№ 1089
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513311 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20141459 от 17.06.2021 г. по гр.д. № 36495/2020 г. по описа на
СРС, 145 с-в, е осъдена М. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул.
„****, да заплати на Н. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Перник, ул.
****, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 3 000 лв., представляваща част от
дължима сума в размер на 6 600 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на
притежаваната от ищеца 1/4 ид.ч. от следните съсобствени между страните имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4339.496 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.София, район Овча купел, ул.
„****, с площ от 565 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 496, кв. 81, ведно с находящите се в него: ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 68134.4339.496.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4339.496, със
застроена площ 76 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна; ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор
68134.4339.496.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
1
Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4339.496 със застроена площ 32 кв.м., на два
етажа, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и ГАРАЖ с идентификатор
68134.4339.496.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4339.496 със застроена площ 22 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, за периода от 05.11.2017 г. до
05.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда /10.08.2020 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -
сумата от 420 лв., разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника М. Н. С. с изложени доводи, че е
неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради
необоснованост. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила съдът е
допуснал увеличение на претенцията, която е заявена като частична с исковата молба.
Поради това предмет на спора е само заявената част от вземането с първоначалната
искова молба 1250.00 лв., а не и след допуснатото изменение 3000.00 лв. С оглед това
съдът неправилно се е произнесъл с искане за сумата 3000.00 лв. Изразява становище,
че в производството не са доказани сочените предпоставки, че е препятствала
упражняване право на ползване от ищеца, както и че не е предоставила достъп до
имота на ищеца. С оглед това неправилно съдът е приел за доказан иска и е уважил
същия.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска
като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца Н. Б. Б.. В с.з. на 09.05.2022 г. е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи, че постановеното решение от
СРС е правилно и законосъобразно. При постановяването му са спазени процесуалните
правила и материалния закон; същото е и обосновано. Отправя искане за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
2
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявен от Н. Б. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Перник, ул. **** срещу М. Н. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. София, ул. „****, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 1250.00 лв., представляваща част от дължима сума в размер на 6 600 лв. -
обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от ищеца 1/4 ид.ч. от следните
съсобствени между страните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.4339.496 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
имота: гр.София, район Овча купел, ул. „****, с площ от 565 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 496, кв.
81, ведно с находящите се в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
68134.4339.496.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4339.496, със застроена площ 76 кв.м., на два
етажа, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА
ОБИТАВАНЕ с идентификатор 68134.4339.496.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4339.496 със застроена площ 32 кв.м., на два етажа, с предназначение: друг вид
сграда за обитаване и ГАРАЖ с идентификатор 68134.4339.496.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4339.496 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар,
депо, гараж, за периода от 05.11.2017 г. до 05.08.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда /10.08.2020 г./ до окончателното плащане
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на основание
наследствено правоприемство на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.4439.496, ведно с находящите се в него жилищна сграда с
идентификатор 68134.4339.496.1; друг вид сграда за обитаване с
идентификатор68134.4339.496.1 и гараж с идентификатор 68134.4339.496.3, находящи
3
се в гр. София, район „Овча Купел“, ул. „**** с обща площ от 565 кв.м., при квоти - 1/4
ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за ответницата (като останалите 1/4 ид.ч. от имотите са
собственост на трето лице, което не е страна по делото). Ищецът твърди, че
ответницата не му дава възможност да ползва съсобствените им недвижими имоти,
като е нотариална покана, връчена на М.С. на 04.06.2015 г. я е поканил да му
предостави да ползва имотите или да му заплаща обезщетение за лишаване от
ползването му в размер на 200 лв. месечно. Обосновава правния си интерес от
воденето на настоящия процес от обстоятелството, че и до момента на депозиране на
исковата молба ответницата не е осигурила достъп до имота, респ. не е заплащала
обезщетение за лишаването от ползването му. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата М. Н. С. изразява становище за
допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че изложената
фактическа обстановка не отговаря на действителната, тъй като не е лишавала ищеца
от ползването на имота. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск, както и
присъждане на сторените по делото разноски.
По искане на ищеца /молба от 21.04.2021 г./ на основание чл.214, ал.1, изр. трето
пр. първо ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения частичен иск,
чрез увеличаване на размера му от 1250.00 лв. на 3000.00 лв. като частично вземане от
сумата 6 600 лв.
В проведеното производство е установено и страните не спорят, че са
съсобственици на процесиите недвижими имоти, като участието на ищеца в
съсобствеността възлиза на 1/4 ид. ч. Тези обстоятелства се установяват и от
представеното влязло в законна сила решение от 13.01.2017 г. на СРС, 77 състав, по гр.
д. № 36698/2015 г., с което със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за това, че
Н. Б. Б. и М. Н. С. са съсобственици на процесиите имоти при квоти - 1/4 за ищеца, 1/2
за ответника и 1/4 за трето за спора лице - Х. Б. Б..
Установено е, че през целия исков период имотите са били ползвани именно от
М. Н. С.. С определение от 25.02.2021 г. след изслушване на страните съдът на
основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК е допълнил доклада по делото като е обявил това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Както е посочено в мотивите на постановеното ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.
д. № 7/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК, ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според
нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има
съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено
4
право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага
между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.
От представената пред първата инстанция нотариална покана се установява, че
Н. Б. Б. е поканил в писмена форма М. Н. С. да му заплаща обезщетение за лишаване
от ползването на процесиите вещи, респ. да му предостави възможност да си служи с
тях. Поканата е връчена на ответника на 04.06.2015 г., т.е. преди исковия период. В
производството не е установено за процесния период /05.11.2017 г. до 05.08.2020 г./
активно поведение на ответницата след получаване на сочената нотариална покана, в
т.ч. не е установено, че същата е предоставила достъп до имота на ищеца или че му е
предоставила ключ с оглед осигуряване възможност за ползване на съсобствения имот
и от негова страна. Установено е, че ответницата е проявила описаната активност едва
на 05.01.2021 г. с явяване в нотариалната кантора на нотариус Валентина Георгиева, за
да предостави ключове за имотите на ищеца.
С оглед така установеното, съдът намира за доказана по основание и размер
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС на ищеца. Както правилно е посочил и СРС в своето
решение, основателността на предявения иск се предпоставя от наличието на следните
елементи от правопораждащия фактически състав, които следва да са налице в
условията на кумулативност: 1/ ползването на съсобствени между страните имоти от
страна на ответницата; 2/ наличието на поведение от страна на ответницата, с което
последната смущава/възпрепятства възможността за ползване на имотите от другия
съсобственик; 3/ отправяне и получаване на писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която другият съсобственик е лишен, както и 4/ размера на
ползата, от която ищецът е лишен.
При доказване на сочените предпоставки в производството, доводите на
въззивника за неоснователност на претенцията, съдът намира за неоснователни.
Доводите на въззивника за нарушение на процесуалните правила от съда при
допускане на увеличение на предявения частичен иск, съдът намира за неоснователни.
С разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК е предвидена изрично възможност на ищеца да
измени иска си, чрез неговото увеличение по размер до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция, което в случая е сторено. Както правилно е посочил
въззивника в своята жалба допускане изменение на предявения частичен иск, чрез
увеличаване на размера му се отразява на въпросите свързани с погасителната давност
за вземането, което не е било предявено с първоначалната искова молба, когато с нея
изрично е указано, че се предявява частичен иск. Именно и поради това с дадените
разяснения с ТР № 3/2016 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС тези въпроси са
били разрешени по задължителен за съда и страните начин. С цитираното решение е
прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото
негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и
5
прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от
вземането. В съобразителната част по т. 1 от същото Тълкувателно решение се
посочва, че с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото
само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет
на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и
предметът на осъдителното решение. С увеличаване на исковата претнеция вземането
се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на
делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване
на молбата по чл. 214, ал. 1, изр.3, пр.1 ГПК. Така разрешените по задължителен начин
въпроси обаче не се отразяват на спора по същество по настоящето дело, доколкото
жалбоподателя оспорва допуснатото изменение на иска, а не въпросите относно
давността за вземането по увеличения размер. Последните не са били предмет на
спорните по делото факти.
С оглед това поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 300.00 лв.-разноски за възнаграждение за адвокат за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20141459 от 17.06.2021 г. по гр.д. № 36495/2020 г.
по описа на СРС, 145 с-в.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „****,
да заплати на Н. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Перник, ул. ****, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 300.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7