№ 3632
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. М.а
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Гражданско дело №
20231100112616 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от С. Н. И., ЕГН
**********, П. В. П., ЕГН **********, К. В. А., ЕГН **********
(конституирани в правата на първоначалния ищеца Ц.А.К., ЕГН **********,
починала на хода на процеса), срещу Н. Р. К., ЕГН ********** и М. П. К.,
ЕГН **********.
С решение № 115 от 23.10.2023 г. постановено по гр. дело № 2383/2023 г.
по описа на ВКС, III г. о. на основание чл. 304 ГПК са отменени решение №
1061 от 18.07.2022 г. постановено по гр. дело № 406/2022 г. по описа на
Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение от 29.10.2021 г.
постановено по гр. дело № 1147/2018 г. по описа на Софийски градски съд,
като делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг
състав. Отмяната е постановена, за да се обезпечи правото на участие в
производството на молителя (сега ответник) М. П. К., която не е участвала
като страна в предходното производство, в което са разгледани искове за
нищожност и за унищожаване на договор, с който съпругът й Н. Р. К.
възмездно е придобил по време на брака им права върху недвижим имот, и е
постановено влязлото в сила решение, обвързвало неучаствалата съпруга
съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК. След насочване на исковете и срещу необходимия
другар М. П. К. с молба от 02.01.2024 г., подадена от ищците С. Н. И., П. В. П.
и К. В. А., които с определение от 21.12.2018 г. на л. 37 от гр. дело №
1
1147/2018 г. на СГС на основание чл. 227 ГПК са конституирани като
универсални правоприемници на първоначалния ищец Ц.А.К., починала на
05.03.2018 г., за продължаване на исковото производство, в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който са
наведени възражения за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Гореизложеното налага и повтаряне на извършените без участието на
необходимия другар М. П. К. процесуални действия при предходното
разглеждане на делото.
Ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. са предявили срещу ответниците М.
П. К. и Н. Р. К. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаването на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008
г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, поради
неспособност на прехвърлителя Ц.А.К. да разбира и да ръководи действията
си към момента на неговото сключване.
С влязло в сила протоколно определение от 05.02.2025 г. на основание
чл. 232 ГПК производството по настоящето дело е прекратено в частта по
предявения от ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. срещу ответниците М. П. К.
и Н. Р. К. иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради
липса на съгласие на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 175 от 19.03.2008 г.
Ищците С. Н. И., П. В. П. и К. В. А., с участието на които на основание
чл. 227 ГПК продължава производството по делото като универсални
правоприемници на първоначалния ищец Ц.А.К., починала след завеждане на
делото, излагат в исковата молба и уточненията й с молби и в първото
заседание при първоначалното разглеждане на делото на л. 118 и сл. от същото
следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: подписът в
документа за прехвърлителя Ц.К. не е бил поставен от нея, тъй като в
конкретния ден тя не се е явила в кантората на нотариуса, за да е заявила
волята, посочена в нотариалния акт, и да е подписала същия, поради
провеждането й на лечение в здравно заведение; към датата на сключване на
оспорваната сделка - 19.03.2008 г., прехвърлителката не е могла да разбира и
да ръководи действията си; било поискано поставянето й под запрещение през
2017 г., след искането за което те са узнали и за оспорваната по
2
производството сделка, като от този момент текла за тях и погасителната
давност относно правото им за нейното унищожаване.
Ответниците М. П. К. и Н. Р. К. оспорват исковете, възразявайки че
прехвърлителката Ц.А.К. лично е заявила волята си пред нотариуса и
подписала оспорената сделка по нотариалния акт, като към момента на
сключването й тя е могла да формира правновалидна воля и волята й не
страдала от твърдените пороци. Правят и възражение за погасяване на иска по
чл. 31, ал. 1 ЗЗД поради изтекла погасителна давност на основание чл. 32, ал. 2
ЗЗД. Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства - сключването на спорната сделка по
нотариалния акт от 19.03.2008 г. между Ц.К. и Н. К., провеждането към
момента на сделката на лечение на прехвърлителя Ц.К. в здравно заведение и
настъпването на смъртта й на 05.03.2018 г.
Установява се от назначената по делото съдебно-графическа експертиза,
че подписът в договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело
№ 158/2008 г. на Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, е
положен от Ц.К. и че ръкописният текст - трите имена под подписа, е написан
от нея. Вещото лице, сочи, че след запознаване със сравнителни образци, е
установило съвпадения, които са устойчиви, индивидуални и по обем
достатъчни за категоричен извод. Заключението на вещото лице не е оспорено
от страните и съдът го приема за обективно и обосновано, поради което го
кредитира изцяло.
Установява се от представените по делото писмени доказателства –
медицински документи и заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, че от пролетта на 2006 г. у прехвърлителката Ц.А.К. са
възникнали симптоми на психическо разстройство.
По този повод е първата й хоспитализация в ОДПЗС на 21.07.2006 г., при
която й е поставена диагноза „Шизофрения в късна възраст“ (Епикриза ИЗ №
357 от ОДПЗС).
3
След смъртта на сина й през декември 2006 г. състоянието на К. се
влошило, станала напрегната, страхово ангажирана, с нарушен сън. По повод
тревожност, параноидни интерпретации и хипохондрични фиксации се
наложило второто й стационарно лечение в ОДПЗС от 15.01.2007 г. до
09.02.2007 г., като поставената диагноза е същата като по-горе (Епикриза ИЗ
№ 32 от ОДПЗС).
Третата хоспитализация на Ц.А.К. е през 25.06.2007 г. в СБАЛНП „Свети
Наум“. Поставена й е диагноза „Рекурентно депресивно разстройство. Тежък
сегашен епизод с психотични симптоми“ (Епикриза ИЗ № 4184/197).
Четвъртата хоспитализация на Ц.А.К. е на 14.03.2008 г. в СБАЛНП
„Свети Наум“. При приемането си К. е преценена като ориентирана
задоволително, със силно ограничена мимика до масковиден лицеизраз,
слухови сетивни измами с коментиращ и заповеден характер, с мисловен
процес без налудности, но с идеи за безсмисленост на живота и наказание,
отчасти фиксирана към соматичните си страдания, потисната, на моменти
тревожна. По време на хоспитализацията е постигнато разведяване на
настроението и значителна редукция на тревожността, но са останали
спорадични слухови сетивни измами с коментиращ характер и два вида
гласове – единият, който я защитава (починал нейн колега и приятел) и
другите, които я обвиняват. Изписана е на 03.04.2008 г. със същата диагноза
(Епикриза ИЗ № 2243/109).
Процесната оспорена сделка е извършена именно през време на
четвъртата хоспитализация на Ц.А.К., а именно на 19.03.2008 г. – пет дни след
хоспитализирането й.
От заключението на изслушаната и приета по делото СПЕ, което
заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че поставената на К. диагноза по време на стационарното й лечение
(„Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични
симптоми“) обуславя невъзможността на прехвърлителката в момента на
сключване на сделката да разбира свойството и значението на постъпките си,
тъй като психичните й функции са били дълбоко увредени. Вещото лице е
констатирало, че няма точна информация дали след първите два психотични
пристъпа от 2006 г. и 2007 г. е настъпила пълноценна ремисия, но е налице
информация, че независимо от терапията, е диагностицирана халюцинаторна
4
продукция с коментиращи и заповедни сетивни измами. Вещото лице е
категорично, че след следващите три хоспитализации през 2008 г. не е
постигната пълноценна ремисия, като след пролетта на 2008 г. Ц.К. трайно не
е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Вещото лице
сочи в експертизата, че в периода, в който е сключена процесната сделка,
прехвърлителката е страдала от психично разстройство, което обуславя
недееспособност. Експертният анализ дава основание да се приеме, че на
19.03.2008 г. К. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че от 2008 г. в
медицинската документация е описано, че при Ц.К. не се наблюдава чиста
ремисия – т.е. светъл период, в който да няма психотична продукция.
Разяснява, че по принцип при тази симптоматика (налудна симптоматика и
халюцинаторна продукция с фантастен характер) никога не се наблюдават
ремисии. Макар депресивната симптоматика да е компенсирана в голяма
степен, останала е халюцинаторната симптоматика (непрестанно е чувала
гласове). Това състояние според вещото лице изключва дееспособността.
Макар съзнанието на К. да не е било помрачено, описаната в епикризата от
приема в болница на 14.03.2008 г. халюцинаторна симптоматика, не би могла
да отзвучи в рамките на 4-5 дни – в периода до изповядване на сделката.
Вещото лице изрично сочи, че един пристъп продължава месеци и не би могъл
да отшуми за дни, като настъпилото подобрение или наличието на ясно
съзнание у К. не означава, че състоянието й е компенсирано или че е
излекувана. При този тип заболяване по принцип не се наблюдава помрачено
съзнание, не е задължително когнитивните функции да са нарушени (памет,
интелект, внимание), а определящо е съдържанието на мисловния процес,
който може да се проследи във всяка една епикриза, което според вещото лице
изключва възможността едно лице да разбира свойството и значението на
постъпките си, особено що се отнася до конкретния случай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно направеното възражение за процесуалната легитимация на
ищците
Процесуалната правоспособност се определя от материалното право -
5
чл. 27, ал. 1 ГПК, а това правило се отнася и за дееспособността - чл. 28, ал. 1
ГПК. Съгласно чл. 5 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а ако състоянието им не е така тежко, за
да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено
запрещение. Само в тези хипотези пълнолетните лица са недееспособни. До
влизане на съдебното решение за поставяне под запрещение в сила
дееспособността на пълнолетните лица е пълна и неограничена по арг. чл. 338,
ал. 3 ГПК. Те могат да извършват всякакви действия с обвързващ ефект,
включително да сезират съда с искане за защита на свои материални права.
Това искане създава валидно процесуално правоотношение и точно заради
това съдът не прекратява, а само спира временно производството по делото,
ако се окаже, че е необходимо учредяване на настойничество или
попечителство на някоя от страните по делото (чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК).
Възникналото с предявяване на иск от пълнолетно лице, което не е поставено
под запрещение, макар да е страдало от заболявания, пречещи му да разбират
свойството и значението на постъпките му, процесуално правоотношение, е
валидно. С настъпване на смъртта на това лице преди поставянето му под
запрещение настъпва и валидно процесуално правоприемство, като на
страната на починалия дееспособен пълнолетен встъпват неговите
правоприемници. С оглед на така установени факт съдът счита, че ищците са
процесуално легитимирани да предявят иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Относно възражението за изтекла давност
В конкретния случай атакуваната правна сделка е сключена на
19.03.2008 г., а искът с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е предявен на
26.01.2018 г. Направено е своевременно (с отговора на исковата молба)
възражение за погасяване по давност на правото на ищците да искат
унищожаване на сделката. Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД правото да се иска
унищожение се погасява с тригодишна давност, като давността почва да тече
от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било
вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Началната дата, от която започва да тече погасителната давност по
отношение на иска с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е 05.03.2018 г. –
6
датата на смъртта на прехвърлителката Ц.А.К.. Съдът също приема, че това е
началната дата на тригодишния срок по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, в който може да се
поиска от съда да постанови унищожение на сключения процесен договор,
тъй като основно правило относно давността е, че тя започва да тече от
тогава, когато реално правото е могло да бъде упражнено. В разглеждания
случай от приетото заключение на съдебно – психиатричната експертиза се
установява, че още през 2006 г. прехвърлителката е диагностицирана с
„шизофрения в късна възраст“. Втора диагноза е добавена по време на
престоя й в психиатрична клиника от 14.03.2008 г. – 03.04.2008 г. –
„рекурентно депресивно разстройство, тежък сегашен епизод с психотични
симптоми“. От този момент до смъртта си Ц.А.К. последното многократно е
пролежавало в психиатрични клиники, обичайно два и повече пъти в
годината. С времето се добавя и трета диагноза към посочените по-горе –
„дементен синдром“. Постепенно здравословното състояние на Ц.А.К. се е
влошавало, което е и обичайния ход на тези заболявания. Ето защо съдът
приема, че през периода от 2008 г. до смъртта си прехвърлителката е страдала
от психично разстройство, което обуславя недееспособност и което като
състояние е било трайно и необратимо.
С тълкувателната си практика ВКС последователно приема, че
давността тече от момента, в който правото реално може да бъде упражнено.
С оглед на тези аргументи, настоящия състав приема, че давност не е
започнала да тече. По съображенията, изложени по-горе, давностният срок не
тече както в хипотеза, когато е налице недобросъвестност на насрещната
страна (в този смисъл - Решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 392/2012 г.,
IV г.о. на ВКС), така и когато са налице обективни пречки за кредитора да
упражни правото си. Докато едно лице се намира в трайно състояние на
недееспособност, същото не е във възможност да упражни правата си, в това
число да предяви иск за унищожаване на сделката, сключена при порок на
волята. Единствената възможност е лицето да бъде поставено под запрещение,
за да може настойникът му да упражни правото или след смъртта му
наследниците да предявят иска.
В конкретния случай за Ц.К. не е текла давност поради обективни
причини - поради това, че до смъртта си е страдала от трайно и необратимо
заболяване, увредило психичните й функции и възпрепятствало я да упражни
7
правата си. Ето защо възражението за погасяване на правото по давност е
неоснователно.
Относно иска по чл.31, ал.1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД „унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира и да ръководи действията си“. Съгласно Тълкувателно решение
№5/2020 от 30.05.2022г. постановено по т. д. №5/2020г. по описа на ОСГТК на
ВКС в така посочената норма е уредена хипотезата, когато лицето е дало
съгласие за сключване на договора, но без разум /липсва елемента
„съзнаване“/, тоест налице е проявление на несъзнавана липса на воля.
Ирелевантно е дали причините, поради които лицето не е могло да разбира и
да ръководи действията си от временен или постоянен характер. В този случай
лицето формално се води дееспособно, но състоянието му към момента на
сключване на сделката не позволява същото да формира валидна воля.
Спорен по делото е въпросът относно психичното състояние на
прехвърлителката Ц.А.К. към момента на атакуваната сделка и възможността
й да разбира и ръководи действията си.
Установява се от приетите писмени доказателства – медицински
документи и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че от
пролетта на 2006 г. у Ц.А.К. са възникнали симптоми на психическо
разстройство, по повод на което е хоспитализирана в специализирано
медицинско заведение през м.07.2006 г.
Установява се и, че към момента на сключване на процесния договор
Ц.А.К. е била на стационарното лечение в болнично заведение с диагноза
"Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични
симптоми". По делото не са налице данни дали след установените при нея два
психотични пристъпа от 2006 г. и от 2007 г. да е настъпила пълноценна
ремисия, но независимо от терапията при нея е диагностицирана
халюцинаторна продукция с коментиращи и заповедни сетивни измами. След
следващите три хоспитализации през 2008 г. също не се установява да е била
постигната пълноценна ремисия, като след пролетта на 2008 г. Ц.А.К. трайно
не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Следва да се
приеме, че в периода, в който е сключена процесната сделка,
прехвърлителката Ц.А.К. е страдала от психично разстройство, което обуславя
8
недееспособност - невъзможност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От друга страна дори да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели (В. Р. Р., З.В. Р.а и Р.Н. М.а), които сочат, че Ц.А.К. видимо не е била
с нарушено психично здраве, имала висок образователен ценз, не била
дезориентирана, нямала нарушения във вербалния изказ и могла да взима
рационални решения за себе си, то тези факти не променя горните изводи, тъй
като вещото лице е уточнила, че развитието на заболяването при Ц.А.К. би
могло да протече със запазени когнитивни, паметови функции, в ясно
съзнание при задоволителна ориентираност и въпреки това е налице
нарушение в съдържанието на мисловния процес, с идеи за отношение,
елементи на психичен автоматизъм, слухови халюцинации, вероятно
продиктувани от травматични стресови ситуации в живота й (загубата на
съпруг и двама сина).
Действително по делото са налице доказателства, че в периодите между
хоспитализациите през 2006 и 2007 г. в резултат на провежданото
медикаментозно лечение, в здравословното състояние на Ц.А.К. е имало
известно подобрение, но не може да се обоснове извод за ремисия и
оздравяване. За периода от м.03.2008 г. до 2018 г. състоянието й постепенно
се е влошавало, за което са индикация и многократните хоспитализации в
различни болнични заведения, някои от които последователни – 30.03.2011 г. –
18.04.2011 г., 19.04.2011 г. и 29.04.2011 г. и др. Тези изводи не се опровергават
от показанията на свидетелите З.В. Р.а и Р.Н. М.а, които твърдят да не е имало
признаци за съмнителни психични състояния на К., а същата изглеждала само
тъжна и депресирана, което отдавали на загубата на близките й. Тези
твърдения се опровергават както от представената по делото медицинска
документация, така и от заключението на СПЕ, което сочи на възможност
страдащото от заболяването лице да е със запазени когнитивни и паметови
функции, което не променя фактът да е било констатирано нарушение на
мисловния процес.
По тези съображения съдът приема, че събраните гласни доказателства
не са годни да опровергаят фактите, установени от писмените доказателства и
приетата съдебно-психиатрична експертиза.
От описаните по-горе писмени доказателства и заключението на
9
съдебно-психиатричната експертиза съдът приема, че към момента на
сключване на процесната сделка - 19.03.2008 г. прехвърлителката Ц.К. е
страдала от заболяване - „Рекурентно депресивно разстройство. Тежък
сегашен епизод с психотични симптоми“, което се е характеризирало с
психотични пристъпи, халюцинаторна продукция с коментиращи и заповедни
сетивни измами и което е довело до невъзможност на прехвърлителката да
разбира свойството и значението на постъпките си. Договорът за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г., е сключен при
порок на волята от страна на прехвърлителката – същата не е могла да разбира
и ръководи действията си.
По изложените съображения съдът приема, че искът по чл.31, ал.1 ЗЗД е
основателен и сделката следва да бъде унищожена като сключена от лице,
което не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени и сторените от тях и своевременно поискани разноски по делото в
размер на сумата от 3 448.08 лв., представляващи сбор от внесена държавна
такса, депозити за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по иска, предявен от С.
Н. И., ЕГН **********, П. В. П., ЕГН **********, К. В. А., ЕГН **********,
(конституирани в правата на първоначалния ищец Ц.А.К., ЕГН **********),
срещу Н. Р. К., ЕГН ********** и М. П. К., ЕГН **********, Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с Нотариален акт № 175, том I, рег. № 6721, дело № 158/2008 г. на
Нотариус Ц.С., рег. № 30 на НК, с район на действие – СРС, за прехвърляне на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 158, находящ се в гр. София, ж.к.
****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 69 кв.м., при съседи: ап. № 157, двор, ап. № 169 и коридор, заедно с
10
мазе № 52, с площ от 2,93 кв.м., при съседи на мазето: мазе № 51, коридор,
мазе № 53 и коридор, както и заедно с 0,379 % идеални части от общите части
на сградата и също толкова ид.ч. от правото на строеж върху дворното място,
върху което е построена сградата, поради неспособност на прехвърлителката
Ц.А.К., ЕГН ********** да разбира и да ръководи действията си към момента
на сключването на договора.
ОСЪЖДА Н. Р. К., ЕГН ********** и М. П. К., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, адв. С. Б., да заплатят на С.
Н. И., ЕГН **********, П. В. П., ЕГН **********, К. В. А., ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 2, адв. С. П., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 448.08 лв., представляваща разноски
по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11