Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 15.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 5357 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „Б.“ ЕООД искове
за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.Б.“ ООД, „Б.“
АД, „А.“ АД, И.Д.Р. и Д.И.Р. дължат солидарно сумата
1 258 937,83
евро – главница по договор за кредит от 19.06.2007г., сключен между „Б.П.Б.“ АД
и „Б.Б.“ ООД, сумата 21 515,39 евро – възнаградителна лихва за периода от
28.02.2014г. до 19.05.2014г., сумата 1 608,24 евро – наказателна лихва за
периода от 31.03.2014г. до 20.05.2014г., и сумата 215,97 евро – такси по
кредита, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
02.07.2014г. по ч.гр.д. №27210/2014г. на СРС, 70 с-в, допълнена със заповед
за изпълнение от 21.07.2014г. по ч.гр.д. №27210/2014г. на СРС, 70 с-в и е
сключен договор за цесия от 09.04.2015г. между ищеца и „Б.П.Б.“ АД.
С
разпореждане от 21.12.2016г. исковата молба е върната в частта й, с която са предявени искове
за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.Б.“ ООД дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№27210/2014г. на СРС, 70 с-в.
Разпореждането
е влязло в сила на 29.12.2017г., като последица от което с определение на
исковия съд по настоящото дело от 01.03.2018г. (влязло в сила на 15.03.2018г.) са
обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.
№27210/2014г. на СРС, 70 с-в в частта им, в която са издадени срещу „Б.Б.“ ООД.
След
влизане в сила на разпореждането от 21.12.2016г. предмет на производството по
делото са предявените от „Б.“ ЕООД искове за признаване за установено по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.“ АД, „А.“ АД, И.Д.Р. и Д.И.Р.
дължат солидарно сумите, за които са издадени
заповедите за изпълнение по ч.гр.д. №27210/2014г. на СРС, 70 с-в като
поръчители по договора за кредит от 19.06.2007г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.Б.“
ООД.
С
отговора срещу исковата молба ответниците „Б.“ АД, „А.“ АД, И.Д.Р. и Д.И.Р.
оспорват исковете с възражения, че правото на банката да обяви предсрочна
изискуемост на кредита не е надлежно упражнено; действието на договорите за
поръчителство е прекратено с едностранно изявление на поръчителите, връчено на
банката преди сключване на договора за цесия с ищеца; със сключване на договора
за цесия задълженията по кредита са погасени поради сливане на качествата
кредитор и главен длъжник; договорът за цесия е нищожен поради противоречие със
закона и добрите нрави; уведомленията за цесия до ответниците не са произвели
действие, тъй като не са подписани от законните представители на банката.
С
молби от 16.01.2018г. и 16.02.2018г. ответниците оспорват исковете и с
възражения, че задълженията им са погасени при основанията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 3 ЗЗД, мотивирани с влязлото в сила разпореждане за връщане
на исковата молба в частта й, с която са предявени установителни искове срещу
главния длъжник „Б.Б.“ ООД.
„Б.П.Б.“ АД, конституирана като трето
лице помагач на страната на ищеца, дава становище, че исковете
са основателни.
За да
се произнесе по исковете, съдът взе предвид следното:
Безспорно
е между страните, но се и установява от приетите писмени доказателства по
делото и заключението на изслушаната счетоводна експертиза, че съгласно
процесния договор за кредит от 19.06.2007г. и сключените към него анекси „Б.П.Б.“
АД е предоставила на „Б.Б.“ ООД кредит в размер на
4 000 000,00 евро срещу задължение на кредитополучателя за връщане на
главниците и плащане на възнаградителни лихви в сроковете и размерите, посочени
в договора и приложенията към него (крайният срок за погасяване на задълженията
е уговорен към 30.10.2017г. с анекс от 27.02.2012г.); с договора и анексите към
него ответниците „Б.“ АД, „А.“ АД, И.Д.Р. и Д.И.Р. са се задължили да отговорят солидарно
като поръчители на кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по
договора за кредит; с нотариални покани, връчени на кредитополучателя и
поръчителите на 09.05.2014г., банката е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост на задълженията по
кредита е настъпила на 20.05.2014г.; заявлението на банката, въз основа на
което е издадена процесната заповед за изпълнение по по ч.гр.д. №27210/2014г. на
СРС, 70 с-в, е подадено на 21.05.2014г.
Също
не е предмет на спор между страните, а се и установява от доказателствата по
делото, че с договор за цесия от 09.04.2015г. „Б.П.Б.“ АД е прехвърлила на
ищеца „Б.“ ЕООД вземанията си срещу кредитополучателя „Б.Б.“ ООД и
поръчителите „Б.“ АД, „А.“ АД, И.Д.Р. и Д.И.Р..
Цитираният
договор от 09.04.2015г. (приет като писмено доказателство по делото) съгласно
разрешението, дадено с т. 10б от тълкувателно решение №4 от 18.06.2015г. по
тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, обуславя процесуална легитимация на ищеца за
предявяване на установителните искове – предмет на настоящото производство.
Договорът
за цесия обуславя и материална легитимация на ищеца като кредитор на цедираните
вземания на банката срещу ответниците по делото в качеството им на поръчители
по процесния договор за кредит, но именно в обема на вземанията на банката
срещу ответниците, произтичащи от съдържанието на облигационните правоотношения
по договора за кредит и договорите за поръчителство, което е регулирано от
клаузите на договорите, но включително и най-вече от предвидените от закона
императивни материалноправни разпоредби относно правоотношенията между
кредитора и поръчителите.
Част
от тези разпоредби е и правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, според което
отговорността на поръчителя по отношение на задълженията на главния длъжник е
обусловена от предявяване на иск от кредитора срещу длъжника в шестмесечен срок
от датата на настъпване на изискуемостта на вземането.
При
действието на новия ГПК (обн. ДВ, бр. 49 от 2007г., в сила от 01.03.2008г.),
предявяване на иск по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД представлява и подаването
на заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, но
при съобразяване на обстоятелството, че при подадено възражение от длъжника/длъжниците
(какъвто е и процесният случай), последиците от подаване на заявлението са
обусловени от правилата на глава 37 ГПК именно от предявяване на установителен
иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 422, ал. 1 ГПК, от което пък следва, че
при липса на подаден установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
респективно при прекратяване на производството по иска на основания, които
предпоставят обезсилване на издадената заповед за изпълнение, последиците от
подаване на заявлението се считат ненастъпили (извод и само от правилото на чл.
101, ал. 3 ГПК).
При
идентични съображения и съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК с влизане в сила на
разпореждането за връщане на установителните искове срещу длъжника „Б.Б.“ ООД
действията по предявяване на исковете се считат неизвършени.
По
отношение на задълженията по процесния договор за кредит, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №27210/2014г. на СРС, 70 с-в и са
предявени установителните искове срещу поръчителите в настоящото производство,
шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече на
20.05.2014г., когато е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по
кредита, респективно е изтекъл на 20.11.2014г.
Както
се посочи по-горе в рамките на този срок, а именно на 21.05.2014г., кредиторът
„Б.П.Б.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за вземанията по договора за кредит, а впоследствие цесионерът „Б.“ ЕООД е
предявил искове за установяване на вземанията по реда на чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК исковете се считат предявени от
датата на подаване на заявлението), но като последица от разпореждането за
връщане на исковете срещу длъжника „Б.Б.“ ООД и определението за
обезсилване на заповедта за изпълнение в частта й, в която е издадена за
задължения на „Б.Б.“ ООД, действията по подаване на заявлението и
предявяване на исковете срещу „Б.Б.“ ООД се считат неизвършени (тоест
последиците им, включително тези по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, са отпаднали с обратно
действие от датите на влизане в сила цитираните съдебни атове).
Изложеното
е достатъчно в пряко приложение на чл. 147, ал. 1 ЗЗД да предпостави отпаднала
отговорност на поръчителите за задълженията на кредитополучателя „Б.Б.“ ООД по
процесния договор за кредит, респективно да обуслови отхвърляне на предявените
в производството искове срещу поръчителите, без да е необходимо обсъждането на
останалите им възражения относно неоснователността на исковете.
Съображенията
на ищеца, че не са налице основания за изключване на отговорността на
ответниците по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тъй като исковете срещу тях са предявени в
предвидения в разпоредбата шестмесечен срок, не могат да обусловят различни
изводи, тъй като съгласно изричния текст на разпоредбата от значение за
запазване на отговорността на поръчителите след настъпване на падежа на
задълженията на главния длъжник е именно предявяването на иск от кредитора
срещу главния длъжник, а не предявяването на иск срещу поръчителите.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.“
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове за
признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, „А.“ АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, И.Д.Р. с ЕГН
**********, адрес *** и Д.И.Р. с ЕГН **********, адрес *** дължат солидарно
сумата 1 258 937,83 евро – главница по договор за кредит от
19.06.2007г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и „Б.Б.“ ООД, сумата 21 515,39
евро – възнаградителна лихва за периода от 28.02.2014г. до 19.05.2014г., сумата
1 608,24 евро – наказателна лихва за периода от 31.03.2014г. до
20.05.2014г., и сумата 215,97 евро – такси по кредита, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.07.2014г. по ч.гр.д.
№27210/2014г. на СРС, 70 с-в, допълнена със заповед за изпълнение от
21.07.2014г. по ч.гр.д. №27210/2014г. на СРС, 70 с-в и е сключен договор за
цесия от 09.04.2015г. между „Б.“ ЕООД и „Б.П.Б.“ АД.
Решението
е постановено при участието на „Б.П.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** като трето лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: