Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 7237 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 76175/2018г. на СРС, ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу И.Ю.Г. и В.Ю.Г. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за установяване съществуване на вземане в размер на по 766,
14 лева срещу всеки един от ответниците, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк “******, абонатен номер 137542 и за установяване
съществуване на вземане в размер на по 218, 26 лева срещу всеки един от
ответниците, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2015г. до 10.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35783/2018г. по описа на СРС,
ГО, 32 състав.
Срещу решението,
в частта, в която са отхвърлени предявените срещу В.Ю.Г. искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че от събраните по
делото доказателства, включително и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, не било доказано твърдяното от ответниците плащане на процесната
сума. Ищцовото дружество изрично е оспорило да има постъпило плащане и е
поддържало, че плащането на сумата от 1 483, 85 лева не касае процесното
вземане и няма как да бъде отнесено към него. Счита за неправилни мотивите на
съда, че разделението на вземания за главници, лихва, съдебни и извънсъдебни
вземания има значение само и единствено до вътрешната организация на “Т.С.”
ЕАД. По тези съображения се поддържа, че предявената претенция е основателна и
доказана в пълния претендиран размер. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд и по отношение на
приложението на правилата на погасителната давност. В случая били приложими
Общите правила за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр. София от 2014г., в сила от 12.03.2014г., съобразно които задълженията за
общата фактура от 31.07.2015г. ставали изискуеми едва на 15.09.2015г. и от този
момент започвал да тече давностния срок. Предмет на първоинстанционното
производство било вземане по тази обща фактура от 31.07.2015г., обхващаща
период от м.11.2014г. до м.04.2015г., поради което се налагал извод, че към
датата на подаване на исковата молба дължимите суми не били погасени по
давност.
Насрещната страна
В.Ю.Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Първоинстанционното
решение, в частта, в която са отхвърлени предявените
срещу И.Ю.Г. искове, е влязло в сила като необжалвано.
Третото лице-помагач "Б.Б." ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Решението на СРС е частично
неправилно
в обжалваната част по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължат заплащане на доставената в имота топлинна енергия в условията на
разделност – по ½ част от общо претендираната сума. Съдът е приел за
основателно възражението за погасяване на процесната сума за главница и лихва чрез
плащане, извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Тези изводи са обосновани с обстоятелството, че длъжниците не са
заявили кое задължение се погасява с плащането на сумата от 1 483, 85 лева,
поради което с направеното плащане е следвало да се погасят задълженията от
най-старите към най-новите лихви и след това главници /така съгласно
Тълкувателно решение № 3/2017г. на ВКС/. По тези съображения е направен извод,
че счетоводните отнасяния на ищеца във връзка със заплатената сума нямат правно
значение и са непротивопоставими на ответника. За основателно е прието и
наведеното възражение за погасяване на вземането по давност за м.05. и
м.06.2014г., поради което от общо дължимата сума е извадена погасената по
давност сума в общ размер на 128, 89 лева. По отношение на остатъкът от
претендираната главница и от мораторната лихва върху непогасената част от
вземанията в размер на 399, 81 лева, съдът е приел, че същият е изцяло погасен
с извършеното на 02.10.2018г. доброволно плащане на сума в общ размер на 1 483,
85 лева.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът
В.Ю.Г. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “****** и има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД; че стойността на реално потребената
топлинна енергия /с включени изравнителни сметки/ през периода от м.05.2014г.
до м.04.2017г. възлиза на 2 494, 62 лева, а платената от ответниците
извънсъдебно сума за същия период е в размер на 962, 35 лева, като разликата
между двете суми е в размер на претендираната от ищеца стойност на главницата
от 1 532, 27 лева.
Първият спорен между страните въпрос е свързан с това
дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят
за периода от м.05 – м.06.2014г., са погасени по давност.
По делото е прието като доказателство споразумение от
01.08.2017г., сключено между “Т.С.” ЕАД от една страна, и И.Ю.Г. и В.Ю.Г. от
друга страна, с което длъжниците признали, че дължат на кредитора за
незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот сума в общ размер
на 8 042, 36 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и
лихва за забава за периода от 01.05.2010г. до 30.06.2017г. Със същото
споразумение кредиторът е признал, че за част от периода неговите вземания са
погасени по давност, а именно: за главница в размер на 2 688, 26 лева,
начислена за периода от 01.05.2010г. до 31.01.2014г. и за мораторна лихва за
забава върху тази главница в размер на 1 503, 04 лева, дължима за периода от
30.06.2010г. до 01.08.2017г. С оглед изложеното остатъкът от задължението за
главница по това споразумение обхваща периода от м.02.2014г. до м.06.2017г. и е
в размер на 3 311 лева, а за лихвата за забава – в размер на 540,06 лева.
Доколкото с посоченото споразумение длъжниците признават вземанията на ищцовото
дружество за посочените в него периоди и размери, се налага извод, че същото
има характер на действие, прекъсващо давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155
и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
По отношение на процесните задължения за главници
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се
налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение –
чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е.
той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи
от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В конкретния случай тригодишната
давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода за м.05 – м.06.2014г. е
започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец /т.е. от
01.06.2014г., съответно от 01.07.2014г./, и е изтекла преди подписване на
споразумението от 01.08.2017г., както законосъобразно е приел и СРС. Следователно
процесните главни вземания се явяват погасени по давност за посочения период и
в размера, установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
кредитирано от първоинстанционния съд. Общият
размер на погасената част от вземанията е 128, 89 лева, представляваща сбор от
начислената по фактури стойност на топлинна енергия за м.05.2014г. – 67, 12
лева и за м.06.2014г. – 61, 77 лева.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32,
ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово разпределение.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с
който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
главното вземане за периода от м.05 – м.06.204г. е погасено по давност.
По отношение основателността на релевираното от
ответника възражение за погасяване на вземане чрез плащане:
Ответникът В.Ю.Г. е навел в отговора на исковата молба
възражение за плащане на процесното вземане, като изрично е посочил, че същото
е извършено на 02.10.2018г. и е в общ размер на 1 483, 85 лева, сбор от главница
и лихва за периода до 12.09.2018г., видно от съобщение към фактура №
**********/31.08.2018г. Посочената фактура е представена по делото и от същата
е видно, че тя включва освен текущото задължение за потребена топлинна енергия
за м.08.2018г. в размер на 68, 40 лева, също и просрочена главница към
12.09.2018г. в размер на 143, 44 лева; дължими обезщетения за забава към
12.09.2018г. в размер на 2, 59 лева и доплащане от корекции в размер на 1 229,
07 лева, или сума в общ размер на 1 440, 91 лева. В същата фактура е начислена
и сума в общ размер на 33, 70 лева, представляваща сбор от сума за дялово
разпределение в размер на 2, 48 лева; просрочена сума за дялово разпределение в
размер на 29, 68 лева; дължими обезщетения за забава в размер на 1, 54 лева.
Приложеният фискален бон от 02.10.2018г. обективира извършено плащане на
задължения за процесния абонатен номер в общ размер на 1 483, 85 лева.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. От същото се
установява, че извършеното от абоната плащане в общ размер на 1 483, 85 лева
било отнесено счетоводно от ищеца за погасяване на задължение за главница в общ
размер на 1 473, 07 лева и на лихва за забава в размер на 10, 78 лева. Посочено
е, че със сумата за главница са погасени суми за задължения извън процесния период /по фактури за м.05. и
м.06.2017г.; за м.05. и м.06.2018г.; за м.07. и м.08.2018г., както и сума по
обща фактура ********** от м.07.2018г. в размер на 1 229, 07 лева главница и 6,
49 лева лихва, и стойност за дялово разпределение за м.07.2017г. до м.08.2018г.
Не е спорно, че начислената сума по обща фактура № ********** от м.07.2018г.
обхваща изравнителния резултат за реално консумирана топлинна енергия за отоплителен
период м.05.2017г. до м.04.2018г. Следователно с платената сума в общ размер на
1 483, 85 лева не са погасени процесните задължения за главница и лихва.
Неправилни са изводите на СРС, че длъжникът не е посочил кое свое задължение
погасява с извършеното на 02.10.2018г. плащане. Напротив, по делото са
представени всички фискални бонове за извършените на 02.10.2018г. плащания, в
които са посочени номер на фактура и дата на издаване на същата, размер на
задължението за отопление и за БГВ. От същите е видно, че със сумата от 1 483,
85 лева са погасени задължения извън процесния период, конкретно – за период
след м.05.2017г. В същия смисъл е и твърдението на ответника в отговора на
исковата молба, доколкото същият изрично е посочил, че платената сума е тази,
която е била начислена като дължима във фактурата от 31.08.2018г. Както бе
посочено по-горе, в тази фактура са обективирани задължения на ответника за
заплащане на суми за потребена топлинна енергия и за дялово разпределение,
дължими за период след процесния.
По тези съображения се налага извод за неправилност на
решението в обжалваната му част относно приетото за основателно възражение за
погасяване на вземането чрез плащане. В случая са неприложими постановките на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК по
изложените съображения, че длъжникът е посочил кое свое задължение погасява с
извършеното на 02.10.2018г. плащане. С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото
дружество се легитимира като кредитор на вземане срещу В.Ю.Г. в размер на 701,
69 лева, представляваща претендираната ½ част от общото вземане /в
размер на 1 403, 88 лева, представляващо разлика между стойността на
незаплатената главница от 1 532, 27 лева и погасената по давност сума в
общ размер на 128, 89 лева за топлинна енергия за м.05-м.06.2014г./, дължимо за
топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до м.04.2017г.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение в посочената част, поради което същото
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният
иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ да се уважи до размер на сумата
от 701, 69 лева и за периода от м.07.2014г. до м.04.2017г.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия и за такса за дялово разпределение:
За част от исковия период – от м.05.2014г. до м.06.2016г.,
включително, са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, в сила от 12.03.2014г. Според чл. 32, ал. 1 от същите месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни
вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в който смисъл са и
формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
за забава върху главниците за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., включително,
в общ размер на 367, 20 лева се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. В случая според заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за отоплителен период
м.05.2016г. до м.04.2017г. не и издавана обща фактура и не са отразявани
изравнителни сметки, а лихвите са начислени върху месечните прогнозни цени. По
тези съображения настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество не е
доказало поставянето на ответника в забава по предвидения в Общите условия ред.
Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне в цялост.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва
да се потвърди в частта, в която е отхвърлен предявения срещу В.Г. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от
общо 110, 95 лева – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна също претендира разноски и такива
се дължат съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. Насрещната
страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност, което настоящият
съдебен състав приема за основателно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие от 11.02.2021г., в който е уговорен адвокатски хонорар от 550 лева,
която суми е заплатена изцяло в брой от възложителя. Материалният интерес в
конкретния случай възлиза на 984, 40 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията изм. бр. 68 от 2020г./, при интерес при интерес до
1 000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лева. Въззивният съд
намира, че действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната
фактическа и правна сложност на делото /въззивното производство се е развило в
1 съдебно заседание, като не са събирани доказателства, а конкретният правен
спор не е с твърде висока правна сложност/, се явява прекомерен и следва да
бъде намален до 300 лева. С оглед изложеното ължимите на въззиваемата страна
разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба възлизат на сумата
от 86, 16 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която ищецът е осъден да заплати на В.Г.
разноски в първоинстанционното производство за разликата над сумата от 221, 14
лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, които възлизат
на сумата от 239, 47 лева.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 71436 от 13.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 76175/2018г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Ю.Г. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ до размер на сумата от
701, 69 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до м.04.2017г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк “******, абонатен номер 137542, както и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на В.Ю.Г. съдебни разноски в
исковото производство за сумата над 221, 14 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** срещу
В.Ю.Г., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата от 701, 69
/седемстотин и един лева и 69 ст./ лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.07.2014г. до м.04.2017г.
за
топлоснабдяван имот,
находящ се в гр. София, жк “******, абонатен номер 137542,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.06.2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35783/2018г. по описа на СРС, ГО, 32
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71436 от 13.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 76175/2018г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Ю.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 239, 47 /двеста тридесет и девет лева и 47 ст./ лева – съдебни
разноски в първоинстанционното исково производство, както и да заплати на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 110, 95 /сто и
десет лева и 95 ст./ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** да заплати на В.Ю.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 86, 16 /осемдесет и шест лева и 16 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Б.Б." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.