№1445
гр. С, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110137356 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А. А, с които е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците С. Н. М., ЕГН **********, и Н. Д. М., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр.С, ж.к.Д-2 бл...., за признаване за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 26758/2020 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2018 г. за имот, отчитан с
абонатен №, в размер на 289.18 лв. за С. М. и 72.30 лв. за Н. М., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
25.06.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
15.09.2017 г. до 18.06.2020 г. в размер на 43.10 лв. за С. М. и 14.37 лв. за Н. М..
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2018 г. в размер на 16.49 лв. за С. М. и 5.50 лв.
за Н. М. и обезщетение за забава за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г. в размер на 3.84
лв. за С. М. и 1.28 лв. за Н. М..
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
1
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил единствено от назначения от съда особен
представител на ответника С. М..
Оспорва се ответникът С. М. да притежава качеството потребител на топлинна
енергия и между него и ищцовото дружество да е валидно възникнало облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Отделно от това се възразява ищецът да е доставил в процесния имот претендираното
количество топлинна енергия за исковия период, както и тя да е измерена от ФДР.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяване по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът и ответникът С. М. се представляват от пълномощници,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения. Ответникът Н. М. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 26758/2020 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците и срещу Б. С А, за разделното
заплащане на следните суми: от сумата 534.39 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.11.2018 г., ведно със законна
лихва от 25.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 114.94 лв. за
периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г., сумата от 43.98 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.11.2018 г., ведно
със законна лихва от 25.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
10.25 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г. Предвид невъзможността длъжниците
С. М. и Н. Д. да бъдат намерени, за да им бъде връчена издадената заповед за изпълнение, с
разпореждане от 02.06.2021 г., съдът е дал указания на заявителя да предяви срещу тях иск
по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Видно от договор от 13 септември 1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл.117 от ЗТСУ, процесният имот, за който ищцовото дружество твърди да е
доставяло топлинна енергия през исковия период /с оглед отразеното в удостоверението на
ГИС-С от 12.08.2015 г./, е продаден на М С А, С.а З Л и С А Л при квоти съответно ¼ ид.ч.
2
за първата и ¾ ид.ч. общо за вторите две лица. Купувачът С А Л е починал на 08.02.2008 г.
като е остави за свои наследници С.а З Л – съпруга, Б. С А – син и С. М М. – внук /дете на
починалата дъщеря С Л – М С А-М.а/. На15.11.2018 г. имотът е продаден на К М Б и Б. Ц Б,
за което е съставен от нотариус Й Л, рег.№ от РНК, нотариален акт №, том V, рег.№,
нот.дело №/2018 г., поправен с нотариален акт №, том V, рег.№, нот.дело №/2018 г.
На 16.11.2016 г. С.а З Л е подала молба-декларация до ищцовото дружество, с която
е поискала да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия в имот, представляващ
ап.33, находящ се в гр.С, ж.к.Д 2 б.....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 03.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. За целта е
сключен с последното договор на 03.09.2002 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор №44/29.07.2015 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания, с които са погасени задължения за периода от м.май
2016 г. до м.октомври 2016 г. вкл.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Посочено е, че в имота има монтирани две отоплителни тела в помещения хол и стая
с монтирани индивидуални разпределители.
По отношение топлоенергията за БГВ се отбелязва, че същата се отчита от два
водомера, като прогнозно начисляваният ежемесечно разход е изравнен с данните от
реалния отчет, направен в края на всеки един от отоплителните сезони, включени в исковия
период.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба №6-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
3
реда на чл.61, ал.1 от Наредба №6-334/06.04.2007 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 534.39 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор от 13
септември 1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ,
процесният имот, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия
през исковия период /с оглед отразеното в удостоверението на ГИС-С от 12.08.2015 г./, е
закупен на М С А, С.а З Л и С А Л при квоти съответно ¼ ид.ч. за първата и ¾ ид.ч. общо за
вторите две лица. С Л е починал на 08.02.2008 г. като е оставил за свои наследници С.а З Л,
Б. С А и С. М М.. От удостоверението за наследници на С Л може да се направи извод, че М
А също е починала. Това е станало преди баща й С Л, а именно на 27.10.2003 г., като има
данни, че е оставила за свой наследник сина си С. Н. М..
С оглед на това може да се направи извод, че към 01.05.2016 г. /началната датата на
исковия период/, съсобственици на процесния имот са С.а Л с квота ½ ид.ч., Б. А с квота 1/8
ид.ч. и С. М. с квота 3/8 ид.ч., доколкото по делото има индиция, че към момента на
закупуване на имота С.а и С Ли са били в брак.
По делото, въпреки дадените от съда указания с определението по доклада, не се
ангажираха доказателства Н. Д. М. да е придобил част от процесния имот, основанието за
това и момента, в който е станало.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. Ето защо съдът приема, че към 01.05.2016 г. потребители на
топлинна енергия за процесния имот на това основание са били С.а Л, Б. А и С. М.
4
С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе становището, че правоотношението
може да възникне и въз основа на сключен между страните договор, който е с приоритетно
значение за установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на
това правоотношение по силата на закона. В случая е представено заявление-декларация от
16.11.2016 г. от С.а Л за разкриване на нейно име на партида за доставка на топлинна
енергия за процесния имот. В този смисъл и съобразно отразеното в ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, следва да се приеме, че е налице предприето от Л конклудентно действие, което
сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за жилището в ж.к.Д-2 бл....,
ап.33. Т.е. от м.ноември 2016 г., облигацинно правоотношение е възникнало само между С.а
Л и ищцовото дружество. В тази насока е отразеното и в заключението по съдебно-
техническата експертиза, а именно, че от този момент е променен титуляра на партидата при
ищеца. С оглед на това за периода от м.ноември 2016 г. до края на исковия период -
м.ноември 2018 г., не може да се ангажира отговорността на останалите съсобственици,
между които е и ответникът С. М., тъй като през това време те не са имали качеството
потребител на топлинна енергия.
По отношение претенцията на ищеца за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г.,
когато С. М. е бил обвързан от облигационно правоотношение с ищеца, следва да се посочи,
че от една страна тя е неоснователна, тъй като видно от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, задълженията за това време са погасени чрез плащане, извършено
преди завеждане на делото – на 24.11.2016 г. От друга страна, дори и да не беше извършено
плащане, вземанията биха били погасени по давност, каквото възражение е направено с
отговора на исковата молба на С. М..
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение характера на
вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват
при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на
ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, в които е фиксиран падеж на
задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
на това, към 25.06.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116,
б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за
времето преди м.май 2017 г., т.е. за включения в исковата молба период от 01.11.2016 г. до
30.04.2017 г.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и иска за
установяване дължимостта на лихви, който има акцесорен характер.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
5
че от данните по делото се установи, че от една страна тази услуга се извършва от ФДР „Т
С“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е
претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни. От друга страна отговорността на ответниците
за дължими суми за дялово разпределение би могла да бъде ангажирана само и доколкото те
са потребители на топлинна енергия.
По така изложените съображения, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят
изцяло като спрямо Н. М. това се налага от факта, че по делото не се установи той да е имал
качеството потребител на топлинна енергия през исковия период или част от него, а спрямо
С. М. доколкото за времетето, през което той е бил в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество начислените задължения са погасени.
С оглед изхода на спора единствено ответниците имат право на разноски. От тяхна
страна обаче липсва такова искане, както и липсват данни за реално извършени рзаходи.
Поради това съдът не се произнася с решението си в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А. А, за признаване за установено по отношение на
ответниците С. Н. М., ЕГН **********, и Н. Д. М., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С,
ж.к.Д-2 бл...., че дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 26758/2020 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.11.2018 г. за имот, отчитан с абонатен №, в размер на 289.18 лв. за С. М.
и 72.30 лв. за Н. М., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 25.06.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.06.2020 г. в размер на 43.10
лв. за С. М. и 14.37 лв. за Н. М..
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А. А, за признаване за установено по отношение на С.
Н. М., ЕГН **********, и Н. Д. М., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Д-2 бл....,
че дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен №:
главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2018 г. в размер на 16.49 лв. за С. М. и 5.50 лв.
за Н. М. и обезщетение за забава за периода от 01.05.2017 г. до 18.06.2020 г. в размер на 3.84
лв. за С. М. и 1.28 лв. за Н. М..
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 26758/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7