№ 79
гр. Бургас, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120205298 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на А. Д. Б., ЕГН: **********, е
постоянен адрес в *******, срещу Електронен фиш серия К №9745893, издаден от ОДМВР-
БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.09.2024г, в 12:37 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция
Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „БМВ 523 И“, peг. № ** ****
** се движел с наказуема скорост 113 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за
движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „БМВ 523 И“, peг. № ** ****
** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 33 км/ч., с което
1
виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен
фиш серия К № 9745893, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ не е връчен на жалбоподателя, а процесната
жалба е депозирана на 13.12.2024г. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
07.09.2024г, в 12:37 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в
посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „БМВ 523 И“, peг. № ** **** ** се движел
с наказуема скорост 113 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен
знак В-26 до 80 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата
е заснела и записала скорост на движение на автомобила 117 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 113 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на
07.09.2024г, в 12:37 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ** **** **. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол
на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно
обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените
типове средства за измерване“.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 113 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган
правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
2
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. В тази връзка следва да се изтъкне, че се явява неоснователно
възражението на защитата, за непълнота във фактическото описание на нарушението. Тъкмо
напротив, в самия ЕФ изрично е посочено, че „е извършено нарушение за скорост“, като е
посочена разрешената скорост за движение на автомобилите и установената такава.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar
SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо
повече, по делото е приобщен и протокол за монтаж на пътни знаци, от който се установява,
че на главен път I-6, участъка гр.Бургас-кв.Ветрен, км.491 + 700 в посока гр.Бургас е
монтиран пътен знак Е 24 /за контрол с автоматизирани технически средства или системи/.
Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно
автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват
периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените
нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда
между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната
работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „Multa Radar SD
580”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е
санкциониран с електронен фиш управителя на дружеството -собственик на МПС, с което е
извършено нарушението.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
3
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от уведомление от
БИМ изх. №20-00-21-1/09.02.2024г. /л.10 от делото/ се установява, че процесното техническо
средство – система за контрол над скоростта „Multa Radar SD 580” е одобрен тип средство за
измерване, преминало проверка през февруари 2024г., във връзка с което е издаден Протокол
от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г. /л.10 от делото/. За пълнота следва да се има
предвид, че горното се явява и публично известно обстоятелство, доколкото на страницата
на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на собственика на МПС. Безспорно е, че автомобилът е собственост на
жалбоподателя Б., което се доказва от справката за собственост (л. 13). В нормата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния
случай собственикът не е подал такава декларация, поради което и правилно именно той е
бил санкциониран с издадения електронен фиш.
В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова, извършено при повторност, като е
упоменато, че същата произтича от факта, че нарушението е извършено в едногодишен срок
от наказване на нарушителя за същото по вид нарушение с ел. фиш серия К №8239766,
връчен на 17.10.2023г. и влязъл в сила на 23.07.2024г. /видно от справката за
нарушител/водач на л.12 по делото/. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно §6,
т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение. С ел. фиш серия К №8239766, издаден от ОД на МВР – Бургас
жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, а именно за
това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В
едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №9745893, а именно на
07.09.2024г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява
МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от
ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. Ето защо, АНО правилно е приел, че
процесното нарушение се явява повторно извършено. Следва да се изтъкне изрично в тази
връзка, че в обжалвания ЕФ е посочен електронният фиш, от който следва квалифицирането
на процесното нарушение като повторно. По този начин е предоставена възможност както за
жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се
квалифицира като повторно и да се направи възражение респ. да се извърши преценка в тази
насока.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП
във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат
приложени от съда в настоящия случай. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че
процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
4
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189,
ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 800 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №9745893, издаден от ОДМВР-БУРГАС,
с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във
вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя - А. Д. Б., ЕГН: **********, е
постоянен адрес в *******, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5