ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
гр. П., 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П. в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Стоян Ат. Германов
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600515 по описа за 2021 година
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Димитър Махмудиев, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.С. Ч. защитник на С. З., В. З. и
ОЛГ. Г., обвиняеми по досъдебно производство № *** по описа на РУ на
МВР гр.К., срещу протоколно определение № 297/09.10.2021г. на Окръжен
съд гр.С., постановено по ЧНД № 2568/2021г. по описа на същия съд, с което
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемите. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последните.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемите поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Обвиняемите С. З., В. З. и ОЛГ. Г. се присъединяват към казаното от
1
техния защитник и искат да им се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.С. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите С. З., В. З. и ОЛГ.
Г..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемите към деянията по чл.319а, ал.4 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.319б, ал.1, пр.2 и 6 вр. чл.26, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.339, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.339,
ал.1, чл.195, ал.1, т.6 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК, чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.233, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за които са привлечени към
наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни,
писмени и веществени доказателства. Законодателят борави с понятието
предположение и не изисква тази безспорност и категоричност, която е
задължителна, когато съдът решава въпросите по чл.301 от НПК при
постановяване на присъдата си.
На следващо място, касае се за престъпления, за които се предвижда
наказание лишаване от свобода, а някои от тях са и тежки престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК.
2
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, броят на деянията, разнородният характер обществени
отношения, които се засягат с тях, периодът на извършване, че става дума за
съучастие, обоснован е изводът на първостепенния съд, че се касае за деяния
с висока степен на обществена опасност и е налице реална опасност
обвиняемите С. З., В. З. и ОЛГ. Г. да извършат престъпление.
Налице е и такава да се укрият с оглед факта, че последните са чужди
граждани, многократно са напускали пределите на Република България,
пребивавали са в различни населени места /гр.К. и гр.П./ на нейна територия,
имали са намерения да я напуснат.
Доводите на защитата за чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, настоящ адрес, не водят до оборване на горните изводи.
Здравословното състояние на обвиняемия С. З. не е пречка да пребивава
в условията на пенитенциарно заведение според заключението на
съдебномедицинската експертиза, изследвала здравния му статус. При
възникване на здравословни проблеми, на него и на другите обвиняеми ще
бъде оказана необходимата медицинска помощ съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянията, настоящата инстанция намира, че целите
визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека, каквото е
становището на защитника на обвиняемите.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Стара Загора е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 297/09.10.2021г. на
Окръжен съд гр.Стара Загора., постановено по ЧНД № 2568/2021г. по описа
на същия съд, с което спрямо С. З., ЛНЧ **********, В. З., ЛНЧ **********,
И ОЛГ. Г., ЛНЧ **********, обвиняеми по досъдебно производство № *** по
описа на РУ на МВР гр.К., е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4