Решение по дело №338/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. Ю. Я. с [ЕГН], адрес: гр.Долна Митрополия, [улица], чрез пълномощник адв.П. Е. – АК-Плевен, против Решение № 114/12.05.2025г. по АНД № 2019/2024г. по описа на РС-Плевен. Посочва се, че решението е издадено при допуснато нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено в противоречие с изискванията на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно административнонаказващият орган не е извършил обективна и всестранна проверка, като с това е нарушил правото на защита на лицето. Посочва се, че административнонаказващият орган е включил в НП обстоятелства, които не отговарят на обективната фактическа обстановка, както и е наложил наказание на правно основание, което не отговаря на фактите. Сочи се, че РС-Плевен неправилно е интерпретирал гласните и писмени доказателства в мотивите си, с което е подходил формално и е достигнал до неверни изводи за да потвърди обжалваното НП. Иска се от съда да отмени Решение № 114/12.05.2025г. по АНД № 2019/2024г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постанови друго, с което отмени НП № 24-0256-000260/08.10.2024г. на началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.П. Е. – АК-Плевен, който моли съда да уважи жалбата, да отмени обжалваното решение, както и оспореното наказателно постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение като моли съда да го остави в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Предмет на обжалване е Решение № 114/12.05.2025г. по АНД № 2019/2024г. по описа на РС-Плевен, с което РС-Плевен потвърдил Наказателно постановление № 24-056-000260/08.10.2024г. на Началника на РУ –Д.Митрополия при ОД на МВР-Плевен, с което на В. Ю. Я. с [ЕГН], адрес: гр.Д.Митрополия, [улица], за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 175а, ал.1 пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Съдът приел за установено, че на 13.09.2024г. в 12:35 часа, на кръстовището на [улица]и [улица]в гр. Долна Митрополия жалбоподателят В. Ю. Я. при управление на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на И. И. Й., [ЕГН], не използва пътя предназначен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение, а именно участва в нерегламентирани състезания с лек автомобил „БМВ 320 ТД Компакт” с рег. № [рег. номер], с водач А. Г. С., като съзнателно извършва внезапни рискови маневри, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като същото води до преднамереното му изваждане от контрол и пързаляне по пътното платно. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. № 1331414/13.09.2024г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, но отказал да го подпише, удостоверено чрез подписа на свидетеля Ж. Ц. Ж.. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Я. на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от писмените доказателства по делото и гласните такива, съдържащи се в показанията на свидетелите Л. К. Х. и М. Р. Н., които съдът кредитирал, като непротиворечиви и обективни.

Съдът приел, че АУАН и НП-то са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно ЗДвП, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат изискуемите реквизити в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което жалбоподателят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил. Съдът приел за безспорен факта, че на посочената дата и място, жалбоподателят е управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните органи, както и че се е движел от една лента на пътното платно в друга. Приел за спорно обстоятелството дали водачът при управление на МПС-то е ползвал не по предназначение пътя, като е участвал в нерегламентирани състезания. От показанията на свидетеля М. Н., полицейски служител и очевидец на нарушението, подкрепени от показанията на св. Л. К. Х. – актосъставител, обосновал извод, че нарушението е доказано, като жалбоподателят е подавал рязко газ многократно и заедно с друго лице - негов познат е участвал в нерагламентирани състезания т.е. не е използвал пътя предназначен за обществено ползване съобразно неговото предназначение. Съдът констатирал, че свидетелят Ноев си спомня фактологията в детайли, като сочи подавани многократно внезапни рискови маневри с рязко подаване на газ, повишаване оборотите на двигателя, с което се получавало превъртане на задните колела на автомобила, водещо в крайна сметка до изваждане от контрол и пързаляне по пътното платно.

Освен относно факта на преминаване на автомобила от едната в другата лента, съдът не кредитирал с доверие показанията на св. А. Г. С. и св. Л. Л. Л., които изложили теза за повреда и адаптиране на превозното средство, предвид противоречието с показанията на служителите на МВР и наличие на заинтересованост.

Като резултат от извършената проверка на НП-то, РС-Плевен приел, че със своите действия В. Я. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б т.1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочил, че демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС, като външното проявление на деянието е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила (превъртайки задвижващите колела на автомобила, което води до преднамереното му изваждане от контрол и пързаляне по пътното платно) на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством „превъртане на задвижващите колела на автомобила, като същото води до преднамереното му изваждане от контрол и пързаляне по пътното платно“, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. Посочил още, че при всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила често в практиката води до това, че автомобилът, който е със значително тегло като вещ, да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол над МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена и опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, която съдът приел за съответна на нарушението и с оглед степента на обществена опасност на дееца, предвид приобщената справка за нарушител, от която съдът установил, че жалбоподателят е наказван многократно за административни нарушения.

С оглед на изложеното, съдът потвърдил обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните факти, въз основа на които съдът е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Решението е постановено в изискуемата форма, а в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, поради което липсва непълнота на мотивите на съдебния акт.

Установената от съда фактическа обстановка изцяло съответства на доказателствения материал по делото. Видно от показанията на св. М. Н., последният е възприел пряко и непосредствено състезанията, осъществени с участието на касатора, предвид обстоятелството, че се е движел непосредствено зад двата автомобила – този на В. Ю. Я. и другият автомобил, управляван от втория участник в т.нар.“гонка“. Свидетелят е категоричен, че при излизане от гр.Д.Митрополия е забелязал два автомобила, разположени непосредствено един до друг, които тръгват едновременно. Нещо повече от рязкото подаване на газ моторните превозни средства се занесли т.е. водачите загубили временно контрол предвид сцеплението на асфалта. Свидетелят е категоричен, че състезанията продължили, по средата на пътя между гр.Д.Митрополия и с.Горна Митрополия автомобилите отново спрели, изравнили се и отново повторили маневрите по-горе. Служителят на МВР забелязал и лице, което заснело движението на МПС-тата с мобилен телефон. Свидетелските показания на Ноев са информативни, логични, изчерпателни и в тях не се набелязват вътрешни несъответствия, поради което не е налице пречка да бъдат основно доказателство в подкрепа на тезата на административнонаказателния орган за извършено административно нарушение, дори когато са единствено доказателствено средство за това. Касаторът не е представил доказателства, оборващи описаните в АУАН и в НП обстоятелства. Показанията на св. А. Г. С., посочен от очевидеца, като участник в гонката, очевидно са недостоверни. От една страна свидетелят сочи, че двата автомобили са излезли от гр.Д.Митрополия един след друг, като МПС-то на Я. е засякло поради повреда и това наложило да застане до него. Това обстоятелство не кореспондира с изложеното от свидетеля, че неговият автомобил се е движел пред този на Я.. Същевременно по нататък в разпита си свидетеля твърди, че преди с.Г.М. Я. се опитал да го изпревари, но не успял. Изложеното от свидетеля, че след това е подал газ на автомобила, а Я. се е прибрал зад него е нелогично и не кореспондира с изложеното преди това от свидетеля. Вътрешните противоречия, липсата на последователност и синхрон с останалите доказателства по делото, обуславя извод, че показанията на този свидетел не са обективни и безпристрастни, поради което правилно съдът не ги е кредитирал с доверие.

Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора за неправилна преценка на доказателствата от районния съд. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели – актосъставител и свидетел на извършването на нарушението са дали ясни, точни и непротиворечиви показания относно времето, мястото и обстоятелствата на извършените нарушения. Свидетелските показания за посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства и законосъобразно са кредитирани от съда при формиране на фактическите му изводи.

Касационната инстанция приема за безспорно установено, че на процесната дата В. Ю. Я. е осъществил съзнателно опасно шофиране чрез извършване на маневри, които по същността си не представляват използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари, с което е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението. Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че „състезанията“ са осъществени на неколкократно в пътен участък между две населени места, както и предвид системността на нарушаване на ЗДвП от страна на водача, на който са издадени девет наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Плевен е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

Оставя в сила Решение № 114/12.05.2025г. по АНД № 2019/2024г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.