№ 1042
гр. Перник, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720103431 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. А., чрез адв. Б.
Б., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяването им по
давност сумата от 675.67 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2012 г. до
01.02.2016 г., сумата 114,28 лева – лихва за забава за периода от 11.02.2013 г. до
06.06.2016 г., и сумата от 25 лева – съдебни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3454/2016 г. по описа на Пернишки
районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 1552/2016 г. по описа на ЧСИ
Ст. Б..
Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, която според него е
започнала да тече на 17.11.2016 г., когато е образувано изп.д. № 1552/2016 г. по описа
на ЧСИ Ст. Б., тъй като няма предприети изпълнителни действия срещу него и няма
събрани суми. Счита, че изпълнителното дело се е прекратило на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Поради това моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
Ищецът моли ЧСИ Ст. Б. да бъде задължен да представи заверено копие на
изп.д. № 1552/2016 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ООД е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило исковите претенции като
неоснователни. Признава, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
поради изтичане на две години от последното процесуално действие. Твърди, че
вземането му продължава да съществува, но не може да бъде събрано по принудителен
ред и ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
1
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното копие на изп.д. № 1552/2016 г. по описа на ЧСИ Стилиян Б., се
установява, че същото е образувано по молба на с вх. № 15671/17.11.2016 г., подадена
от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, въз основа на издаден в полза на взискателя
изпълнителен лист от 13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3454/2016 г. по описа на Пернишки
районен съд срещу А. С. А. за сумата от 675.67 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
01.12.2012 г. до 01.02.2016 г., сумата 114,28 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 11.02.2013 г. до 06.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането и сумата от 25 лева – държавна
такса. По изпълнителното дело е приложена заповед № 2714/01.09.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е издаден
горепосоченият изпълнителния лист.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде извършена
справка в ТД на НАП и НОИ за наличие или липса на регистрирано трудово
правоотношение на длъжника, както и справка за декларирано на името на длъжника
движимо и недвижимо имущество, като се моли да бъдат наложени запори върху
получавани от длъжника трудово възнаграждение или пенсия. На съдебния изпълнител
са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
ЧСИ Б. е изготвил справки за имущественото състояние на длъжника. Изпратено
е запорно съобщение с изх. № 28962/02.12.2016 г. до ОД на МВР-Перник Сектор на
Пътна полиция за налагане на запор и спиране от движение на притежавания от ищеца
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РК ***** АС. Изпратена е и покана за
доброволно изпълнение до длъжника заедно със съобщение за наложения запор върху
лекия му автомобил. След това други действия не са извършвани по изпълнителното
дело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, но не конкретизира момента на нейното настъпване. Не твърди да е
предприел действия след този момент, с които да е прекъснал давността.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
2
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Предвид липсата на данни за момента на влизането в сила на заповедта за
изпълнение, съдът приема, че най-късният момент за това е датата на издаване на
изпълнителния лист- 13.10.2016 г. Това е и моментът, от който започва да тече срокът
на 5-годишната погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения
въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 13.10.2016 г. до
образуване на изп.д. № 1552/2016 г. по описа на ЧСИ Стилиян Б. на 17.11.2016 г. не е
изминал петгодишен период. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. В молбата за образуване на на
делото са направени искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което
с нейното подаване на 17.11.2016 г. давността се е прекъснала, след което е била
прекъсната отново на 02.12.2016 г. с налагането на запор върху лекия автомобил на
длъжника. От тази дата е започнала на тече нова 5-годишна давност.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 02.12.2016 г., с
които да е прекъснал давността, и на 02.12.2021 г. е изтекъл предвиденият в закона
петгодишен давностен срок за принудително събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в размер на 74 лева, от които 50 лева- държавна
такса и 24 лева- такса за препис от изпълнителното дело.
При оказана безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска помощ
възнаграждението се присъжда в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а не на
страната, която има право на разноски съобразно изхода на делото, защото реално тя
не е извършила разноски и би се обогатила за сметка на адвоката, ако насрещната
страна бъде осъдена да заплати на нея възнаграждението на адвоката за извършената
от него работа. Поради това на адв. Б. Б. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено съобразно мимимума, предвиден в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно
законоустановения минимум, възражението на ответника за прекомерност на същото
се явява неоснователно.
3
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.
Перник, ул. „15-та” № 1, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11,
на основание чл. 439, ал. 1 ГПК поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение сумата от 675.67 лева /шестстотин седемдесет и пет лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница за периода от 01.12.2012 г. до
01.02.2016 г., сумата 114,28 лева /сто и четиринадесет лева и двадесет и осем
стотинки/ – лихва за забава за периода от 11.02.2013 г. до 06.06.2016 г., и сумата от 25
лева /двадесет и пет лева/– съдебни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3454/2016 г. по описа на Пернишки
районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 1552/2016 г. по описа на ЧСИ
Ст. Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на А.
С. А., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 74 лева /седемдесет и четири лева/, представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. Б. Б. Б., член на САК, с личен № **********, с адрес гр. Перник, ул. „Найчо
Цанов“ № 34, ет. 3, оф. 6, сумата от 300 /триста/ лева- адвокатско възнаграждение за
оказаното по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата безплатно
процесуално представителство на А. С. А., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4