Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 79 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Е.Х. ***6-0000356/03.12.2019
г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл.89, т.2 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ и на основание чл.93, ал.2 ЗАПр. е
наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв.В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с
искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На
27.11.2019 г., около 12.40 ч., на път ІІ-
Горепосочените
фактически констатации се доказват безпротиворечиво от показанията на св.Ю.Ф.
имащ качество на актосъставител, копие от товарителница, както и от останалите
материали по преписката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в случая
АУАН и обжалваното НП са издадени в противоречие с материалния закон и
процесуален закон, което налага и отмяна на постановлението при следните
съображения:
В нарушение
на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, в АУАН и НП липсва точно и изчерпателно
описание на нарушението със съответните му обективни елементи. Видно от
изложените в тях фактически констатации, е допуснато двусмислие и вътрешна
противоречивост, доколкото е посочено, че водачът „не е попълнил пътен лист по
образец”. От това описание на изпълнителното деяние не става ясно в крайна
сметка дали в случая изобщо не е имало издаден редовен пътен лист за превоза
или има издаден такъв, но не се носи и не се представя от водача в момента на
проверката. Нещо повече, според св.показания на актосъставителя Ю.Ф. в случая се
касае именно до първата хипотеза- изначална липса и издаване на пътен лист за
превоза.
При горното
описание на нарушението е невъзможна каквато и да е преценка за приложимата и
конкретно нарушена правна норма – посочения в АУАН и НП чл.89,т.2 от Наредба
№33/99 г., който предвижда задължение за водачите, извършващи вътрешни превози
на товари в страната да предоставят при проверка от контролните органи
определени документи, в т.ч. и попълнен пътен лист по образец или друга
законова разпоредба, уреждаща издаването и снабдяването с пътните листи за
съответния превоз. От тук не е
възможна и преценка за точното санкционно основание спрямо двата вида нарушение
- чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., който предвижда налагане на санкции за водачи,
извършващи съответни превози на пътници или товари “без редовно издадени”
документи, изискващи се от европейски регламенти, от закона или подзаконови
нормативни актове или именно посочения в АУАН и НП чл.93, ал.2 ЗАПр., приложим
само в случай на наличен и издаден, но непредставен определен документ от водача при
извършване на проверката от контролните органи.
Горепосочените
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, освен че водят до
необоснованост на обжалваното НП се отразяват и в процесуален аспект. Административнонаказателното
производство е строго формално и за законосъобразността на АУАН и НП от
формална страна е необходимо точно, пълно и ясно описание на нарушението със
съответните съставомерни признаци; съответствие между текстово описание на
нарушението, неговата цифрова квалификация и правно основание на наложената
санкция.В конкретния случай тези
изисквания са нарушени.Това при всички случаи ограничава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като остава неясно за какво нарушение в действителност е
санкциониран.От друга страна, лишава и съда от възможност да прецени и определи
точния предмет на доказване, а оттук и да извърши надлежен контрол за обоснованост
и да разгледа спора по същество.
При този
изход от делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в
пълния размер според договора за правна защита и съдействие от 300.00 лв.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000356/03.12.19 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с
което на Е.Х. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба
в размер на 500.00 лв. на основание чл.93, ал.2 ЗАПр. за извършено нарушение по
чл.89, т.2 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ.
ОСЪЖДА
ИА”АА”-София ДА ЗАПЛАТИ на Е.Х. ***, с ЕГН:********** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: