№ 268
гр. Варна, 11.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно
дело за възобновяване № 20233000600225 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Осъденото лице Й. И. П., редовно призована, явява се лично и с адв.М.
М. М. от АК – СОФИЯ, редовно упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, с оглeд
на което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.М.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло и Ви моля
да уважите депозираното от мен искане за възобновяване на наказателното
производство, като на първо място признаете подзащитната ми за невиновна
предвид факта, че очертаното както в обвинителния акт, така и в двете
присъди на първо място не считам за извършено от нея, и на второ място не
представляват престъпление. В тази посока съм се аргументирал, като
единствено ще подчертая факта, че очертаното в обвинителния акт деяние не
1
представлява както изисква закона немаловажен случай.
На първо място по всеки един от трите пункта на обвинението относно
пункта за изграждане на бетонова рамка на шахта, тя по никакъв начин не е
променила фактическото положение.
На второ място по отношение пункта за натрупаните в подхода вещи,
същите са били отстранени от там от семейство Петрови, или хора които те са
помолили.
И на трето място, досежно отстраняването на металната врата нямам
право да обсъждам доказателствата в това производство, но то категорично не
е реализирано от Й. П., самото то не представлява немаловажен случай, тъй
като се е наложило предвид наличието на крайна необходимост за отпушване
на ревизионна шахта. Тръгвайки отново от този пункт, подчертавам
неправилно приложение на закона както от първата така и от въззивна
инстанция, по смисъла на чл.348 НПК, а именно нито първата, нито
въззивната инстанция са приложили закон, който е следвало да бъде
приложен, а именно в хипотезата на крайна необходимост, за което съм се
аргументирал и не смятам да губя време на съда, като същевременно са
приложили базовата разпоредба на чл.323, като в очевидно маловажен случай
са осъдили Й. П.. Случаят според защитата е маловажен, именно защото това
се е налагало, и на второ място конкретната метална врата макар и да не
представлява предмет на настоящото производство, но самата тя считам, че е
поставена при условията на самоотбрана.
Относно съществените нарушения на процесуалните правила, които
според защитата са особено съществени, а именно липсата на мотиви
абсолютно няма никакви мотиви, относно това, което защитата е навела като
аргументи досежно наличието на крайна необходимост. Няма никакви мотиви
относно това, което защитата е навела досежно маловажността на случая.
Няма никакви мотиви относно сочените от защитата аргументи досежно
разпита на в.л. в последното с.з. пред първа инстанция, в който разпит в.л.
колкото и да не му се искаше каза, че рамката около бетоновата шахта не би
препятствала преминаването на автомобил който успее да преодолее бордюра
с рампата на същия бордюр. Няма никакви мотиви относно показанията на
полицейските служители, цитирани от защитата, които първи и единствени
независими свидетели са дошли на соченото място за извършване на
2
деянието, и са категорични което защитата е извела в пледоарията си за това
кой е отстранил вратата и разбил шахтата. За тези неща нито първа, нито
въззивна инстанция в мотивите си не ги е обсъдила. От моя гледна точка като
защитник, юрист тази абсолютна едностранчивост на мотивите води до
толкова съществена непълнота, която следва да се приравни на липса на
мотиви.
Относно третата предпоставка няма как да я коментирам. Няма как в
случая на първо място според защитата каквото и да е наказание е
несправедливо, тъй като Й. П. според мен е невинна, но няма как да
коментираме явна несправедливост на наложеното наказание просто защото
самото е в абсолютния минимум наложен и предвиден от закона. Поради
изложеното по-горе както и депозираните от мен доводи в писмена форма Ви
моля на първо място да отмените влязлата в сила присъда, и да оправдаете
подзащитната ми предвид липса на извършено престъпление, т.е. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК. В случай, че не намерите достатъчно обоснованост на тези ми
доводи, Ви моля да върнете делото на първоинстанционния съд, който е
допуснал грешка в мотивите си и цитираната непълнота, която считам, че е
липса на мотиви за ново разглеждане на делото от друг състав, в което
разглеждане да се поправят допуснатите пропуски.
О.Л.П.: Съгласна съм адвоката каквото каза. Не съм виновна, нищо не
съм направила. Полицаите, които са били на служба и са дошли, както са
казали, че мен ме няма е истина. Вратата за да достигне до шахтата съпругът
ми е предприел да премахне вратата, защото шахтата е от вътрешната страна
точно до самата малка вратичка, където е самия двор. То миришеше страшно
много. Хората, които минавах по улицата започнаха да викат, че не могат да
минават. Започна да се запушва, и мръсотиите избиват в къщи, и нямаше как
да не се изчисти. Той това е предприел с този А. – двамата с него. Как са
разбили, какво е било не зная. Мен ме е нямало там през цялото време. Аз бях
приемен родител, и гледах детето, което беше последна година абитуриент, и
трябваше с него да се занимавам. Тази работа не е в мой стил, не съм била
там, не съм присъствала. Не е моя работа. Съпругът ми се занимаваше. Как са
разбили, какво са направили не зная. Дори не знаех, че са идвали и
полицаите.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, искането макар по своя
3
характер да е допустимо, считам, че по същество се явява неоснователно. В
подробно изложеното писмено искане, както и в пледоарията на защитата
днес са изложени подробни съображения в подкрепа основателността му,
считам, обаче, че не кореспондират с доказателствата по делото и затова ги
намирам за изцяло неоснователни. Не намирам каквото и да е нарушение,
особено съществено на процесуалните правила, което да влече след себе си
основание на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Считам, че решаващите съдилища –
РС-Шумен и ОС-Шумен са изпълнили в пълнота задълженията си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства относими
към предмета на доказване.
Не споделям и тази липса на мотиви, доколкото в мотивите към
първоинстанционния акт считам, че в достатъчна степен е изяснена
фактическата обстановка и съответните правни изводи по отношение
приложимия материален закон, и считам, че са изяснени не само всички
обстоятелства по делото, но и е направен анализ на доказателствената
съвкупност въз основа на което се достигнали до съответните правни изводи,
които считам за правилни и законосъобразни.
По отношение на нарушението на материалния закон също не намирам
да е налице такова. Действително от показанията на свидетелите, живущи в
жилищната кооперация става ясно, че подсъдимата е участвала в
премахването на металната врата, в разбиването на шахтата, в отливането на
бетона, така че доказателствата по отношение нейното участие не
кореспондират със заявеното от нея както пред решаващите съдилища, така и
в днешното с.з.
Безспорно по делото е било установено чрез заключението на вещите
лица по тройната СТЕ, че състоянието в което бил подхода от тези 25 кв.м.
след изграждането на циментовия праг около основната ревизионна шахта не
е давало възможност на преминаването на товарни и леки автомобили, какот
и по безспорен начин е било установено, че не е била налице техническа
необходимост, която да е наложила разкриването на ревизионната шахта,
както и установената по безспорен начин, че е липсвала повреда, заради
която е било необходимо изграждането на този циментов праг.
Поради това и заключението на защитата, че е налице незначителност
на вредните последици изобщо не коментирам липсата на такива съгласно
4
разпоредбата на чл.93, т.9 за маловажния случай, считам, че не са налице с
категоричност. Налице са именно вредни последици, които с оглед на това
което обясних определено не са незначителни. В този смисъл се явява и
напълно неоснователно искането за преквалифициране на деянието, с което
се обосновава и искането за нарушение на материалния закон.
По отношение на наказанието, същото считам, че се явява справедливо,
и доколкото не са налице основания за възобновяване, а изложените в
искането считам за неоснователни, моля да се остави без уважение искането.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5