ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 481
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по постъпила от „Топ Агро 11“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Зелениково, общ. Брезово, ул. „30-та“ №
17 чрез адв. М. Д. К. – М. частна жалба против Разпореждане от 18.11.2021 г.
по гр.д. № 16044/2019 г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение
искането на „Топ Агро 11“ООД за издаване на изпълнителен лист за сумата
от общо 4678,73 лв.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е
постановил разпореждане, с което е оставил без уважение искането за
издаване на изпълнителен лист. Обжалва разпореждането като неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че с Решение № 4938/20.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 16044/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ-ми състав е
уважен иска за отмяна на Заповед № 0000009, с която на основание чл. 330,
ал.2, т.6 във вр. с чл. 190, ал.1, т. 2 КТ – поради неявяване на работа е било
прекратено трудовото правоотношение с Й. М. ДР., като незаконна, като Й.
М. ДР. е възстановен на работа. Частично са били уважени и исковите за
претенции за присъждане на обезщетение за оставането без работа за сумата
от 2388, 94 лв. и за сумата от 2554,90 лв., ведно със законна лихва. Присъдени
1
са и разноски по съразмерност. Първоинстанционното решение е било
обжалвано от „Топ Агро 11“ООД, като въззивната инстанция го е потвърдила
изцяло и е присъдила разноски в полза на Й. М. ДР.. Въз основа на
въззивното решение Й. М. ДР. се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от
2388, 94 лв. и за сумата от 2554,90 лв., ведно със законна лихва. Така
издадения изпълнителен лист се сочи, че е представен пред ЧСИ Христо
Стоянкин, който образува изпълнително дело № 171/2020 г., като е изпратена
покана до дружеството – жалбоподател за заплащане на обща сума в размер
от 6467,18 лв., от които главница в размер на 2554,40 лв., законна лихва в
размер на 212,16 лв. за периода от 03.10.2019 г. до 28.07.2020 г.; главница в
размер на 2388,94 лв. със законна лихва в размер на 198,41 лв. за периода от
03.10.2019 г. до 28.07.2020 г., 400 лв.- неолихвяеми суми – мораторни лихви и
обезщетения и 713,27 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
28.07.2020 г. В рамките на това изпълнително производство дружеството –
жалбоподател е заплатило обща сума в размер от 6491,28 лв., поради и което
изпълнителното производство е прекратено. Посочва се, че след приключване
на изпълнителното дело е депозирана касационна жалба, като с окончателно
решение на ВКС е отменено въззивното решение по отношение на иска за
отмяна на заповедта, като незаконна, възстановяване на работа, както и
обезщетението в размер от 2554,40 лв., ведно със законна лихва, както и в
частта за разноските, като са отхвърлени тези искове и са присъдени в полза
на дружеството – жалбоподател разноски в размер на 1901 лв. Посочва се, че
с оглед изхода на спора е следвало на дружеството жалбоподател да се
възстанови събраната по изпълнителното дело сума в общ размер от 6491,28
лв., за което е издаден и изпълнителен лист. Твърди се, че в тази сума, за
която е издаден обратния изпълнителен лист не влизат разноските на
дружеството – жалбоподател за трите инстанции, поради и което с молба от
18.11.2021 г. заявява за издаване на изпълнителен лист единствено по
отношение на присъдените разноски. Твърди се, че предмет на молбата за
издаване на обратен изпълнителен лист от 14.09.2021 г. е за събраните в хода
на изпълнителното производство суми, а тази от 18.11.2021 г. е само за
присъдените и дължими разноски, поради и което неправилно
първоинстанционният съд я е оставил без уважение. Моли се обжалваното
разпореждане да се отмени и да се издаде изпълнителен лист така, както е
заявено с депозираната от дружеството – жалбоподател молба по гр.д. №
2
16044/2019 г. на ПРС от 18.11.2021 г.
Препис от частната жалба е връчен на процесуалния представител на
въззиваемата страна Й. М. ДР. по реда на чл. 51, ал. 3 ГПК, като не е постъпил
отговор.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК, намира, че
частната жалба е допустима тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от
Й. М. ДР. против „Топ Агро 11“ООД искове за признаване на незаконна на
уволнение и отмяна на заповед № 9 без дата, считано от 22.08.2019 г., като
незаконосъобразна, възстановяване на ищеца на предишната работа, както и
присъждане на обезщетение за времето, за което е останал без работа в
резултат на незаконното уволнение за различни периоди. С Решение №
4938/20.12.2019 г., постановено по гр.д. № 16044/2019 г. по описа на ПРС,
VІІІ-ми състав е уважен иска за отмяна на Заповед № 0000009, с която на
основание чл. 330, ал.2, т.6 във вр. с чл. 190, ал.1, т. 2 КТ – поради неявяване
на работа е било прекратено трудовото правоотношение с Й. М. ДР., като
незаконна, като Й. М. ДР. е възстановен на работа. Частично са били уважени
и исковите за претенции за присъждане на обезщетение за оставането без
работа за сумата от 2388, 94 лв. и за сумата от 2554,90 лв., ведно със законна
лихва. Присъдени са и разноски по съразмерност.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от „Топ Агро 11“ООД, като
въззивната инстанция го е потвърдила изцяло и е присъдила разноски в полза
на Й. М. ДР.. Въз основа на въззивното решение Й. М. ДР. се е снабдил с
изпълнителен лист за сумата от 2388, 94 лв. и за сумата от 2554,90 лв., ведно
със законна лихва.
Въззивното решение е обжалвано пред ВКС, като с Определение №
96/19.02.2021 г. по гр.д. № 3135/ 2020 г. по описа на ВКС е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение № 676/06.07.2020 г.,
постановено от ПОС по в.гр.д. № 544/2020 г. в частта, в която е отменена
заповед № 9 /без дата/, издадена от управителя на „Топ Агро 11“ООД , с
която Й. М. ДР. е уволнен дисциплинарно, възстановил е същият на заеманата
дотогава длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя
3
да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на Д. в размер на 2554,40 лв. за
периода от 22.08.2019 г. до 20.12.2019 г. на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 03.10.2019 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните
разноски. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в
частта, с която „Топ Агро 11“ООД е осъдено да заплати на Й.М. сумата от
2388,94 лв. за незаконно уволнение със заповед № 9/23.04.2019 г., която е
отменена от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
С Решение № 135/08.06.2021 г. по гр.д. № 3135/ 2020 г. по описа на ВКС е
отменено въззивното решение № 676/06.07.2020 г., постановено от ПОС по
в.гр.д. № 544/2020 г. в частта, в която е отменена заповед № 9 /без дата/,
издадена от управителя на „Топ Агро 11“ООД , с която Й. М. ДР. е уволнен
дисциплинарно, възстановил е същият на заеманата дотогава длъжност, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдил работодателя да заплати
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на Д. в размер на 2554,40 лв. за периода от
22.08.2019 г. до 20.12.2019 г. на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
03.10.2019 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните
разноски, като вместо това са отхвърлени предявените искове, като са
присъдени разноски по делото в полза на „Топ Агро 11“ООД в размер на 1901
лв. В мотивите на решението е посочено, че тази сума включва заплатената
държавна такса за въззивната жалба и адвокатски хонорари за първа и
въззивна инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете (в предмета
на спора пред районен и окръжен съд е включена и друга претенция,
частично уважена).
Въз основа на молба, депозирана от „Топ Агро 11“ООД от 14.09.2021 г. е
издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 6491,28 лв. – заплатени на
взискателя Й. М. ДР. по изпълнително дело № 171/2020 г. по описа на ЧСИ
Христо Стоянкин, рег. № 909. След издаването му е депозирана молба за
поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист с присъждане
на допълнителна сума с оглед на присъдените разноски. По тази молба е
постановено определение от 02.11.2021 г., с което е оставена без уважение
молбата, като е посочено, че общодължимата в полза на дружеството сума е
6491,18 лв. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
4
Съгласно чл. 404, ал. 1 ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите
в сила решения и определения на съдилищата. В чл. 245, ал. 3 ГПК е
предвидено, че ако искът, по който е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело, бъде отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил
решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за
връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от
длъжника такси и разноски в изпълнителното производството.
Предвид гореизложеното и съобразно изхода на делото подлежат на
принудително изпълнение събраните в хода на изпълнителното производство
суми, по отношение на които исковете на Й. М. ДР. са отхвърлени, както и
присъдените в полза на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното
производство разноски по делото, както следва: главница в размер на 2554,
40 лв., обезщетение за забава на тази сума в размер на 227,06 лв. (съобразно
твърденията на жалбоподателя), разноски в размер на 1901 лв., присъдени от
ВКС, както и разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на
отхвърлената част в размер на 300 лв., включително и такси за събиране на
вземането, които общо за двете вземания са в размер на 713,27 лв. (съобразно
твърденията на жалбоподателя).
С оглед на обстоятелството, че на 29.09.2021 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на жалбоподателя за обща сума в размер от 6491,28 лв., то към датата
на депозирането на молбата за издаване на изпълнителен лист за
допълнителна сума в размер на 4678,73 лв. не са налице подлежащи на
принудително изпълнение суми в полза на дружеството. Частната жалба е
неоснователна и правилно е била оставена без уважение от
първоинстанционния съд.
На основание гореизложените съображения обжалваното разпореждане
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от така изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, VІ
въззивен граждански състав
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.11.2021 г. по гр.д. № 16044/2019 г. по
описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането на „Топ Агро
11“ООД от 18.11.2021 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата от общо
4678,73 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6