Р Е Ш Е Н И
Е № 129
Гр. Сливен, 02.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 112 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 463 по описа на Районен
съд – Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 225/17.05.2019
г. по АНД № 463/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0804-000200, издадено на 19.02.2019 г. от Началник група към
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с което на Х.А.Б., с адрес ***,
с ЕГН **********, за нарушение по чл. 150а ал. 1 и чл. 48 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 и чл. 179 ал. 2, вр. чл.
179 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в
размер на съответно 20,00 (двадесет) лева и 200,00 (двеста) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Х.А.Б., който го
обжалва в срок, с твърдение за материална и процесуална незаконосъобразност на
същото. Твърди се неправилност на изводите на съда, че нарушението е доказано.
Съдът не бил изложил мотиви относно наведените в жалбата аргументи, че деянието
е неумишлено. Жалбоподателят живеел в квартала, където станало нарушението,
ежедневно минавал по тази улица, като знаел, че управлява МПС по път с
предимство. На процесната дата жалбоподателят преминал през нерегулирано
кръстовище, но това станало без негово знание. На кръстовището не бил поставен
знак „Стоп” в деня на ПТП, но там обичайно бил поставен такъв. Счита, че е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди, че не е действал
нито умишлено, нито виновно, а действията му са случайни. Моли съда да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и свовременно призован, се явява лично и с адв. К. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага доводи, идентични с тези
в касационната жалба и претендира от съда отмяна на първоинстанционното решение
и наказателното постановление.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и законосъобразност на постановеното от Районния съд
решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена
в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 06.02.2019 г. в 08.00 часа в г. С. на нерегулирано кръстовище на у.
„Д. Д.“ и жк „Р.“ настоящият касационен жалбоподател Х.А.Б. при у. на МПС – товарен
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ………….. отнел предимство на приближаващия от
дясната му страна лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ………….. с в. К. И. П., при
което настъпило ПТП с материални щети. Пристигналите на мястото служители на ОД
на МВР Сливен установили както горното, така и обстоятелството, че Б. у. МПС
със СУМПС с изтекъл срок на валидност (представеното от него СУМПС било със
срок до 30.01.2019 г.). Установените нарушения били квалифицирани като такива
по чл. 150а ал. 1 и чл. 48 от ЗДвП в съставен Акт за установяване на
административно нарушение № АА7518/06.02.2019 г. Въз основа на съставения акт, на 19.02.2019
г. Началникът група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно
постановление № 19-0804-000200, издадено на 19.02.2019 г., с което на Х.А.Б., с
адрес ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл. 150а ал. 1 и чл. 48 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 и чл. 179 ал. 2, вр.
чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба” в
размер на съответно 20,00 (двадесет) лева и 200,00 (двеста) лева.
Съгласно приобщено по доказателствата писмо изх. № 1100-2839(2)/09.08.2019
г. на Община Сливен, към 06.02.2019 г. на Т-образно кръстовище на у. „Д. Д.“ и
к. „Р.“ в посока от к. „Р.“ към кръстовището движението е организирано с пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се с предимство“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от съвкупната
преценка на събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и ангажираните
от страните гласни доказателства.
За да потвърди
Наказателното постановление, мотивите на Районния съд са следните:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че както нарушението, така и нарушителят са
установени по безспорен и несъмнен начин, а санкцията е съответна на
извършеното нарушение. Решаващият съд е обсъдил подробно всички събрани по
делото доказателства и възраженията в жалбата, като с подробни аргументи и
съответни на приложимия материален закон мотиви е извел и правилния извод за
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и
правилност на нейния краен санкционен акт – наказателното постановление.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на Районния съд
и преценява жалбата като неоснователна при следните съображения:
От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и
гласни доказателства се установява по безспорен начин, че Х.Б. е
извършил две административни нарушения, като при управление на МПС, като при движение на нерегулирано кръстовище е отнел предимство на
приближаващия от дясната му страна лек автомобил, с които си действия е станал
причина за възникване на ПТП с материални щети. Едновременно с това, при
извършената документална проверка от контролните органи се установило, че
притежаваното от Б. СУМПС е с изтекъл на 30.01.2019 г. срок на валидност. Съгласно
акта и НП, административнонаказателната отговорност на Х.Б. е ангажирана за
нарушения по чл. 150а ал. 1 и чл. 48 от Закона за движението по пътищата. Съобразно
първата от цитираните норми, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Нормата е императивна и вменява на водачите
на пътни превозни средства задължение за притежание на свидетелство за
управление на превозно средство за съответната категория, което е валидно към
датата на управление. Това задължение очевидно Б. не е изпълнил, у. МПС в деня
на проверката със СУМПС, чийто срок на валидност е бил изтекъл на 30.01.2019 г.
Съгласно другата нарушена разпоредба на чл. 48 от ЗДвП, на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им
на движение. Разпоредбата е еднозначна и категорична, а неизпълнението на
вменения със същата императив от страна на Б. е установено и доказано по
безспорен начин в хода на съдебното дирене пред първата инстанция. Твърдението
на същия в касационната жалба, че живее в този район и го познава добре, поради
което и нарушението не е умишлено извършено, не може да оневини дееца. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от приложимия процесуален закон – ЗАНН, деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, т.е. законодателят е прогласил за административни нарушения
и тези, извършени по непредпазливост. Като е потвърдил наказателното
постановление, при подробни мотиви, които настоящата инстанция не е необходимо
да преповтаря, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано
решение, което следва да бъде оставено в сила. Решаващият съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № 19-0804-000200, издадено на 19.02.2019 г. от Началник група към
ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“, с което на Х.А.Б., с адрес ***, с
ЕГН **********, за нарушение по чл. 150а ал. 1 и чл. 48 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 и чл. 179 ал. 2, вр. чл. 179 ал. 1 т.
5 пр. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на
съответно 20,00 (двадесет) лева и 200,00 (двеста) лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 225/17.05.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 463/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.