№ 616
гр. Перник, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720105006 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. Д., срещу Г. Ц. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 9 ЗПК, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 15 406,63 лв. - главница по Договор за кредит Експресо ****, от
26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата
5119,52 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. – 06.11.2022 г. и сумата
1137,71 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 01.05.2018 г. – 06.11.2022 г., сумата
26,03 лв. – законна лихва за периода 07.11.2022 г. – 14.11.2022 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5813/2022
г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че на 26.02.2016 г. е сключен Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 18 000,00 лв. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чийто
правоприемник е „Банка ДСК“ АД, и Г. Ц. Г. в качеството на кредитополучател със срок за
издължаване 120 месеца, считано от усвояването на сумата. Сочи се, че съгласно
договореното кредитът се олихвява при фиксиран лихвен процент 7,99 % годишно, като
наказателните надбавки върху просрочените погасителни вноски са 6 пункта над
номиналния лихвен процент или общо 13,99 %. Твърди, че неразделна част от договора са
общите условия към него, съгласно които при забава в плащанията договорната лихва се
увеличава с наказателна надбавка по т. 9, а съгласно чл. 10, ал. 2 при забава в плащанията,
1
продължила над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Твърди, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
сумата по договора, но кредитополучателят не е изплатил задълженията си, поради което е
кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на кредитополучателя
лично на 07.11.2022 г. За събиране на вземанията си кредиторът е депозирал заявление, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК. Предвид получено съобщение от кредитора за подадено в срока по чл. 414 ГПК
възражение от длъжника срещу заповедта, в законоустановения срок ищецът предявил
искова молба за установяване на вземанията си. С оглед изложеното се моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника
му адв. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява, че
договорът е недействителен, тъй като част от клаузите му противоречат на разпоредби от
ЗПК и на обичайното право, респ. че клаузите, предвиждащи заплащането на наказателни
надбавки са нищожни. Прави възражение, че вземанията са погасени по давност. Навежда
доводи, че банката не е търсила кредитополучателя на адреса по договора, за да го уведоми
за настъпването на предсрочната изискуемост. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските за производството по
делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед за
изпълнение № 3353/18.11.2022 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 5813 по описа за 2022 г. на Районен съд - Перник, срещу Г. Ц. Г., ЕГН
**********, за сумата 15 406,63 лв. - главница по Договор за кредит Експресо от 29.02.2016
г., отчитан по кредитна сметка № 11/**********, сумата 5119,55 лв. – представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2022 г., и сумата
1137,71 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 г. – 06.11.2022 г., и сумата
26,03 лв. – законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски за
производството: 433,80 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение на заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 20.06.2023 г., който е депозирал възражение на 03.07.2023 г.
С разпореждане № 11307/29.08.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, връчено на заявителя на 25.09.2023 г., който е представил
доказателства за депозирана искова молба на 25.10.2023 г.
От приложения Договор за кредит Експресо № **** се установява, че между „Банка
ДСК“ ЕАД и Г. Ц. Г. е постигнато съгласие кредиторът да предостави на кредитополучателя
2
кредит в размер на 18 000,00 лв. със срок за издължаване до 01.03.2026 г., с падеж 1-во
число на месеца, при фиксиран лихвен процент 7,99 % и годишен процент на разходите 9,88
%. Съгласно т. 9 от договора върху просрочените погасителни вноски се дължи наказателна
надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 или общо лихвеният
процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 13,99 %. Към договора е
приложен е погасителен план, подписан от страните.
Видно от представената покана уведомление с изх. № 01-20-03723/21.02.2022 г. чрез
ЧСИ СТ.Б., изпратена до Г. Ц. Г. на адрес: гр. *****, че върху същата е удостоверено
„лицето е търсено многократно на адреса, но не е открито“. Приложено е уведомление по
чл. 47 ГПК, съгласно което адресът е посетен на 05.08.2022 г., 20.08.2022 г. и 05.09.2022 г. и
констативен протокол от ЧСИ СТ.Б. за връчване на книжата на основание чл. 47 ГПК.
По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че кредитът е усвоен по банкова
сметка с титуляр Г. Ш.. Вещото лице посочва, че по договора са извършени плащания в общ
размер на 5624,10 лв., като последно направената вноска е на 25.04.2018 г., с която е платена
вноска с падеж 01.04.2018 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение непогасената част от вземанията са в общ размер 20950,86 лв., както следва:
сумата 15406,63 лв. – главница по вноски с падежи от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата
4371,46 лв. – договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 1142,81 лв.
– законна лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г. и сумата 29,96 лв. –
законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г. Вещото лице посочва, че
задълженията съгласно договора за последните 5 години за главницата и последните 3
години за лихвите са в размер на 18 693,97 лв., от които: 15406,63 лв. – неплатена главница
по вноски с падеж, настъпил след 17.11.2017 г. /вкл. предсрочно изискуема/, 2 510,73 лв. –
неплатена възнаградителна лихва по вноски с падеж от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 746,65
лв. - неплатена лихвена надбавка за периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 29,96 лв. -
наплатена законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г. В случай, че
плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за главница,
възнаградителна лихва и законна лихва за забава размерът на задълженията би бил в общ
размер 21041,52 лв., от които: сумата 15345,14 лв. – главница за периода от 01.06.2018 г. до
06.11.2022 г. и предсрочно изискуема, сумата 4201,31 лв. – договорна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 06.11.2022 г., и сумата 1465,37 лв. – законна лихва за забава за периода от
01.06.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 29,70 лв. – непалтена законна лихва за забава за
периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г. В този случай вещото лице посочва, че
задължениято за последните 5 години за главницата и последните 3 години за лихвите са в
общ размер 19137,27 лв., от които: 15292,94 лв. – главница по вноски с падеж настъпил след
17.11.2017 г. вкл. предсрочно иизскуема, 2510,73 лв. – неплатена възнаградителна лихва по
вноски с падеж от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 1303,90 лв. – законна лихва за забава за
периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., и 29,70 лв. – законна лихва за забава за периода от
07.11.2022 г. до 14.11.2022 г.
3
Съдът цени заключението на вещото лице като обективно и обосновано, неоспорено от
страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание с правно основание
чл. 9 ЗПК, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които по
ч.гр.д. № 05813/2022 г. на РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми
вземания по издадената в негова полза заповед за изпълнение по договор за кредит с
твърдяното съдържание, по силата на което за ответника са възникнали задължения в
посочения размер.
От приложеното ч.гр.д. № 05813/2022 г. на РС-Перник се установява, че в полза на
„БАНКА ДСК” ЕАД срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за претендираната сума, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл. 414 ГПК и в законоустановения преклузивен срок ищецът е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, което поражда правния му
интерес от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по процесния договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът се е задължил в качеството на кредитор да предостави на кредитополучателя сумата
18 000,00 лв. със задължение за връщането й за срок от 120 месеца на месечни погасителни
вноски съобразно подписания погасителен план, заедно с възнаграждение в размер 7,99 %
годишен лихвен процент.
По възражението на ответника за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането
на наказателна надбавка, съдът намира следното:
4
Съгласно сключения договор при забава в плащанията потребителят дължи общ
лихвен процент върху просрочените вноски в размер на 13,99 %. Така уговореният размер
на лихвата за забава не надвишава регламентирания с Постановление № 426 от 18 декември
2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
съгласно който годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, т.е. към момента на
сключване на договора 10,01%. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че начислената лихвена
надбавка не надвишава законната лихва за забава, напротив – дългът при изчислението по т.
5 от заключението по поставените в исковата молба задачи е в по-нисък размер от дълга,
съобразно изчисленията, направени от вещото лице по поставените от съда задачи – в
случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване на законна лихва за забава вместо
уговорената наказателна надбавка. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на
ответника за нищожност на уговорката, уреждаща заплащане на наказателна надбавка е
неоснователно.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че последната платена вноска
е на 25.04.2018 г., с която е погасена вноска с падеж 01.04.2018 г. Следователно
предвиденото в чл. 11, б „а“ от Част II от договора условие за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита – неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора, е
настъпило към момента на изпращане на покана-уведомление с изх. № 54990/27.10.2022 г.
черз ЧСИ СТ.Б..
Съдът намира, че приложената в заповедното производство разписка за връчване на
поканата на длъжника не установява реводно изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК –
посочени са датите, на които се извършени посещенията на адреса и къде е залепено
уведомлението, но не е посочено има ли пощенскаа кутия на адреса и пуснато ли е
уведомление в нея. Не е представено и долказателство за извършена от съдебния изпълнител
справка за действащи трудови договори на длъжника и търсен ли е същият по местоработата
му за връчване на книжата. С оглед изложеното, съдът намира, че предсрочната изискуемост
е настъпила с получаване на препис от исковата молба от ответника на 29.11.2023 г., към
който момент задълженията следва да бъдат определени съобразно приложения към
договора погасителен план. От заключението на вещото лице съдът приема, че
задълженията на ответника възлизат на сумата 15406,63 лв. – главница по вноски с падежи
от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г. вкл. предсрочно изискуема, сумата 4371,46 лв. – договорна
лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 1142,81 лв. – законна лихва за
забава за периода от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г. и сумата 29,96 лв. – законна лихва за
забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г.
Предвид изложеното следва да бъде обсъдено възражението на ответника, направено в
срока по чл. 131 ГПК за погасяване на вземанията по давност:
Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
5
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ.
при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
Следователно вземането за главница се погасява с общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, а вземането за лихви – с тригодишна, съгласно чл. 111 б „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 116,
б „б“ ЗЗД с предявяване на иск за вземането давността се смята прекъсната.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК е подадено на 17.11.2022 г. Следователно
вземанията за главница по вноски с падеж, настъпил до 17.11.2017 г., и вземанията за лихви
по вноски с падеж, настъпил до 17.11.2019 г. са погасени по давност. С оглед изложеното,
съдът приема, че задълженията на ответника възлизат на посочените в заключението на
вещото лице в т. 1, част „отговори на въпроси, поставени от съда“, а именно: сумата 15
406,63 лв. – неплатена главница по вноски с падеж, настъпил след 17.11.2017 г. /вкл.
предсрочно изискуема/, 2 510,73 лв. – неплатена възнаградителна лихва по вноски с падеж
от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 746,65 лв. - неплатена лихвена надбавка за периода от
17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 29,96 лв. - наплатена законна лихва за забава за периода от
07.11.2022 г. до 14.11.2022 г.
Предвид горното и съобразявайки принципна на диспозитивното начало в гражданския
процес, предявените искове следва да бъдат уважени за сумата 15406,63 лв. – неплатена
главница вкл. предсрочно изискуема, 2510,73 лв. – неплатена възнаградителна лихва по
вноски с падеж от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., 746,65 лв. - неплатена лихвена надбавка за
периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г. и сумата 26,03 лв. - наплатена законна лихва за
забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 17.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
За разликата над сумата 2510,73 лв. до сумата 4371,46 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.04.2018 г. - 16.11.2019 г., и разликата над сумата 746,65 лв. до 1137,71 лв. –
лихвена надбавка за периода 01.05.2018 г. – 16.11.2019 г., предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност, а за разликата над сумата 4371,46 лв. до
предявения размер от 5119,52 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. –
06.11.2022 г. като неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер
6
на 433,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. В исковото
производство сторените от ищеца разноски възлизат на 433,80 лв. – държавна такса, депозит
за възнаграждение за вещо лице – 480,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде определено
юрисконосултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПрП, чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 100,00 лв.,
т.е. общо 1013,80 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете /възлизаща на 18 690,04 лв./ ищеца има
право на разноски в размер на 373,80 лв. – държавна такса, и 43,08 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за заповедното производство, по отношение на които съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив в настоящото решение, съобразно Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В исковото производство съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се
полагат разноски в размер на 873,58 лв. Съдът намира за неоснователно възражението, че
доплатената сума от 130,00 лв. за възнаграждение на вещото лице не следва да бъде
включена в сторените от ищеца разноски, доколкото заплащането й е извършено в
определения от съда срок, поради което следва да бъде съобразно.
В заповедното производство ответникът не е представил доказателства за извършени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
В исковото производство ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1300,00 лв., заплатено в брой, видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие. Така уговореното възнаграждение е под минимума
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съобразно материалния интерес, поради което възражението на ищеца за
намаляването му като прекомерно е неоснователно. Съобразно отхвърлената част от
исковете /2999,85 лв./, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 179,80 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, сумата 15406,63 лв. /петнадесет хиляди четиристотин и шест
лева и шестдесет и три стотинки/ – главница, включително предсрочно изискуема, по
Договор за кредит Експресо **** от 26.02.2016 г., сумата 2510,73 лв. /две хиляди петстотин
и десет лева и седемдесет и три стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 17.11.2019
г. до 06.11.2022 г., сумата 746,65 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и
пет стотинки/ - лихвена надбавка за периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г. и сумата 26,03
лв. /двадесет и шест лева и три стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 07.11.2022
7
г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 5813/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата над 2510,73 лв. до сумата 4371,46 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.04.2018 г. - 16.11.2019 г., и сумата над 746,65 лв. до 1137,71 лв. – лихвена
надбавка за периода 01.05.2018 г. – 16.11.2019 г., като погасени по давност, а за разликата
над сумата 4371,46 лв. до предявения размер от 5119,52 лв. - възнаградителна лихва за
периода 01.04.2018 г. – 06.11.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, сумата 373,80 лв. /триста седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ – държавна
такса, и сумата 43,08 лв. /четиридесет и три лева и осем стотинки/ – юрисконсултско
възнаграждение, представляващи разноски за заповедното производство, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 5813/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, сумата 873,58 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки / -
разноски за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, сумата 179,80 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - разноски за
производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 05813 по описа за 2022 г. на
Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8