№ 8
гр. Бургас , 12.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500111 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.дело № 111/2021 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на адв.К.,
пълномощник на Ю. А. Ч., против решение №260001/06.01.2021 г. по описа на
Сливенския окръжен съд в отхвърлителната му част. Иска се отмяната и като
неправилна и незаконосъобразно и постановяването на решение, с което
искът да бъде уважен.
Навеждат се оплаквания, че неоснователно с решението е прието, че
погасяването е извършено по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД и не са разгледани
възраженията за неправилно разпределяне на постъпвалите през годините
суми за погасяване на задължението.
Поддържа, че погасяването е извършено в нарушение на закона в
поредността разноски, лихви, главница. От заключението на вещото лице се
установява, че ищцата е заплащала неустойка върху просрочена лихва и общо
заплатената сума е в размер от 9924,12 лв. Заплатена е и сумата от 4 099, 50
лв. като лихва върху просрочена главница, формирана от договорна
възнаградителна лихва и надбавка от 15% годишно, имаща характер на
обезщетение или неустойка. Посочените суми не се отнасят към
компонентите на вземането и направеното от кредитора разпределение с тях
не съответства на закона. Компонентите, дължими на Банката по т.5.3 и т.5.4
от договора имат обезщетителен характер и не следва да бъдат погасявани
1
преди главницата, дори при прилагането на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД не е императивна и няма пречка страните да
договорят друга поредност на погасяване, но в случая такава договореност
няма. Съгласие относно реда за погасяване може да се съдържа в раздел V,
чл.16, б.“г“ от договора, която разпоредба също не съответства на
приложената от банката поредност при погасяването.
Посредством неправилното и незаконосъобразно погасяване, извършено в
ущърб на ищцата, банката недобросъвестно се е обогатила за нейна сметка.
Частичната недължимост на главницата се установява и от обстоятелството,
че независимо от изтичане на срока на договора, въззивницата продължава да
внася суми по него – до момента 5 вноски по 190 лв., което следва да бъде
взето предвид при постановяване на решението.
По изложените доводи решението е неправилно и в частта, с която е
включена текущата натрупана лихва от 0,04 лв. и лихва върху просрочена
главница в размер на 583,24лв.
Според страната, съгласно заключението на вещото лице по делото,към
25.12.2019 г. дължими са сумата от 325,34 лв. главница и лихва в размер на
4,03 лв, изплатени понастоящем.
Поддържа се възражението за нищожност на чл.5.3 от договора, по което
липсва произнасяне в обжалваното решение. Според страната, договорената с
тази разпоредба надбавка има характер на неустойка и действителността и
следва да бъде разгледана в съответствие с критериите, установени в т.3 на
т.д№1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Процесната договорка безспорно отговоря
на присъщата и съгласно чл.93, ал.1 ЗЗД обезпечителна функция, но тази
функция е загубена, тъй като прекомерността и е надхвърлила справедливия
размер и не съответства на вредата, търпяна от кредитора.
Налице е и друго нарушение на добрите нрави. Вземането е обезпечено с
вписана в полза на банката ипотека и със Запис на заповед, авалиран от
съпруга на кредитополучателката.
На следващо място, съдът не се е произнесъл по твърденията на ищцата за
2
неравноправност на клаузата, с която е договорена неустойка по смисъла на
чл.143, т.5 ЗЗП. Твърди се и противоречието и с нормите на ЗПК и ЗКНИ,
които са неприложими към процесния договор, тъй като са приети след
сключването му, но принципите на морал и справедливост, заложени в тях,
са общовалидни.
Решението е неясно и неправилно в частта, с която е отхвърлена
претенцията за недължимост на лихви , тъй като съдът едновременно е приел,
че се касае за договорна лихва и същевременно – на основание чл.5.3 от
договора . Претенцията е недоказана и е налице произнасяне свръхпетитум.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на
друго, с което исковете да бъдат уважени и за обезсилването му в частта, с
която е отхвърлена претенцията за лихви. Претендира разноските в
настоящото производство.
Представя пет вносни бележки и моли да бъде назначена съдебно –
икономическа експертиза, която за установи какви са плащаните от ищцата
суми от началото на договора до настоящия момент, какъв е общия размер на
извършеното погасяване при прилагане на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД,
какъв е общият размер на дължимите неустойки по чл.5.3 и чл.5.4 съобразно
начина на разпределение и погасяване по чл.76, ал.2 ГПК, какви суми са
изплатени от Ю.Ч. от сключване на договора до настоящия момент и какъв е
общия размер на извършеното погасяване при прилагане на чл.16, б.“г“ от
договора и съобразно този ред какъв е общият размер на дължимите по чл.5-3
и чл.5-4 неустойки.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща становище по въззивната
жалба.
Бургаският апелативен съд след проверка по чл.263 ГПК констатира, че
въззивната жалба е редовна и следва да бъде допусната и разгледана в
открито съдебно заседание.
Отправеното с въззивната жалба искане за назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение. По поставените въпроси вече е назначена експертиза в
3
първоинстанционното производство, която е дала в достатъчна степен
отговор на поставените въпроси, приета е без оспорване от страните и не са
налице предпоставки за повторното и назначаване.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА въззивната жалба на адв.К., пълномощник на Ю. А. Ч., против
решение №260001/06.01.2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд за
допустима и я
ВНАСЯ за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за
28.04.2021г. от 10 часа , за която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното във въззивната жалба искане за
назначаване на съдебно – икономическа експертиза.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4