Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260115
гр.***, 02.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 2421 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.Т.Г. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0017326, издаден от
ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1,
т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че в ЕФ не е
посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, липсва конкретен издател,
не е посочена дата на издаване и липсва яснота относно точния вид на
техническото средство.
В открито съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, се представлява от пълномощник – адв. А.А. – БАК, който поддържа жалбата по изложените
в нея доводи. Допълва, че в конкретния случай АНО е следвало да приложи общите
правила и собственикът да бъде санкциониран посредством НП, а не по облекчената
процедура с ЕФ, доколкото нарушението е установено едва след направена справка
в Гаранционния фонд. Акцентира и че в случая липсва протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., което е допълнително основание за отмяна на
ЕФ.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а санкцията е правилно определена, поради което и се пледира за потвърждаване на санкционния акт. Развиват се съображения в защита на тази позиция.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от отбелязването
на разписка на л. 9 гръб фишът е връчен на И.Г. на 11.06.2020г., а жалбата
срещу него е депозирана на 16.06.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.01.2020г. в
09:10 часа в гр. ***, ул. „***“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, засякла и
заснела автомобил „***“ с рег. № ***. От направената справка
се установило, че към датата и часа на управление за автомобила не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че
автомобилът е собственост на жалбоподателката Г..
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0017326 на
ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал.1, т. 1 КЗ била наложена „Глоба“ в
размер на 250 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН
m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.7) и Писмо (л.7 гръб).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил
съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен
фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на заснемането му с
техническото средство. В случая обаче отговорността на Г. е ангажирана за това,
че като собственик не е изпълнила задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", а не за това, че е управлявала
лекия автомобил без наличието на такава застраховка. Задължението за сключване
на договор за застраховка "Гражданска отговорност" от собственика е
уредено в чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и предписва, че застраховката следва да се
сключи от всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. По
мнение на съда това задължение възниква или в момента, в който дадено лице
придобие МПС, което няма застраховка, или в момента, в който изтече предходната
застраховка, при положение, че
автомобилът не е спрян от движение. От общодостъпната база данни на
„Гаранционен фонд“ е видно, че за автомобила е имало валидно сключена
застраховка, изтичаща на 14.12.2019г., след което нова е била сключена на 28.01.2020г.,
без да има данни в този период автомобилът да е бил спрян от движение. При това
положение по мнение на съда, задължението на собственика за сключване на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е възникнало на 15.12.2019г. и
именно тогава е довършено нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, а не на
датата на заснемане на автомобила – 21.01.2020г. Това е така защото при
„обикновеното“ несключване на застраховка се касае за едно единствено
нарушение, извършено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на крайния
срок, в който задълженото лице е следвало да действа, като самият срок на
бездействието е ирелевантен. Без значение колко време лицето е бездействало и
за автомобила му не е имало застраховка -
един ден или един месец – все се касае за едно единствено нарушение, което е
довършено в първия ден след крайния срок, в който е трябвало лицето да действа.
Не така стои въпросът при управлението на МПС без сключена задължителна
застраховка. Тогава се касае за нарушение извършено чрез действие (управление
на МПС), при което всяко едно действие е отделно нарушение – т.е. ако водачът
управлява десет пъти автомобила, то той извършва десет отделни нарушения. С
оглед горното съдът намира, че изначално АНО неправилно е приел, че нарушението
по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ е извършено от Г. на 21.01.2020г. поради което и само
на това основание ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
На следващо място нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща
чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш,
с автоматизираното техническо средство да е заснето и установено "нарушението".
Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без
намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин,
възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка
да има за резултат генерирането на електронния фиш "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се изпълни законовото
изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен
орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички
елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за
автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до
наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени
с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които
"електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите
на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо
системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на контролен
орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО за съответния
автомобил. Ако такива данни не се събират от системата и се налага извършването
на справка от съответен служител, то за установяването на нарушението следва да
се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 1613/2019
г.). От данните по делото е видно, че нарушението е установено
впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд относно обстоятелствата налице
ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил. Т. е тези
обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като
АТСС е одобрен тип средство за измерване
(противно на становището на АНО, видно от общодостъпния Регистър на
одобрените типове средства за измерване
/https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=UzpCXYluoYY%3D/
се касае именно до средство за измерване).
В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното
преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани
снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
На следващо място настоящият състав счита, че в хода на заснемане на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е
издаден на база нарушение, заснето с мобилно техническо средство, но към
преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. Според разпоредбата на
чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на
който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на
Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към
него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението,
поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това
основание.
На последно, но не и по важност място, съдът следва да посочи и че в
процесния електронен фиш не се сочи основанието за издаването му, което
съставлява и приложимата правна квалификация, а именно чл. 638, ал. 4 от КЗ и в този смисъл,
електронният фиш е материално незаконосъобразен. Вече е формирана трайна
съдебна практика на касационната инстанция, като например - Решение № 931 от 24.07.2020 г. на АдмС - ***
по к. а. н. д. № 1011/2020 г., Решение № 1001 от 31.07.2020 г. на АдмС - *** по
к. а. н. д. № 1174/2020 г., Решение № 1023 от 31.07.2020 г. на АдмС - *** по к.
а. н. д. № 1080/2020 г., Решение № 1037 от 3.08.2020 г. на АдмС - *** по к. а.
н. д. № 1258/2020 г. и други, в които се приема, че именно нормата на чл.
638, ал. 4 от КЗ регламентира хипотезата, при която след констатирано
управление на МПС, санкцията се налага на собственика, а не на водача. Освен
това тази е нормата, която дава възможност за налагане на наказанието за
извършеното административно нарушение да се осъществява посредством електронен
фиш, както е в процесния случай. За това, когато нарушение като процесното е
констатирано с автоматизирано техническо средство и санкцията е наложена на
собственика на съответното МПС чрез издаване на електронен фиш, задължително
при посочване на нарушените норми следва да се изпише разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която дава основание
наказанието да бъде наложено по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, а именно чрез електронен фиш. Допуснатото нарушение е
съществено, защото нарушава правото на защита на наказаното лице.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
С оглед изчерпателност съдът следва да посочи, че не възприема
останалите доводи на жалбоподателя за порочност, свързани с липса на реквизити
на ЕФ. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен
фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са
неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез
него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не
може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на
издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл
е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - ***
по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - ***
по к. н. а. х. д. № 150/2015 г. Фактът, че в ЕФ не е посочен съда, пред
който може да се обжалва, също не е съществен пропуск, доколкото очевидно това
по никакъв начин не е накърнило правото на защита на жалбоподателката, която в
срок е атакувала ЕФ пред компетентния съд.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се
дължат на жалбоподателката, но тя не е направила искане за присъждането им,
поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № 0017326, издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.483, ал.1,
т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на И.Т.Г. с ЕГН: **********
е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.