Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1074
гр. Хасково, 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
и прокурора Николай Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД(К) № 1269 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „ЕКОЕЛИТ 2005“ ЕООД гр.Х., представлявано от управителя
М. М.М., против Решение № 289/30.09.2019г., постановено по АНД № 978/2019г. по
описа на РС - Хасково. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 26-000845 от 22.08.2019г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Хасково, с което на „ЕКОЕЛИТ 2005“ ЕООД гр.Х.
на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за
административно нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.
В
касационната жалба се твърди, че за да постанови решението си, съдът приел, че
не е нарушен принципът Non bis in idem, защото
административното производство по другия АУАН било прекратено. Така
постановеното решение било неправилно и незаконосъобразно и следвало да бъде
отменено, като съображенията за това били следните: безспорно в производството
било установено, че за нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление,
първоначално бил съставен АУАН № 26-000839/10.07.2019г., с който започнало
административно-наказателното производство. Това производство било прекратено с
резолюция с изх.№ 19070224/31.07.2019г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Хасково, постановена на основание чл. 54 от ЗАНН. Впоследствие за същото нарушение бил съставен нов АУАН № 26-000845 от 01.08.2019г. Съгласно чл. 54
от ЗАНН, когато бъдело установено, че деянието не е нарушение, че нарушението
не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се
вмени във вина, наказващият орган прекратявал преписката с мотивирана
резолюция, като постановявал да се върнат иззетите вещи, освен ако
притежаването им не е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в
случаите на чл. 46, ал. 4 от ЗАНН. Тоест законодателят регламентирал три
предпоставки, при които наказващият орган можел да прекрати с мотивирана
резолюция административно-наказателната преписка, като други основания за
прекратяване на започнало административно-наказателно производство не били
предвидени. При допуснати процесуални нарушения в хода на производството,
процесуалните способи за отстраняване на същите били предвидените в нормите на
чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В случая с цитираната резолюция
образуваното административно-наказателно производство било прекратено на
основание чл. 54 от ЗАНН поради допуснати процесуални нарушения при съставянето
на АУАН. Тази резолюция била съобщена и не била оспорена, съответно влязла в
сила и с нея приключило производството по налагане на административно наказание
за това нарушение. Образуваното след това административно-наказателно
производство със съставяне на втори АУАН и издаването въз основа на него на
наказателно постановление представлявало съществено процесуално нарушение.
С оглед на
така изложеното жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено Решение № 289/30.09.2019г., постановено по АНД № 978/2019г. по
описа на РС – Хасково, като неправилно и незаконосъобразно, и бъде постановен
нов съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът –
ДИРЕКЦИЯ "ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" – гр.ХАСКОВО, не изразява становище по
основателността на депозираната касационна жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО пледира, че постановеното от РС – Хасково
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна
по АНД № 978/2019г. по описа на РС – Хасково, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С оспореното
решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №
26-000846/22.08.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Хасково,
с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ
на „Екоелит 2005” ЕООД гр.Хасково, ЕИК : *********, като работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел за безспорно установено
по делото, че на 18.06.2019г. Г. Ш. е полагала труд по трудово правоотношение
за работодателя „Екоелит 2005“ ЕООД (заварена от проверяващите органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково при проверка на земеделски обект в
с.С. – блок, засят с пипер, да окопава пипера и чисти тревата), със сключен
писмен трудов договор от 17.06.2019г., екземпляр от който е получила, но без
същият да е бил регистриран в ТД на НАП и съответно Г. Ш. да е получила
екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Съдът е установил, че този
договор не е бил регистриран в ТД на НАП към 18.06.2019г., а с констатираното
допускане до работа на работника Г.Ш. на 18.06.2019г., преди да ѝ
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП, работодателят е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Въззивният съд е посочил, че не се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, че няма основание за приложение на чл. 415в от КТ и че
наложената на касатора имуществена санкция е законосъобразно определена по чл. 414,
ал. 3 от КТ в минималния предвиден в разпоредбата размер. Същевременно съдът е
изложил доводи, че не е нарушен принципът Non bis in idem, защото
административното производство по другия АУАН е било прекратено - с Резолюция
за прекратяване по АУАН № 26-000839/10.07.2019г.
Касационната
инстанция възприема изцяло фактическите констатации и направените въз основа на
тях правни изводи на районния съд.
Правилно,
въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени в съвкупност,
районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Правилни
са и изводите на съда, че извършването на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството – касатор, се установява по категоричен начин.
Районният съд е направил адекватен анализ на установените факти и при безспорна
установеност на нарушението от обективна и субективна страна, е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че наказателното постановление не страда от
пороци, годни да доведат до отмяната му.
Неоснователен
е единственият наведен в касационната жалба довод за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
му, а именно издаването му след като първоначално образуваното за същото
административно нарушение административно-наказателно производство е било
прекратено.
Видно от
съдържанието на Резолюция изх.№ 19070224/31.07.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Хасково, същата е издадена на 29.07.2019г. и с нея на
основание чл. 54 от ЗАНН е прекратена административно-наказателната преписка по
АУАН № 26-000839/10.07.2019 г., съставен срещу „Екоелит 2005“ ЕООД за извършено
на 18.06.2019г. в с.К., общ.Хасково, нарушение разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Безспорно се
установява, че АУАН № 26-000839/10.07.2019г. е съставен за административно
нарушение, различно от установеното с АУАН № 26-000845/01.08.2019г., въз основа
на който е издадено потвърденото наказателно постановление. В тази връзка не
може да се приеме, че на дружеството за едно и също нарушение са съставени два
акта, а изводът на съда за липса на допуснато съществено нарушение в
административно-наказателната процедура е съответен на събраните по делото
доказателства.
Следва да се
посочи още, че няма нормативна пречка, когато образуваното срещу един
субект административно-наказателното
производство бъде прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН – поради това, че
деянието не е нарушение, а се установи друго извършено от същия субект
административно нарушение, да бъде съставен акт за установяване на последното,
стига да не са изтекли сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. В случая както в
АУАН №26-000845/01.08.2019г., така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението по
чл. 63, ал. 2 от КТ и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от административно-наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че наведените от
касатора оплаквания не намират опора в доказателствата по делото. При
постановяване на решението си районният съд е направил адекватен анализ на
установените факти и не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на
процесуалния закон, поради което е постановил валидно, допустимо и
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 289/30.09.2019г., постановено по АНД № 978 по описа на Районен
съд – Хасково за 2019г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.