№ 182
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100511911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20098603 от 19.04.2021 г. по гр.д. № 59342/19 г., СРС, ГО, 159
с-в ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „*******, ап. 60,
насочен срещу „Б. И.Г. 1” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „*******, ет. 1, вход от ул. „Т.Д.“, представлявано от Д..Д, за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: сумата от 2497,28 лв.,
представляваща задължение по договор за телекомуникационни услуги от 30.11.201З г. за
отчетни периоди от 01.02.2014г. до 28.02.2014г., лихва в размер на 801.80 лв. за периода
21.12.2013 до 11.11.2016г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.07.2017г. по
ч.гр.д.№ 67349/2016г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „*******“ №1, бл.
******* да заплати на „Б. И.Г. 1” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „*******, ет. 1, вход от ул. „Т.Д.“, представлявано от Д..Д, сумата от 460.00
лв. /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца.Счита
решението за неправилно ,незаконосъобразно.Излагат се доводи, че вземанията,дори и да се
приеме,че са периодични и е приложима тригодишната погасителна давност, за три от
1
посочените четири фактури е изтекъл давностния срок.Давностният срок за погасявваяне на
вземанията по фактурите започвал да тече от деня на падежа на всяко от
задълженията.Съдът не е взел предвид,че цесията е ненадлежно съобщена по реда на чл.99
ЗЗД.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като се уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
В съответствие със задължителната съдебна практика Софийският районен съд е
приел, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416 от ГПК се ползва
със стабилитет. Поради тази причина при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК
длъжникът може да се позове единствено на факти, които са настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила ,в хипотезата на чл. 416, предл. 1 от ГПК , на
01.07.2017 г. - когато е изтекъл двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК за подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение.Релевантният период на давността по иска по
чл. 439, ал. 1 от ГПК, който следва да се съобрази в настоящето производство, е периодът
след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно след 01.07.2017
г.
Без значение за основателността на иска по чл. 439 от ГПК, предявен срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор, е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ГПК за извършена
цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането. Задължението на
длъжника съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му/в този
смисъл Решение № 209/28.11.2018 г. по гр.д. № 2530/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./Поради
горното, възражението на жалбоподателя относно процесуалната легитимация на ответника
в настоящото производство, както и качеството му на взискател в изпълнителното такова се
явява неоснователно.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не
прекъсва давността /съгласно мотивите на т.14 от ТР №2/2015 г. по т.д. №3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС /, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния процес.С
изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК обаче,
заповедта за изпълнение се стабилизра и спорът между страните е разрешен със сила на
2
пресъдено нещо.Неподаването на възражение от длъжника следва да бъде приравнено на
признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изразено с конклудентни
действия и има за последица прекъсване на давността/в този смисъл Решение №
131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС/
Когато длъжникът не възрази в срок, заповедта за изпълнение влиза в законна сила и на
практика се получава ефект, аналогичен на сила на пресъдено нещо, доколкото длъжникът
не може да релевира възраженията си срещу вземането на кредитора по общия ред, извън
специалните хипотези на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, защото същите са преклудирани.
В конкретния случай, заповедта за изпълнение е издадена на 31.01.2017 г. и е стабилизирана
с връчването и на длъжника и неподаването на възражение от него в срока по чл. 414 от
ГПК.
Давността е била прекъсната в хода на образуваното изпълнително дело, чрез
извършване на изпълнителни способи за събиране на дълга- наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Посоченият изпълнителен способ е извършен на 20.08.2019 г. и
има резултат прекъсване на давността, след който момент е започнала да тече нова
погасителна давност. Към датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.10.2019 г. не е
изтекъл предвидения в закона тригодишен срок, от което следва, че задължението на ищеца
не е погасено по давност.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в размер на 500 лв.разноски
за адвокатски хонорар
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 20098603 от 19.04.2021 г. по гр.д. № 59342/19 г.,
СРС, ГО, 159 с-в
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „*******“ №1, бл.
******* да заплати на „Б. И.Г. 1” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „*******, ет. 1, вход от ул. „Т.Д.“, сумата от 500 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4