мотиви към решение № 260091/21.08.2020г. по
НАХД № 3865/2019г. по описа на
Районен съд - Бургас
Производството по делото е образувано във връзка с
постановление на Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл. 375 от НПК е направено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на И.С.П. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********,
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Прокурорът счита, че са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 78а НК, като прави искане на обвиняемия да бъде наложено
наказание „глоба” към минимален размер – 1500лв.
Защитникът на обвиняемия заявява, че вината на
обвиняемия не е доказана по безспорен начин и моли същият да бъде оправдан.
Обвиняемият подкрепя становището на защитника си и
моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 24.08.2017г., около 20:40 часа в гр.Бургас,
обвиняемият И.П., управлявал лек автомобил „Хонда Акорд“, с рег.№А .... MX,
като се движел по ул.“Христо Ботев“ в посока към ЖП Гара. По същото време,
пострадалият Н. С. управлявал мотоциклета си, марка „Джилера рънър“, с рег.№А ....
Н. Той се движел по ул.“Сан Стефано“ и след като преминал светофара, завил
наляво по ул.“Христо Ботев“, като се насочил също в посока към ЖП Гара. След
като завил, св. С. се включил в движението след автомобила управляван от обв. П..
Автомобилът на обв. П. подминал автобусната спирка и без да подаде светлинен
сигнал, спрял на пътното платно с намерение да паркира на обозначените за това
паркоместа, като се придвижил назад, създавайки предпоставка за евентуално настъпване
на пътнотранспортно произшествие между двамата. С оглед гореизложеното,
пострадалият С., който управлявал движещият се след автомобила на П.
мотоциклет, натиснал клаксона, за да бъде забелязан от П. и да не бъде блъснат,
след което преминавайки покрай автомобила на П. му направил забележка, че е
създал предпоставка за пътно-транспортно произшествие. Тогава обв. П. отворил
прозореца на шофьорската врата на автомобила и казал на св. С.: „Чакай,
чакай!“. Излязъл от автомобила си, след което извадил от него твърд тъп
цилиндричен предмет, което било забелязано от пътуващия с него в автомобила
свидетел Н. С.А.А.. Според пострадалия С., твърдият тъп цилиндричен предмет,
представлявал тръба. Докато св. С. още се намирал върху мотоциклета си, обв. П.
замахнал с предмета към главата му и му нанесъл два удара върху каската, която
била поставена върху нея. Вследствие на ударите, каската се пукнала,
обстоятелство, описано в протокол за оглед на веществено доказателство л.39-41 от ДП. Изплашен от случилото се,
пострадалият С. слязъл от мотоциклета си и го пуснал върху паркирания до него
автомобил. Тогава обв. П. нанесъл с твърдия предмет два удара върху
мотоциклета, вследствие на което счупил стъклото на лявото му странично
огледало и пукнал задния му ляв спойлер, видно от протокол за оглед на
веществено доказателство - л.34-37 от ДП. След тези си действия, обв. П.
продължил да напада пострадалия С., като отново замахнал срещу него с твърдия
предмет, като св. С. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази от удара, поради
което получил нараняване в областта на лакътната става, с което обв. П. му
причинил „контузия на лява лакътна става“, видно от заключението на извършената
на ДП петорната съдебно-медицинска експертиза. Обв. П. не преставал да нанася
удари и замахвал отново, като удрял подстрадалия с твърдия предмет по корема и
в областта на подмишницата. Според заключението на петорната съдебно -
медицинска експертиза, на св. Н.й С. били причинени кръвонасядане в областта
под лявата мишница и в подмишичната ямка, ивичесто кръвонасядане по корема с
охлузване/одраскване и оток в областта на лакътната става, като последното
увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
крайна сметка, св. С. успял да се отдръпне назад и тогава обв. П. му казал да
си вземе мотора, защото щял да го разбие. С. изправил мотоциклета си и започнал
да го бута, за да се отдалечи. Междувременно, докато обв. П. нанасял ударите на
С., свидетелят Н. С.А.А., който пътувал заедно с П. в автомобила, излязъл от
него и го паркирал, за да не пречи на движението, тъй като по пътното платно по
това време преминавали и други автомобили, които възприели случващото се на
улицата. След като св. С. се оттеглил, обв. П. се качил в автомобила си и
веднага потеглил в обратна посока. Когато пострадалият се прибрал в дома си,
той се обадил по телефона на свой приятел - свидетелят Г. Г., който да го
откара в болница, тъй като получил силни болки и оток в областта на лакътя. В
болницата С. бил прегледан и му бил поставен гипс на лявата ръка.
По делото били изготвени общо четири
съдебно-медицински експертизи, от които комплексна, повторна комплексна и
петорна. Констатациите от първоначалната СМЕ, според която на С. била причинена
фрактура (счупване) на лява пакетна кост, довела до трайно затруднение
движението на лявата ръка и квалифицираща се като средна телесна повреда, не
били потвърдени от изготвената по-късно комплексна СМЕ. В заключението й вещите
лица са посочили, че на С. са били установени контузия на лява пакетна става, не
фрактура, както било посочено в първата СМЕ, кръвонасядане под лява мишница и
ивесто кръвонасядане по корема. Според тях, контузията е довела до „затруднение
движението на лявата ръка за срок от 25-30 дни“, което не било определено като
трайно. Поради възникналото противоречие относно това дали е била причинена
фрактура (счупване) или контузия на лява пакетна кост, била изготвена повторна
СМЕ, като в нея било прието, че вследствие на нанесените удари на С., му били
причинени травматични увреждания, които се квалифицират като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от
материалите по приложеното досъдебно производство, показанията на свидетелите,
извършените съдебно - медицински експертизи и резултатите от извършеното
разпознаване на лице.
Заключението на назначената на ДП петорна
съдебно-медицинска експертиза обобщила, че в крайна сметка на С. била причинена
контузия на лява лакетна става, която е довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, квалифициращо се като „лека телесна повреда“.
Що се отнася до обясненията на обвиняемия, съдът
следва да отбележи,че същите имат двойнствена природа, както на доказателствено
средство, така и на средство за защита и в този смисъл следва внимателно да се
прецени съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът, след съпоставка на защитната теза на П. с показанията на свидетелите,
разпитани на ДП счита, че същата не се потвърждава от доказателствената
съвкупност по делото. В обясненията си, обвиняемият твърди, че е спрял
автомобила си на аварийни светлини с намерение да паркира, когато до него се е
приближил св. С., започнал безпричинно да го обижда и псува, което провокирало
конфликт между тях. Принципно, посредством процесуалния си представител, обвиняемият
не оспорва обстоятелството, че е причинил лека телесна повреда на пострадалия,
но оспорва квалифицирания състав на деянието, а именно че същата е била
осъществена по хулигански подбуди.
По делото безспорно се установява, че между обвиняемия
и пострадалия е възникнал конфликт, по повод паркирането на П., били са
разменени реплики между двамата, чието съдържание е било обидно, но според
настоящия състав не следва да има реплика, която да провокира и оправдава
противоправно поведение, изразяващо се в телесно посегателство и агресивно
поведение.
При така изяснената фактическа обстановка, се налага
извода, че от обективна и субективна страна, с действията си, обвиняемият е причинил
лека телесна повреда на пострадалия С., което не се оспорва от П. и неговия
защитник.
За съставомерността на деянието чл.131, ал.1, т.12,
вр. чл.130, ал. 1 от НК, законът изисква деецът с виновното си противоправно
поведение да е причинил на пострадалия телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди.
Съдебната практика е изяснила безпротиворечиво смисъла
на квалификацията „хулигански подбуди”. Едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение
към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.
По делото се установява безспорно, че обвиняемият и пострадалият не са се
познавали от преди това и не са имали предхождащ събитието конфликт.
Доказателствата по делото сочат, че пострадалият е бил нападнат от обвиняемия с
твърд цилиндричен предмет, изваден от автомобила му, като наличието на такъв
предмет се потвърждава от показанията на разпитаните на ДП свидетели С. и А..
Именно с този предмет са били нанесени ударите по тялото на св. С., довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота и ударите по каската и
мотоциклета му, повредите на които са обективирани в протокол за оглед на
веществено доказателство л.39-41 от ДП и протокол за оглед на веществено
доказателство - л.34-37 от ДП. Не на последно място, тези действия били
извършени на една от най-натоварените улици в гр. Бургас, като по време и място
на инцидента наоколо преминавали множество пешеходци и автомобили, т. е.с
действията си, обвиняемият е изразил явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. Дори и
твърденията на обвиняемия за провокация, от страна на св. С. към него да са
верни, не следва да оправдават последвалите му противоправни действия.
Хулиганските действия се характеризират като
неприлични, безсрамни, изразяват се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има,
когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях се нарушават важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засягат нормите на нравствеността. Явно неуважение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен
на неуважение към личността. При това, антиобщественият характер на тези
действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които евентуално са
станали достояние. За съставомерността на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12 НК е необходимо телесната повреда да е причинена именно въз основа на
действия, като описаните по-горе. В съдебната си практика върховната инстанция
е приела, че дори и при наличието на така наречения „личен мотив”, е възможно
телесната повреда да бъде причинена по хулигански подбуди, по смисъла на чл.
131, ал. 1, т. 12 НК. В тази съдебна практика от върховната инстанция е прието,
че хулигански подбуди са налице дори и при личен конфликт, каквото е
твърдението на защитата, но само когато умисълът на подсъдимия значително
надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на
явно неуважение към обществото. В тази връзка е необходимо телесната повреда да
е съпроводена с други действия, като например обиди, крясъци, заплахи и др.,
които грубо нарушават обществения ред.
Специално изваждайки от автомобила си твърд
цилиндричен предмет, на обществено място, с цел да демонстрира неуважение към
личността на св. С., причинявайки му лека телесна повреда и към обществото, тъй
като деянието е извършено на обществено място, пред преминаващите пешеходци и
автомобили по натоварена улица в гр. Бургас, подсъдимият е осъществил състава
на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
Престъплението е извършено виновно, при форма на
вината “пряк умисъл”, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Съдържанието на
умисъла на обвиняемия е било да причини лека телесна повреда на пострадалия,
тъй като е съзнавал възможността със средството, с което действа – цилиндричен
предмет, начина и интензивността на нанасяните удари, органите към които са
били насочени, като е желал настъпването на тази последица. Съставомерният
резултат - увреждания на организма, изразяващо се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота са настъпили именно като резултат от ударите,
нанесени на пострадалия от подсъдимия и между двете има пряка причинно
-следствена връзка. Изложеното съждение се потвърждава и от заключението на
изготвената петорна съдебно- медицинска експертиза.
При тези данни по делото и с оглед на така
установените съзнателни и целенасочени действия на обвиняемия, съдът в
настоящия си състав прие за несъмнено доказано, че П. от обективна и субективна
страна е осъществил престъплението по чл.
131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на 24.08.2017г. в гр.Бургас на
ул.„Христо Ботев”, по хулигански подбуди, причинил на Н.й Захариев С. *** лека
телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота вследствие нанасяне на удари с твърд предмет по тялото в областта на
лявата ръка, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лява лакътна става.
Обвиняемият е с необременено съдебно минало /
реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
IV гл. VIII от НК. От друга страна, за деянието е предвидено наказание
“лишаване от свобода” до три години, при което съдът счита, че са налице
предпоставките за прилагане института на чл. 78а от НК чрез освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвид гореизложените съображения, съдът, като
прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, неговата
личност – същият е безработен и тежките икономически условия в страната, поради
обявената извънредна епидемична обстановка намери, че за постигане целите на
генералната и специалната превенции на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, адекватно по вид и размер наказание, се явява глоба в минималния,
предвиден в закона размер – 1 000 лева, в полза на държавата, като обвиняемият
бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, направените по
делото разноски и държавната такса за служебно издаване на изпълнителни листи,
съдът възложи в тежест на обвиняемия.
По този начин, с така определеното наложено наказание,
съдът, намира, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието
и обвиняемият ще се поправи и превъзпита.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
постанови решението.Мотивиран от гореизложеното Бургаският районен съд
постанови решението.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.