Решение по дело №1154/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4307
Дата: 12 октомври 2019 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20193110101154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№4307/12.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Варна 12.10.2019г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1154/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът „Б****“ ЕООД твърди, че на 03.08.2018г. на пътя между с.К**** и с.К****, притежавания от ищеца автомобил, марка О*** З**** с ДК №В**** е ударен от л.а. А**** А4, с ДК №**** управляван от Т**** Т****. Твърди, че автомобилът е бил предоставен за управление на Д**** С****, която при движение по пътя с.К****-с.К**** е спряла поради спиране на движещия се автомобил, като след спиране на автомобила, изведнъж почувствала силен удар отзад, като за настъпилото ПТП са уведомени компетентните органи, които са указали на страните да съставят двустранен протокол за ПТП, като в протокола е посочено, че водачът на л.а. Ауди А***, с ДК №****, е виновен за настъпилото произшествие. Сочи се, че лекия автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователна компания ЗК „Б****“ АД със срок на действие 09.07.2018г.-08.07.2019г., като полицата е действаща към датата на ПТП. Ищцовото ТД сочи, че е уведомило застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед и заснемане на автомобила, както и е съставил опис на щета с №**** Сочи се, че до момента дружеството не е получило необходимото застрахователно обезщетение, като след извършено проучване в няколко сервиза занимаващи се с ремонт и възстановяване на катастрофирали автомобили е установило, че сумата, която е необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на 3000лв. Предявява искане съдът да постанови решение, с което да осъди З. „Б.И.“ АД да заплати на „Б.А.Г.“ ЕООД, сума в размер на 100лв. частичен иск от иск целият в размер на 3 000, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, врата на багажник, лайсна врата багажник, лайсна задна броня лява, лайсна задна броня средна, калник заден ляв, основа задна броня, задна престилка, греда напречна на багажник, основа стоп ляв, основа калник заден ляв, ауспух заден ляв на л.а. марка Опел З**** с ДК № В **** КТ, причинени в резултат на реализирано на 03.08.2018г. ПТП на пътя между с.К**** и с.К****, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка Ауди А**** с ДК № В****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. 

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „Б**** и****“ АД е подало писмен отговор на исковата молба, в който счита, че искът е неоснователен. Възразява, че е причинен деликт от Т**** Т****, водач на л.а. А**** А4 с ДК №****, поради липса на доказателства относно вината и деянието на застрахования, както и причинна връзка между неговото поведение и настъпилите имуществени вреди. Възразява против описания в исковата молба механизъм на пътно-транспортното произшествие и причинените и претендирани от ищеца имуществени вреди. Възразява, че в двустранния констативен протокол за ПТП от 03.08.2018г. не са описани обстоятелствата, необходими с цел уточняване на схемата на ПТП, както и не са посочени имената на улиците и пътищата, както и причината за твърдяното внезапно спиране на автомобила движещ се пред лек автомобил марка „О**** З****“ с №В****, управляван от Д**** С****. Възразява, че двустранния констативен протокол не е съставен по правилата на Наредба Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд. Възразява, че е налице съпричиняване на вредите от страна на увредения при осъществяване механизма на ПТП, като твърди, че произшествието е настъпило по изключителна вина на ищеца, тъй като е нарушил виновно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Възразява, че описа на щета е подписан и приет без забележка от ищеца. Твърди, че обезщетението следва да бъде определено съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредбата по чл.504 КЗ. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.432, ал.1 от КЗ. Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл.432, ал.1 от КЗ се урежда и гарантира правната възможност увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Като писмени доказателства по делото са приети:

От ищеца: Свидетелство за регистрация на МПС І част, двустранен констативен протокол за ПТП от 03.08.2018г, опис на щета №**** от 06.08.2018г.

От ответника: Преписка по образуваната щета №****. Уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС от 06.08.2018г., Уведомление за необходим документи-3бр., С****; Служебна бележка, Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Гаранционен фонд, Опис на щета №2/№****, Опис на щета №3 /№****, Пълномощно. Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.08.2018г., Калкулация на щета №****, Застрахователна полица № BG****, 12Ббр.Снимки на МПС от 06.08.2018г.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно това, че ищецът е собственик на л.а.„О****“, с ДК №****КТ, като това се установява и от представения талон част І на МПС-то, не се спори относно това, че посоченият лек автомобил е бил увреден, както и че лекият автомобил л.а. А**** А4 с ДК №**** към момента на настъпване на ПТП-то е бил застрахован при ответника по застраховка ГО. Липсва спор също така и за вида и обема на щетите по лекия автомобил на ищеца, същите са описани в представената опис щета като – 1.облицовка задна броня-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 2.врата на багажник-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 3.лайсна врата багажник- за подмяна; 4.лайсна задна броня лява-за подмяна; 5.лайсна-задна броня-среда-за подмяна; 6. калник заден ляв-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 7. Основа задна броня-за подмяна; 8.Задна престилка-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 9.Греда напречна за багажник-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 10.Основа стоп ляв- за боядисване на детайла; 11. Основа калник заден ляв-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 12. Водач броня задна ляв- за подмяна; 13. PVC решетка основа з.л. калник-за подмяна; 14.Рог заден ляв; 15. Под багажник-за боядисване на детайла с основен цвят; 16. ауспух заден ляв.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това е необходимо да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието,а именно- механизмът на настъпване на произшествието е сблъсък между два автомобила, движещи се в една посока, един след друг. За лек автомобил Опел З**** с д.к. №**** удара е в задната част на автомобила,а за лек автомобил А**** А4,с ДК№**** удара е в предната част на автомобила, в следствие на удара настъпват материални щети и по двата автомобила, според назначената САвтЕ. Констатациите в протокола кореспондират с обективните данни в заключението на единичната и тройната САвтЕ. От същото, освен механизма на ПТП, се установява, че настъпилите вреди се намират в пряка причинна връзка с него. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал са в следствие на настъпилото ПТП.

В заключението на единичната експертизата е установено обезщетение в размер на 5 168.46лв с ДДС, като ищецът се е съобразил с този извод и по реда на чл.214 от ГПК е увеличил до него претенцията си.

Ответникът е оспорил заключението на единичната САвтЕ и по негово искане е назначена тройна САвтЕ, която е посочила е на лице тотална щета, като е посочила, че щетите по автомобила на ищеца са в резултат именно от удар на друг автомобил, като е определило стойността им на 5 183,97лева.

От заключението се установява, че към момента на ПТП-то средната пазарна стойност на лекия автомобил е в размер на 5400.00лв, поради което е налице тотална щета, тъй като са увредени 70% от действителната му стойност.

Настоящия състав намира, че следва да цени заключението на вещите лица по тройната САвтЕ включително и в частта в която е посочено, че е на лице тотална щета. При това положение претенцията следва да се уважи изцяло в размера заявен от ищеца след направеното по негово искане изменение, тъй като тази сума от 5 168.46лв. не надхвърля стойността на погиналия автомобил възлизаща на 5 400лв.

По отношение на определената, като дължима  сума следва да се има предвид, разпоредбата на чл.4 от Методиката – П**** №1 на Н**** № 24/**** изрично е предвидено, че тя се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, т.е. тази наредба служи като гарант на застрахования, че няма да бъде обезщетене със сума значително по-ниска от понесената щета.

Посочените норми, съпоставени със законовоустановеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №****, единственото задължение на съда е да следи, да не се надвишава договорената горна граница на застрахователното обезщетение. Следва да се има предвид, че вещите лица по тройната САвтЕ не са дали ясни обяснения по отношение на извършеното преизчисление при съобразяване на процент овехтяване.

Воден от изложеното съдът приема от правна страна, че ответникът към сочената дата на настъпване на ПТП-то – 03.08.2018г. е имал качеството на застраховател по застраховка ГО задължаваща го да заплати вместо виновното лице щетите настъпили от неправомерните действия на последното, като липсва спор, че ищецът е понесъл вреди от настъпило застрахователно събитие при което са нарушение правилата за движение, като водачът на л.а.„Ауди А4” не е спазил задължението да се увери, че няма да предизвика опасност за другите участници в МПС преди да спре и да удари лекият автомобил „О**** З*****“. Конкретния размер на дължимото се обезщетение както бе посочено и по-горе се определя на посочените от в.л. 5 168.46лв., съответстващи на реалната стойност на щетата без да се надвишава максималното застрахователно обезщетение и стойността на веща.

Предвид гореизложеното решаващият състав приема, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се присъдят и претендираните от ищеца разноски възлизащи на 1 062.84лв. при отчитане възражението на ответника за прекомерност на разноските.

Ето защо, съдът

                        Р Е Ш И

ОСЪЖДА З. „Б**** АД ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.А.Г.“ ЕООД ЕИК:**** със седалище *** сумата от 5168,46лв., застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а.„О**** З****“ д.к.№ В **** КТ от ПТП настъпило на 03.08.2018г. причинено с л.а.“А**** А4“ д.к ДК № В **** РК  управляван от Т*** Т****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което са увредени 1.облицовка задна броня- 2.врата на багажник; 3.лайсна врата багажник; 4.лайсна задна броня ляв; 5.лайсна -задна броня-среда; 6. калник заден ляв-; 7. Основа задна броня;8.Задна престилка; 9.Греда напречна за багажник 10.Основа стоп ляв- за боядисване на детайла; 11. Основа калник заден ляв-за боядисване на детайла с основен цвят боя; 12. Водач броня задна ляв; 13. PVC решетка основа з.л. калник; 14.Рог заден ляв; 15.Под багажник; 16. Ауспух заден ляв на собствения на ищеца л.а., заедно със законната лихва върху сумата от датата на сезиране на съда – 25.01.2019г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и 1 062.84лв. направени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на страните.

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: