Решение по дело №13096/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                  Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13096 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н.Д.Г. - Т. срещу решение от 23.05.2020 г. по гр.д. №45687/2013 г. по описа на СРС, 37 състав, с което е обезсилено решение №45 от 25.06.2019 г. по гр.д. №1466/2018 г. по описа на ВКС, с което е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: гараж №5 с площ от 24,69 кв.м., при съседи: изток-гараж №4, запад-гараж №6, север-дворно място и юг-съблекалня, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 68134.1971.1544.1, изградена в имот с идентификатор 68134.1971.1544 по КК на гр. София, км. „Драгалевци“, одобрена със заповед №РД-18-03/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, за който имот е отреден УПИ VІ-1544, кв.118 по плана на гр. София, м. „Драгалевци-разширения север“, който поземлен имот е с площ от 1666 кв.м. и съседи: от две страни – улици и имоти с идентификатори 68134.1971.1599, 68134.1971.1545 и 68134.1971.1512, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при условие, че купувачът Н.Д.Г. - Т. заплати на продавача „О.“ ЕООД сумата от 1940,00 евро и на продавача „П. СД“ ЕООД сумата от 1940,00 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е уведомена за сключения между продавачите и М.К.Б.договор за цесия, както и че последният е валиден. Сочи, че неправилно съдът е приел, че в производството по чл.362 ГПК не могат да бъдат извършвани прихващания, освен с платени от ищеца за сметка на ответника задължения към държавата. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да остави без уважение молбата за обезсилване на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД. Не претендира разноски.

Въззиваемите „О.“ ЕООД и „П. СД“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съобразно нормата на  чл.362 ал.1 изр.2 ГПК, ищецът трябва да изпълни задължението си /съобразно условния диспозитив на съдебното решение/ в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. Визираният в разпоредбата срок е с преклузивен характер и задължението на длъжника следва да бъде изпълнено изцяло и в срок по него. Санкцията при неизпълнение на това задължение е посочена в разпоредбата на  чл.362 ал.2 ГПК и се състои във възникване на потестативното право на ответника по иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД да иска обезсилване на постановеното съдебно решение. Двуседмичния срок има сила за ищеца дори и съдът да е пропуснал да се произнесе по него.

В конкретния случай по делото не е спорно, че двуседмичният срок, посочен в нормата на  чл.362 ал.1 изр.2 ГПК, и удължен по реда на чл.63 ГПК е изтекъл, както и че в този срок ответникът не е заплатил на двамата продавачи продажната цена, съобразно решението на ВКС по чл.19 ал.3 ГПК. Няма данни по делото и неизпълнението да се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, т. е. дали не е била налице обективна невъзможност за изпълнение. Това са единствените обстоятелства, които подлежат на преценка от страна на съда в рамките на настоящото производство /в този смисъл решение №82/21.03.2012 г. по гр.д. 844/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Настоящият въззивен състав също намира, че купувачът следва да заплати продажната цена, определена с решението на съда по чл.19 ал.3 ГПК, но не може да извършва прихващания, съобразно мотивите на цитираното в първоинстанционния съдебен акт решение на ВКС. Разпоредбата на чл.362 ал.1 изр.2 ГПК позволява, освен чрез плащане, задължението за продажната цена да бъде погасено и чрез прихващане, но само с платените от ищеца за сметка на ответника задължения на последния към държавата, като цитираната разпоредба не може да бъде тълкувана разширително. Законът не позволява на ищеца да прихваща със всякакви свои вземания срещу ответника. Ако съществуват такива вземания, той трябва да плати, а вземанията си да събира по съответния ред.

Ирелевантно за изхода на настоящия съдебен спор е обстоятелството дали сключеният между продавачите и третото лице М.К.Б.договор за цесия, с който са прехвърлени вземанията към ищеца за заплащане на процесната продажна цена, доколкото не се твърди извършено плащане към цедентите или цесионера.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №98866/23.05.2020 г., постановено по гр.д. №45687/2013 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.