№ 31871
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110139199 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от ищеца с вх. № 250596 от 11.09.2023 г., с която е поискано допускане
на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти,
подробно описани в молбата, докладвана на съдията-докладчик на 12.09.2023 г. за
произнасяне.
Видно от молбата, в същата не е посочен размера на материалния интерес, чието
обезпечаване се иска. Недопустимо е налагане на обезпечение, без да е посочен размера на
вземането, което се обезпечава.
Липсата на посочване на материалния интерес, чието обезпечаване се иска, лишава съда от
възможност да прецени дали искането е основателно изцяло или частично, предвид това, че
се иска налагане на възбрана на няколко имота. В самата искова молба ищецът твърди, че
има вземане срещу ищеца, но същото не е посочено като размер.
На следващо място, съдът констатира при извършената проверка по делото, че за част от
имотите, за които се твърди, че са в наследствената маса на наследодателя на ответника, за
наследството на който е направен отказ от ответника, чието унищожаване се претендира с
предявения иск по чл. 56 от ЗН, не са ангажирани доказателства за данъчна оценка,
респективно, не е събрана пълния размер дължима държавна такса. Не е внесена и пълния
размер държавна такса въз основа на размера на данъчните оценки на имотите, за които са
представени такива удостоверения. Ищецът неправилно счита, че дължимата държавна
такса се изчислява като за вещен иск. Искът е облигационен, каквото е изричното становище
и на СГС в Определение по ч.в.гр.д. № 2892/2023 г., с което определението на наС.щия
състав за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност, е отменено.
Такова е и становището и на ВКС (вж. Определение № 3 от 10.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова). В случая, цената на иска се
определя от съвкупността на наследствените права и задължения на наследодателя,
респективно от наследствената квота от тях на наследника-ответник. Ето защо, въз основа на
1
представените удостоверения за данъчни оценки, ищецът следва да представи доказателство
за довнесена държавна такса от още 186.00 лв. по сметка на СРС.
Предвид това, че молбата за обезпечение е неясна (не е посочен интереса, чието
обезпечаване се иска в какъв размер е), а и исковата молба е нередовна (не е внесена в
цялост дължимата държавна такса), следва искането за допускане на обезпечение на
висящия иск да бъде оставено без уважение. След влизане в сила на определението, следва
на ищеца да се дадат указания за довнасяне на дължимата държавна такса, както и да се
изискат удостоверения за данъчна оценка на имотите, за които на ищеца е бил издаден отказ
от такива, а в случай, че не бъдат издадени такива, да се извърши оценка на посочените
имоти по пазарна цена, с оглед определянето на държавната такса. Едва след внасяне на
дължимата държавна такса в цялост исковата молба би станала редовна и може да се връчи
препис от същата на ответника. От своя страна, ищецът разполага с възможността да поиска
отново допускане на обезпечителни мерки на иска му, след изправяне на исковата молба и
по всяко време до приключване на производството по делото.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 250596 от 11.09.2023 г., подадена от ищеца, на основание чл.
389, ал. 1 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от същото.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за неговото администриране,
съгласно мотивите към определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2