Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 31.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН
СЪД, шести граждански състав, в
публично заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №1032 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно
съгласие.
РС-гр.Ловеч
е сезиран с молба от А.А.А. и от А.Х.А.,***, чрез
пълномощника им адв.К. ***, в която твърдят, че бракът им, който е първи и за двамата е сключен на 15.09.1991 год. в гр.Ловеч.
От него нямат ненавършили пълнолетие деца.
Желаят да прекратят брака
си по взаимно съгласие, като съгласието им затова е сериозно, непоколебимо и
взаимно. За целта са постигнали споразумение по чл.51 от СК.
Молят да бъдат призовани в
съдебно заседание и след като съдът се убеди в изложените по-горе
обстоятелства, да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно
съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение.
В съдебно заседание
молителят А.А.А., нередовно призован, се явява лично, като
поддържа молбата за развод. Заявява, че съгласието му за развод е сериозно и
непоколебимо. Не желае съдът да издирва чия е вината за разстройството на
брака. Лично е подписал споразумението и е съгласен с всички клаузи в него,
като няма какво да добави. Дава съгласието си след брака съпругата му да върне
предбрачното си фамилно име Андреева. Моли съда да се произнесе с решение, с
което да прекрати брака и да утвърди споразумението така, както е представено
на съда.
Молителката А.Х.А., нередовно призована, се явява лично, поддържайки молбата за развод по реда на
чл.50 от СК. Моли съда да я уважи като прекрати брака между нея и съпругът й
без да издирва действителните причини за разстройството на брака. Нейното
съгласие за развод е сериозно и непоколебимо. Заявява, че лично е подписала
споразумението и е съгласна с това, като е посочено в него. Моли съда да се
произнесе с решение за прекратяване на брака и утвърждаване на представеното споразумение
по чл.51 от СК във вида, в който е представено на съда.
Пълномощникът на
молителите адв.К. от името на доверителите си
поддържа молбата за развод по взаимно съгласие и моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака на страните по взаимно съгласие и да утвърди
постигнатото между тях споразумение. Счита, че това решение е изцяло в интерес
на страните, които имат дълга фактическа раздяла, нямат деца, родени от брака,
ненавършили пълнолетие.
Районният съд като прецени
представените с молбата писмени доказателства, както и доводите на молителите и
на техния процесуален представител, изразени в съдебно заседание, по вътрешно
убеждение и съобразно нормативните изисквания, уреждащи процесните отношения,
приема за установени следните факти :
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от представеното
в оригинал удостоверение за сключен граждански брак №035044/15.09.1991 год. на
Общински Народен съвет-Ловеч, от което е видно, че А.А.А.
и А.Х. Андреева са сключили граждански брак на 15.09.1991 год. в гр.Ловеч, за
което е съставен акт за граждански брак №284. След брака съпругата приела
фамилното име на своя съпруг и се именувала А.. Бракът между съпрузите е първи
и за двамата.
От
удостоверение изх.№20200717111457/17.07.2020 год., издадено от Агенция по
вписванията се установява, че в регистъра на имуществените отношения на
съпрузите, за лицето А.Х.А., ЕГН-********** към 17.07.2020 год. не е
регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
Като
доказателство по делото е представено копие от свидетелство за регистрация на
МПС №********* за лек автомобил „Опел Вектра”, с рег.№ОВ0481АХ,
рама №W0L000031V7064972, тъмно син металик на името на А.А.А.,
която движима вещ е придобита по време на брака на страните и представлява СИО.
Застрахователната стойност на лекия автомобил е оценена на 500 лева, видно от
удостоверение №**********/17.07.2020 год. на ЗД „Евроинс”АД.
Настоящият
съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства,
както и становището на страните, изразено лично от всеки един от тях в съдебно
заседание, приема, че между тях действително е постигнато сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Волята на
молителите за прекратяване на сключения между тях на 15.09.1991 год. в гр.Ловеч
граждански брак, е твърда и категорична, за което съдът придоби непосредствени
впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание.
Затова
районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, без
да издирва действителните мотиви за неговото прекратяване. Очевидно е, че между
съпрузите вече не съществува необходимото взаимно уважение и разбирателство, за
което съдът съобрази и факта, че те живеят във фактическа раздяла от дълго
време, продължаваща и до настоящия момент, което показва, че бракът им
съществува изцяло формално, поради което той е ненужен както на тях самите като
съпрузи, така и на обществото.
Съпрузите
представят писмено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, с което уреждат всички
въпроси във връзка с развода си по взаимно съгласие, на което съдът след като
извърши служебна проверка констатира, че то е законосъобразно и изчерпателно,
тъй като с него са уредени отношенията им, свързани с прекратяването на брака,
относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното
име на съпругата след развода по взаимно съгласие. Следователно след като
споразумението по чл.51, ал.1 от СК не противоречи на морала и на текстовете на
СК, това е основание за съда да го утвърди във вида и със съдържанието,
уговорено между страните.
При
този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо
на сумата 40 лева, като съобразявайки подписаното от страните споразумение, съгласно
което разноските по делото се поемат от молителката А.Х., съдът счита, че тя
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 15 лева,
представляваща окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а молителят А.А.А. да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 5 лева,
представляваща 2 на сто държавна такса върху стойността на придобитатата по
време на брака движима вещ - лек автомобил, на основание чл.7, т.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното, РС-гр.Ловеч
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 15.09.1991 год. с акт №284 на ОНС-гр.Ловеч
между А.А.А., ЕГН-**********,***
и А.Х.А., ЕГН-**********,***, поради
настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на
основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51, ал.1 от СК, както следва :
1.От
бракът си страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
2.Нямат
претенции за издръжка един към друг.
3.След
прекратяване на брака А.Х.А. ще носи предбрачното си
фамилно име - АНДРЕЕВА.
4.Семейното
жилище - апартамент, находящ се в гр.Ловеч, ул.„Д-р Съйко Съев"№26, ет.4,
ап.10, който е лична
собственост на А.А.А., ЕГН-********** се предоставя
за ползване на него.
5.Придобитото
през време на брака МПС - лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА", peг.№OB0481АХ, рама №W0L000031V7064972,
тъмно син металик, след прекратяването на брака остава в
изключителна собственост на А.А.А., ЕГН-**********.
6.Имуществените
отношения между страните във връзка с делбата и придобитият по време на брака
лек автомобил са уредени.
7.През
време на брака си страните не са придобивали с общи усилия и средства други
движими вещи, недвижими имоти, МПС, пари и влогове, които да са тяхна
собственост към момента на развода и нямат претенции един към друг за подялба
на семейно имущество.
8.Разноските
по делото ще се поемат от А.Х. АНДРЕЕВА.
9.С
настоящото споразумение молителите уреждат всички спорни въпроси помежду си във
връзка с развода.
|
ОСЪЖДА
А.Х. Андреева, ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 15
/петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса, на основание
чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 5 /пет/
лева, представляваща 2 на сто държавна такса върху стойността на придобитатата по време на брака движима вещ - лек
автомобил, на основание чл.7, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
з
.