.120 ГПК-1952 г. от останалите първоначални
ищци по делото съгласно определение от 27.01.2012 г.), К.В.В., ЕГН **********
(починала в хода на делото-на 18.09.2018 г. и заместена като страна в процеса
съгласно чл.120 ГПК-1952 г. от своите наследници по закон: П.М.М., ЕГН **********, с адрес-гр.София, кв.********и В.М.П., ЕГН **********, с адрес-***, М.В.К., ЕГН **********, с
адрес-гр.София, район Витоша, кв.“Драгалевци“, ул. „******и П. В.К., ЕГН **********,
(починал в хода на делото-на 03.06.2018 г. и заместен като страна в процеса
съгласно чл.120 ГПК-1952 г. от своите наследници по закон: Л. П.а Т., ЕГН **********, с адрес-*** и Е. П. В., ЕГН **********, с адрес-гр.София, кв.“Драгалевци“, ул.“********са
предявили срещу СО осъдителен иск по чл.108 ЗС за установяване правото на
собственост по наследство и възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и
за предаване владението на следните недвижим имоти: 1/ недвижим имот с кадастрален идентификатор 68134.1974.1204 с площ 383 кв.м., адрес-гр.София, район Витоша, ул.“Георги Парцалев“, при граници: имоти с
идентификатори 68134.1974.1205, 68134.1974.411, 68134.1974.109, 68134.1974.116
и 68134.1974.487, по кадастралната карта на гр.София, район Витоша; 2/ реална част с площ 215 кв.м. от имот с
кадастрален идентификатор 68134.1974.411, по кадастралната карта на гр.София, район Витоша, с адрес-гр.София, район
Витоша, ул.“Георги Парцалев“, при граници на реалната част: имоти с
идентификатори 68134.1974.1204, 68134.1974.110, 68134.1974.115 и от две страни-
останалата част от имот 68134.1974.411, която реална част представлява част от
стар имот пл.№155, кад.лист № К-9-34-23 (VIII) по кад.план от 1958 г. на гр.София, м.“Киноцентъра-1 ч.“ След уточнение се
сочи, че правото на собственост върху процесния имот е било
възстановено на ищците по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 623/02.06.1994 г. на ПК
Драгалевци, като през 1995 г. имотът бил деактуван със заповед на министъра на
финансите. В отговор на искане за попълване на кадастралната основа с така
възстановения имот, ответната страна е заявила, че върху имота минава улица,
проектирана през 1990 г. и реализирана през 1996 г. Със заповед № РД-09-390/12.08.1996
г. е бил одобрен проект за попълване на кадастралната основа с процесния имот,
който следвало да се нанесе като имот пл.№ 1048, кв.19, в.з.“Киноцентъра-1
част“. Ищците не са били въвеждани във владение на имота. Сочи се, че правото
на собственост на ищците е безспорно установено с представеното решение на ПК-
Драгалевци, а имотът-предмет на решението, е идентичен с процесиите имоти
според заключението на вещото лице. Ищците не владеят имотите, които се ползват
за обществени нужди без основание.
Ответникът СО не е взел становище по иска.
Съгласно чл.269 ГПК Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По станалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира процесното решение за валидно и допустимо и по
същество правилно.
Относно фактическата обстановка, която е подробно описана от СРС и на
основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към изложеното от
първостепенния съд.
Следва да бъде отбелязано, че от приетата по делото СТЕ се установява, че според първия кадастрален план за района от
1950 г., послужил за основа на регулационния план от 1958г., имот пл. № 155 е с
площ от 1560 кв.м, като по-голямата част от него е
отредена за озеленяване, а други
части-за жилищно строителство и улица,
като по тези планове ул.“Георги Парцалев“ в участъка й, минаващ през имота, не
е съществувала. Следващият кадастрален план е изработен през 1975 г., но е
одобрен през 1990 г. заедно с регулационния план-в него северната част от имот пл.№155 е била нанесена с площ 635 кв.м. и
пл.№1048, впоследствие заличен, а имотът е разделен на две части-пл.№1203
(северната част от имота) и №1204 (южната), като са разделени от линията на
уличната регулация, като имот пл.№1203 изцяло попада в улица, а имот
пл.№1204-за озеленяване. В кад.план ул. „Георги Парцалев“ в участъка, минаващ
през процесния имот, не е нанесена и следователно-не е била изградена в този
участък към момента на създаване на кад.план и на нанасянето на имот пл.№1048;
действащият рег.план е от 1990 г.-върху неговата кад.основа са нанесени имот
пл.№1203 и 1204. Имот пл.№1204 в кад. и в регулационния план съвпада, но имот
пл.№1203 в двата плана се различава. Мероприятието „озеленяване“ не е изпълнено на място нито в размерите по
предходния, нито по действащия рег.план. В частта, отредена за улица от процесния имот, при оглед на
място се установява, че в западната й
част е положен асфалт до допълнително отворен вход към УПИ IV-110, кв.19а,
който вход не е отбелязан в кад. или в рег.план, а останалата част от улицата
не е изградена. Няма белези под асфалта да е полагана основа или инженерна
инфраструктура, не са изграждани тротоари, канавки и пр.Мероприятията за улица
и озеленяване не са изпълнени, имотът не е ограден, освен от северната и южната
страна, където граничи с оградите на УПИ IV-110, кв.19а, и УПИ 1-108, кв.19. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
частта, предвидена за озеленяване (по т.5-6-12-7 от скицата-приложение № 4 към
заключението), не контактува с улиците, ориентирани в посока север-юг, и
единственият достъп до тази част от имота е само по проектираната улица с
посока изток-запад (т.8-3-4-5-7 на същата скица), която е продължение на
ул.“Георги Парцалев“.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността
на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки:
1.
Ищецът да е собственик на имота;
2.
Вещта да се владее или държи от ответника;
3.
Вещта да се владее или държи от ответника без основание.
В
доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да установи първите две
предпоставки.
Настоящата
инстанция приема, че това е сторено и са налице първите две предпоставки от визираната правна
норма.
Ищците се легитимират като
собственици на процесния имот с депозираното по делото Решение №623/02.06.1994 г. на ПК-Драгалевци, влязло в сила на 20.03.1994
г., с което на наследниците на Л.В.Б.е
възстановено във възстановими стари реални граници правото на собственост върху
нива в землището на с.Драгалевци, местност Шеовица, от 1,200 дка-по документ за
собственост, а по скица-1,560 дка, от които се възстановява свободната площ от 0,635 дка по плана на в.з.Киноцентъра,
кад.лист №680, имот №155 по кад.план от 1958 г., заявен под №11-3 в заявление
вх.№ДВ1-353/23.12.1991 г. и установен с нотариален акт за покупко- продажба
№9/08.10.1942 г. на I Софийски нотариус, като е отказано възстановяването на правото на собственост за 0,925 дка от същия имот на основание
чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ-поради извършено
строителство. Влязлото в сила решение на ПК за възстановяване на
собствеността има конститутивно и вещноправно действие както по отношение на
обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на
собственост-ТР №1/1997 г., ОСГК на ВКС, т.1. По делото не са установени и
материално-правни пречки пред възстановяване на собствеността по смисъла на
чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ-възстановяването е върху свободната от застрояване част от
стария имот, а предвидените в регулационните планове мероприятия (озеленяване и улица) не са били
реализирани както към датата на постановяване на решението на ПК-Драгалевци,
видно от официалните удостоверявания на кметство Драгалевци в скицата от
22.01.1993 г.-копие от неодобрен кадастрален план, и в констативен акт за
непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 11.12.1996г., както и от огледа
на вещото лице по техническата експертиза съгласно приетото заключение по нея.
Налице е и втората предпоставка, като по делото
липсват данни, че ищците са въведени от ПК-Драгалевци във владение на имота-
предмет на решението след влизането му в сила по реда на чл.30-33 ППЗСПЗЗ. Няма
доказателства ответната община да е изпълнила заповедта за деактуване на
процесния имот в частта й, с която е разпоредено той да бъде предаден на
правоимащите лица по реда на отменената Наредба за държавните имоти.
Изводът е, че процесният имот продължава да е във
фактическата власт на ответника-СО. Този извод се подкрепя и от констатациите
на вещото лице относно констатирания начин на ползване на процесния имот и
липсата на ограда по неговите граници, както и от мотивите във въззивната
жалба.
Относно третата предпоставка, в първоинстанционното
производство СО не е доказала правното основание, на което владее имота. Едва
във въззивната жалба се сочи, че само относно реална част с площ 215 кв.м. от
имот с идентификатор 68134.1974.411/ 68134.1974.1203/, която в процесното решение е
призната за собственост на ищците и ответникът е осъден да предаде владението й
на тях, попада по плана за регулация на квартала в имот
отреден за второстепенна улица, собственост на СО, район „Витоша“. Сочи се, че ПИ с
идентификатор 68134.1974.411 е отреден за улица и се ползва по начин на трайно
ползване за улица, като и към настоящият момент предназначението им остава за
второстепенна улица, като улицата представлява публична общинска собственост,
за която не се съставя акт за собственост.
Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор
68134.1974.1204 по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 383 кв.м., не са изложени съображения
във въззивната жалба, като изложените съображения са само за реална част с площ 215 кв.м. от имот с идентификатор 68134.1974.411/
68134.1974.1203/. Поземления
имот с идентификатор 68134.1974.1204 по КККР, одобрен със
Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от
383 кв.м., е отреден по плана за озеленяване, като според заключението на
вещото лице регулацията относно възстановената част от стар имот с пл. № 155,
отредена по плана за озеленяване и улица, не е приложена. Според вещото лице, извършило оглед на място и
въз основа на приложените документи, мероприятието озеленяване изобщо не е
изпълнено, а мероприятието улица „Георги Парцалев“ от о.т. 1 до о.т.203 като
цяло не е изпълнено-частично
е положен асфалт, но в участъка, където е положен, няма изпълнени тротоари,
отводняване, канавки и прочие. Според вещото лице, в северната част от процесния
имот, отредена за улица, частично е положен асфалт, който се ползва от
собствениците на УПИ ІV-110 от кв. 19а като допълнителен достъп към този УПИ
чрез отворен допълнителен вход. Не е ясно кой и кога е положил асфалт върху
част от възстановения на ищците имот с пл. № 1203, но е очевидно, че полагането
на този асфалт не е извършено като мероприятие на общината и не може да се
говори за изградена улица със съответните технически реквизити.
Дори и да се приеме, че
улицата е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП, какъвто не е
настоящия случай, то и в решение № 18 от
08.02.2013 г. по гр.дело № 583 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че ако
съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има
всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден
по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби
на §7,ал.1,т.4 ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост, не може да се приеме, че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона
придобивен способ. Съображенията на ВКС са, че
субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната
въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от предназначението, т.е.
отреждането по плана, но самото право се придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота,
засегнат от това предвиждане, както и че отреждането на
имот за определени нужди
с подробен устройствен план не представлява основание за придобиване право на собственост, като такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на
мероприятието.
По
отношение и на двете части от възстановения на ищците имот, мероприятието, за което са отредени, не
е било реализирано към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, респективно към
момента на издаване на решението на ПК-Драгалевци за възстановяване на собствеността
във възстановими стари реални граници. Мероприятието, отреждане за улица и
озеленяване не е било проведено и в момента на огледа на вещото лице, не е
проведено и към настоящия момент. Според заключението на вещото лице площта на
този имот е отредена по плана за озеленяване /по-голямата част/, жилищно
строителство и улица. В частта за озеленяването и улицата, планът
от 1958 г. не е реализиран. Следващият кадастрален план за имота е
изработен през 1975 г., като е одобрен през 1990 г. заедно с нов регулационен
план. По този план северната част от имота на ищците със стар пл. № 155 е
нанесена като имот с пл. № 1048 с
площ от 635 кв.м., но впоследствие този
имот е заличен, като площта му е
разделена на две части и са били нанесени два отделни имота: имот с пл. № 1203/северната част на имота/ и имот с пл. № 1204/южната част от
имота/, разделени от линията на уличната регулация, според предвижданията на
регулационния план. Имот с пл. № 1203 попада изцяло в
терен, предвиден за улица, а имот с пл. №1204 попада изцяло в терен, предвиден
за озеленяване.
В кадастралния план от 1975 г., одобрен през 1990 г.
улицата, предвидена по регулационния план от същата година - 1990 г. не е нанесена в участъка, преминаващ през процесния имот /в частта от ПИ с идентификатор 68134.1974.411/. Улицата, в частта й
предвидена по регулационния план за преминаване през процесния имот с пл. №
1203 не е била изградена /не е съществувала/ към момента на създаване на
кадастралния план от 1975 г. и към момента на нанасянето на имот с пл. № 1048,
впоследствие заличен, респективно същата не е била изградена /не е
съществувала/ и към момента на одобряването на регулационния от 1990 г., върху
чиято кадастрална основа са нанесени имот с пл. № 1203 и имот с пл. № 1204. В
този участък - в рамките на имот с пл. № 1203 улицата не е била изградена /не е
съществувала/ и към момента на издаване на решението на компетентната поземлена
комисия, с което правото на собственост върху процесиите имоти е възстановено в
полза на ищците, респективно в полза на наследодателите им- Решение № 623 от
02.06.1994 г. на поземлена комисия - Драгалевци, гр. София. Както е посочил
районният съд в обжалваното решение, по никой от действалите благоустройствени
закони (ЗПИНМ, ЗТСУ), както и според действащия ЗУТ, предвиждането на определен
терен за улица няма непосредствено действие върху правото на собственост. Без
проведена отчуждителна процедура ответната община не може да придобие
собствеността върху предвидения за улица терен; предвиждането на
новопроектирана улица, респективно отразяването на проектирана по предходен
план, но нереализирана улица, не рефлектира пряко върху притежанието на правото
на собственост, а е предпоставка
само за осъществяване на отчуждителна процедура с обезщетяване на собственика
за имотите или частите от имоти, необходими за реализиране на предвиденото в
плана бъдещо мероприятие (така-Решение №39/10.04.2019 г. по гр.д.№2252/2018 г.
на BKC-II г.о.). Следователно самото предвиждане на улица върху част от процесния
имот нито променя правото на собственост върху него, нито пък създава друго
правно основание на ответната община да упражнява фактическа власт върху него.
По делото липсват доказателства за извършено отчуждаване на част от имота,
предвиден по плана за улица.
Цитираната от процесуалния представител на СО съдебна
практика, а именно решение № 389 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 4587/2008 г. на
ВКС, четвърто гражданско отделение е неотносима към настоящия спор, в който не
се оспорва собствеността на земята, която не е общинска. В соченото решение е
прието, че собствеността е общинска и никога не е била частна и подлежаща на
реституция по някой от законите, възстановяващи собствеността на граждани, от
които е отнета.
Изводът е, че са налице и трите предпоставки за
уважаване на предявения ревандикационен иск.
Предвид изхода на спора и
предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемите П.М.М., ЕГН **********, В.М.П., ЕГН
**********, М.В.К., ЕГН **********, Л. П.а Т., ЕГН ********** и Е. П. В., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Л. от САК, с адрес: ***, офис 404 разноските по делото за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., предвид направеното от
процесуалния представител на въззивника СО, район „Витоша“ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и при
съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 06.05.2019 г. по
гр.дело № 6466/2000 г. на СРС, І ГО, 50 състав
ОСЪЖДА
С.О./СО/,
район „Витоша“, с адрес: гр.София, ул.“********чрез процесуалния
представител Р.А.-началник отдел ПНОУОССЧР на район „Витоша“ да
заплати на П.М.М., ЕГН **********, В.М.П., ЕГН **********, М.В.К., ЕГН **********,
Л. П.а Т., ЕГН ********** и Е. П. В., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат С.Л. от САК, с адрес: ***, офис 404 направените разноските по делото за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.