№ 8
гр. Пловдив, 14.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20245000500524 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За жалбоподателя ищец Н. С. М., редовно призован, се явява адв. Н. М.,
с пълномощно, приложено към делото, като и в момента представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.01.2025 г. за
настоящата инстанция.
За жалбоподателя ответник П, редовно призован, се явява прокурорът
С. Л. от А П.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Прокурор Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Постъпила е въззивна жалба вх. № 9092/05.07.2024 г. с допълнение вх.
№ 9383/11.07.2024 г. към нея от П на Р против Решение № 196 от 01.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 843/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в
частите му, с които е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди
от 14053,64 лв. и обезщетение за неимуществени вреди от 45000 лв. със
1
законна лихва от 04.08.2021 г. и разноски. Изложени са подробни съображения
за неправилност на решението в обжалваните му части, според които
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно и не е съобразено с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, с оглед
конкретните обстоятелства. Поддържа се по отношение на обвинението по чл.
321, ал. 3, предложение последно от НК, производството по което е било
частично прекратено с Постановление от 17.11.2014 г., да е изтекла
петгодишната давност, а по отношение на обвинението по чл. 316 във вр. с чл.
309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК наказателното производство да е
прекратено поради изтекла давност, които обстоятелства да изключват
отговорността на П.. Застъпва се претенциите за разходи за пътувания от
7153,64 лв. и за заплатен адвокатски хонорар от 6900 лв. да не са доказани. В
допълнението се изтъква решението да е постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон досежно присъденото обезщетение по чл.
2б от ЗОДОВ, за което да не са изложени никакви мотиви и да не е посочено
каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумен срок,
като не е обсъдено и възражението за недопустимост на тази искова
претенция, с оглед предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Претендира се за
намаляване на размера на присъденото обезщетение от 45000 лв. за
неимуществени вреди и за отмяна на решението относно присъденото
обезщетение от 14053,64 лв. за имуществени вреди.
Ответникът по жалбата Н. С. М. е подал чрез пълномощника си адв. Н.
М. писмен отговор на същата с развити в него съображения за нейната
неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да му се
присъдят направените в настоящото производство разноски.
Против решението е подадена и въззивна жалба вх. №
9890/24.07.2024 г. от Н. С. М., чрез пълномощника му адв. Н. М., посредством
която то се атакува в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 45000 лв. до претендираната от 90000 лв. Твърди се
фактите по спора да са правилно установени, но да не са дооценени
релевантните обстоятелства досежно продължителността, характера и
интензитета на търпените негативни преживявания, с оглед и на начина, по
който е осъществено наказателното производство и обществения отзвук от
2
него, свързан и с личността на жалбоподателя. По подробно изложените
съображения се претендира за изменение на първоинстанционното решение и
уважаване на иска за неимуществени вреди в пълен размер, както и за
присъждане на разноски.
Постъпила е и частна жалба вх. № 13657/17.10.2024 г. от П на Р
против постановеното по същото дело Определение № 929 от 02.10.2024 г., с
което е оставена без уважение подадената от нея молба вх. № 9091/05.07.2024
г. за намаляване на присъдените с решението разноски на ищеца Н. С. М..
Жалбоподателят поддържа присъденият адвокатски хонорар да е прекомерен
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
осъществената защита, в подкрепа на което излага конкретни факти и доводи.
Моли обжалваното определение да бъде изменено като се намали размера на
определеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба Н. С. М. е подал чрез пълномощника
адв. Н. М. писмен отговор на същата с конкретни съображения за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на определението и за
присъждане на разноски.
Адв. М.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Оспорвам въззивната жалба и частната жалба на П. по изложените в
отговорите им съображения.
Нямам искания за доказателства.
Изразили сме писмено становище по искането за изменение на
решението в частта за разноските, което също поддържам.
Представям списък на разноските.
Прокурор Л.: Оспорвам въззивната жалба на ищеца. Запознат съм с нея
и ще взема становище по същество.
Поддържам изцяло депозираните от О С въззивна и частна жалби.
Други доказателства по делото няма да сочим.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените днес от жалбоподателя ищец договор за
3
правна защита и съдействие с пълномощно от 09.01.2025 г.
ПРИЛАГА представения днес от жалбоподателя ищец списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената жалба и
понеже тя е аргументирана, аз няма да повтарям написаното в нея.
Къде всъщност е разковничето в спора? И другата въззивна страна, и
ние, излагаме своите аргументи относно критерия за справедливост, но ние
считаме, че критерият на съда за справедливост е твърде занижен. Ще видите,
че той се мотивира с минимална работна заплата, но аз съм посочил
съображения защо считам, че не трябва да бъде така.
За ваше сведение, от тази организирана престъпна група от 11 обвинени
лица, начело с кмета на общината, се натрупа съдебна практика. Делото на
кмета влезе в сила с присъдено обезщетение от 100 000 лв., на зам.кмета П. Б.
– също, с присъдено обезщетение 60 000 лв., увеличено от ПАС на 100 000 лв.,
на съпругата на Н. М. – Т., обезщетението е потвърдено от ПАС в размер на
60 000 лв., а Н. М. получи 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от
първоинстанционния съд. Считам това за необосновано ниско. Разчитам на
вашия критерий за справедливост.
Няма да изтъквам други аргументи и съдебна практика, които вече сме
ги изписали.
Моля в тази част да измените решението, като присъдите сумата, която
претендираме в размер на 90 000 лв.
В частта, в която искът е уважен за двете имуществени претенции за
транспортните разходи, които са направени, и за адвокатско възнаграждение,
което безспорно е било заплатено в хода на 49 съдебни заседания пред
специализирания съд, е постъпила жалба от П., която моля да оставите без
уважение, тъй като ще видите, че са правени специални експертизи за това, че
са събрани и гласни доказателства, че има и категорични писмени
доказателства. В този смисъл моля и в тази част да потвърдите решението.
Моля да присъдите разноските. Хонорарът за тази инстанция е определен
само за обжалваемата част.
4
В този смисъл моля да произнесете вашия съдебен акт.
Прокурор Л.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената
жалба на О С изцяло, както и допълнението към нея.
В самата въззивна жалба са направени три искания – да се намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 45 000 лв.
/до 90 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан/, да се отмени
решението в частта му относно присъденото обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 14 053,64 лв., както и за присъдени разноски
общо 5820 лв., които считаме, че се прекомерни.
В допълнението към въззивната жалба е посочено изрично, че не са
изложени аргументи от противната страна, съобразени със задължителното
тълкуване на ВКС, като не са съобразени дадените указания от ВКС. По тази
причина, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, касаеща чл. 2, ал. 2, т.
3 от ЗОДОВ, е очевидно, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства,
което прави претенцията по ЗОДОВ процесуално недопустима. Това е
становище от допълнението към въззивната жалба, което изцяло поддържам.
Моля, с оглед изложеното, да се произнесете, като намалите
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и по
искането за присъдени разноски. Моля за решение в този смисъл.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано
от днес, т.е. до 13.02.2025 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5