№ 23250
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110105748 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 3 ГПК и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 29.08.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „РТ Инженеринг-Н“
ЕООД за следните суми: сумата от 1618,67 лева, главница за цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Лозенец, ул. „**“ **,
магазин № 6, аб. № ** за периода 01.05.2021 г.-31.07.2022 г., ведно със законна лихва от
29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 389,75 лева, мораторна лихва върху
главници за топлинна енергия за периода 31.12.2021 г.- 19.08.2024 г., сумата от 17,05 лева,
главница за дялово разпределение за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2021 г.-31.07.2022 г., ведно със законна лихва от 29.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 4,67 лева, мораторна лихва върху главници за дялово разпределение за
периода 31.12.2021 г.-19.08.2024 г., както и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д.
№ 52570/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била издадена исканата
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът депозирал възражение
срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответникът като собственик на процесния имот бил потребител на
топлинна енергия за небитови (стопански) нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 33а ДР
ЗЕ. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца и сключени писмени
договори с клиента. Тези Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
1
нужди влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия
купувачите на топлинна енергия, какъвто била и ответникът, били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Ответникът използвал доставената и топлинна енергия през исковия
период. До момента обаче ответникът не погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в
изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът
на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.08.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „РТ Инженеринг-Н“ ЕООД оспорва исковете. Сочи, че за задълженията
в нарушение на императивни правила на закона ищецът не бил издавал фактури, нито ги
връчвал на ответника. В имота имало наемател, като бил подписан протокол, че наемателят
няма задължения към доставчиците на комунални услуги. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр.
чл. 149, ал. 3 ГПК и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и действалата в исковия период легална дефиниция на „небитов
клиент“ на § 1, т. 33в ДР ЗЕ, нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изменена
през 2023 г., изискват сключване на писмен договор, за да възникне облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия на небитов клиент.
По делото такъв писмен договор между ответника, като собственик на имота, и
ищеца не се спори, че не е бил сключен. Спорът е бил дали е имало облигационно
отношение между ищеца и трето неучастващо по делото юридическо лице облигационен
ползвател на имота – наемател.
Съгласно приложимите общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София – чл. 64:
(1) Клиент по смисъла на тези общи условия може да бъде и друго лице – ползвател
на имота, различно от собственика на имота, при условие че последният е представил
писмено съгласие в нотариално заверена форма за това.
2
(2) При промяна в наемното правоотношение, новият и предишният наемател са
длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 12 заявление за откриване или
закриване на партида по образец, към което са приложени копия на документи,
удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотношение и декларация на
собственика по ал. 1.
Същите правила, освен това, са уредени и в чл. 64 от общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град
София.
Видно от тези правила търговецът се съгласява негов клиент по договора за продажба
на топлинна енергия да бъде облигационен ползвател на имота, ако е налице съгласие на
собственика и това съгласие е обективирано в писмено с нотариална заверка на подписа.
При това, както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение от 17.05.2018 по
тълк.д. № 2/2017 г., ОСГК, съдбата на първоначалния договор за продажба на топлинна
енергия за същия топлоснабден имот, сключен със собственика или титуляря на
ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното в последния, вкл. в
публично известните общи условия към него. В зависимост от постигнатото съгласие между
топлопреносното предприятие и собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване върху топлоснабдения имот, в първоначално сключения договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, при сключване на такъв последващ договор с ползвател
на договорно основание, първоначалният договор или се прекратява през времетраенето на
последващия договор, или продължава да действа, като отговорността на собственика или
титуляра на вещното право на ползване може да е уговорена като такава при встъпване в
дълг (чл. 101 ЗЗД), в която хипотеза първоначалният и последващ длъжници ще отговарят
солидарно, или като такава при заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД), в която хипотеза
първоначалният длъжник се освобождава от отговорност. Ако е договорено нещо различно,
то следва да бъде зачетено при прилагане на принципа за договорна свобода.
В случая в общите си условия – в цитирания чл. 64 – ищецът е приел хипотезата на
заместване в дълг – арг. от употребеното единствено число на съществителното „клиент“,
поради което в хипотезата, когато е налице открита партида на наемател, собственикът не е в
облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия.
В случая ответникът не представя декларация съгласие с нотариална заверка на
подписите за откриване на партида на името на наемателите по см. на чл. 64, ал. 1 ОУ, но
представя писмени доказателства за наемно правоотношение с „Ф.“ ЕООД от 09.01.2019 г.
до 08.02.2022 г. и с „П.“ ЕООД от 15.07.2022 г. – приемо-предавателни протоколи и договори
за наем (последните са приложени в заповедното дело). Ищецът е приел да бъде в
облигационно отношение с тези наематели, видно от издаваните на тяхно име фактури,
представени от ответника с отговора на исковата молба. Откривайки партиди на името на
наемателите, ищецът се е отклонил от договорно – чрез общите си условия – установена
форма на възникване на правоотношението, което не прави сделката нищожна, тъй като
между търговци, каквито са ищецът и фирмите наематели, важи правилото на чл. 293, ал. 3
3
ТЗ, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
В периода 08.02.2022 г.-15.07.2022 г. изглежда в имота не е наемно правоотношение
по писмен договор за наем, ала няма данни бившият наемател или ответникът, собственик
на имота, да е уведомил ищеца за това обстоятелство, като в този случай следва да се
приеме, че не възниква по право правоотношение със собственика по продажба на топлинна
енергия, тъй като в ОУ на ищеца няма подобна клауза. Наемателят е възможно фактически
да продължава за ползва имота – със или без противопоставянето на наемодателя – факт,
който няма как да бъде известен на топлопреносното предприятие, което има съществуващ
договор за продажба именно с наемателя, а не със собственика наемотадел.
По тази причина, съдът намира, че в периода от 01.05.2021 г. до 08.02.2022 г. и в
периода от 08.02.2022 г. до 15.07.2022 г. облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за стопански цели има с „Ф.“ ЕООД, а в периода от 15.07.2022 г. до
31.07.2022 г. – с „П.“ ЕООД.
По гореизложеното съображение правоотношение договорно между ищеца и
ответника като собственик на имота няма, което е основание за отхвърляне на всички
предявени искове по делото.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът.
Ответникът е сторил разноски от 600 лв. за адвокатски хонорар и 100 лв. за депозит за
вещо лице, общо 700 лв., които следва да му се възстановят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
„РТ Инженеринг-Н“ ЕООД, ЕИК *********, искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1618,67 лева, главница за цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Лозенец, ул. „**“ **,
магазин № 6, аб. № ** за периода 01.05.2021 г.-31.07.2022 г., сумата от 389,75 лева,
мораторна лихва върху главници за топлинна енергия за периода 31.12.2021 г.-19.08.2024 г.,
сумата от 17,05 лева, главница за дялово разпределение за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.11.2021 г.-31.07.2022 г., и сумата от 4,67 лева, мораторна
лихва върху главници за дялово разпределение за периода 31.12.2021 г.-19.08.2024 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 11.09.2024 г. по ч.гр.д. № 52570/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „РТ
Инженеринг-Н“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 700 лв., разноски, сторени в производството.
4
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5