Определение по дело №572/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба от И. М. И., с [ЕГН] и адрес: [населено място], община Брезник, област Перник, чрез адвокат Д. П., срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ОДМВР – Кюстендил да заплати на ищеца сумата в размер на 800 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, образувано по жалба срещу Заповед за задържане на лице № 81/11.04.2023 г., издадена от младши инспектор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) при ОДМВР – Кюстендил, и сумата в размер на 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в периода от 11.04.2023 г. до 19.11.2024 г., включително, вследствие на незаконното му задържане със Заповед за задържане на лице № 81/11.04.2023 г., издадена от младши инспектор в група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил, отменена с Решение № 152/03.05.2023 г., постановено по АНД № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница. Претендира се присъждане и на законната лихва върху сумите, считано от 03.05.2023 г. до окончателното им изплащане, както и на направените разноски по делото.

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева е недопустим и на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК исковата молба в частта по отношение на същия и на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от 03.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане, следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото в тази част – прекратено. Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Издадената от полицейски орган заповед за задържане на лице по правната си същност представлява заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 72, ал. 4, пр. 1 от ЗМВР пред районния съд по седалището на органа. Производството пред районния съд по оспорване на заповедта за задържане е по реда на АПК и разноските на страните се присъждат съгласно чл. 143 от АПК (вж. в т. см. и Определение № 4996/26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2022 г., III о.). В случая с Определение № 237/19.06.2023 г., постановено по АНД № 455/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, е оставено без разглеждане искането на И. за присъждане на деловодни разноски в размер на 810 лева (800 лева – платено адвокатско възнаграждение, и 10 лева – платена държавна такса). Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.07.2023 г. При установения от АПК ред за присъждане на разноски в съдебното производство по обжалване на заповед за задържане, процесният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева е недопустим (вж. в т. см. и Определение № 11719/31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2024 г., III о., Определение № 4549/11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2024 г. и Определение № 4996/26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2022 г., III о.). Поради недопустимостта на този иск е недопустима и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от 03.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.

Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 572/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил в частта по отношение на предявения от И. М. И., с [ЕГН], срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил иск правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата в размер на 800 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 455/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница, както и по отношение на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата от 800 лева, считано от 03.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане, и ВРЪЩА исковата молба на И. М. И. в тази част.

Определението може да се обжалва от И. И. с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.