№ 4849
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20221110111998 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. О. Б., редовно призована за днешното съдебно заседание,
не се явява, не изпраща представител. С молба под вх.№57745/01.03.2023г.
адв. П. като процесуален представител на Д. Б., моли да не се дава ход на
делото, тъй като в същия час има дело в СГС №20211100114519 на I ГО, 19
състав.
ИЩЕЦЪТ Н. О. Б., редовно призована за днешното съдебно заседание,
не се явява, не изпраща представител. С молба под вх.№57745/01.03.2023г.
адв. П. като процесуален представител на Д. Б., моли да не се дава ход на
делото, тъй като в същия час има дело в СГС №20211100114519 на I ГО, 19
състав.
ОТВЕТНИКЪТ /фирма/, редовно призован за днешното съдебно
заседание, не изпраща представител. С писмена защита под вх.
№61095/06.03.2023г. моли да бъде даден ход на делото, в отсъствие
представител на ответника.
СЪДЪТ чисто формално намира, че са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, доколкото процесуалния представител на ищците по
негови твърдения е в невъзможност да се яви в днешно ОСЗ, поради
служебна ангажираност.
Като така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ обаче намира, че въпреки недаване ход на делото по същество
и докладването му за изясняване от фактическа страна, че няма пречка съдът
да взема отношения по така релевираните доводи с писмената защита на
1
ответника, както и с отговора на исковата молба за недопустимост на
производството, след последващо установяване на факти и обстоятелства,
касаещи наличието на правен интерес за ищците от предявяване на иск с
правно основание чл.439 от ГПК. В тази връзка съдът следва да отчете и
искането на ищците обективирано в молба под вх.№57745/01.03.2023г. за
спиране на производството до приключване на гр.д.№ 22038/2022г. по описа
на СРС, 140 състав. Отделно съдът установи от постъпилото по делото писмо
на СРС, ГО, по гр.д.№56715/2020г. по описа на СРС, 140 състав, че
последното е свързано с издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2021г., като за ревизиране
дължимостта на сумите по заповедта е образувано гр.д.№ 22038/2022г. по
описа на СРС, 140 състав, като предмет на производството са сумите по
издадената заповед за изпълнение, абсолютно идентични със сумите предмет
на настоящото производство.
В тази връзка съдът намира, че искането на ищеца за спиране на
настоящото производство е неоснователно и наличието на производство пред
СРС с правно основание чл.422 от ГПК не индикира на преюдициалност на
спора, а индикира на недопустимост на настоящото производство, поради
липса на правен интерес за ищците.
В тази връзка и съгласно установената практика на ВКС защитата на
длъжника, чрез предявяване на иск по чл.439 от ГПК е срещу материалната
незаконосъбразност на изпълнителния процес, като в действителност в
настоящия случай е образувано изпълнително дело №173/2022г. по описа на
ЧСИ У.Д., въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№56715/2020г. по описа на СРС, 140 състав, доколкото изпълнителния лист е
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
като преценката за недопустимост на иска по чл.439 от ГПК включва
проверката дали отрицателните твърдения на ищците, на които се основава
искът им не са вече правно установени от изпълнителното основание /а в
случая това е заповедта за изпълнение по смисъла на чл.404 от ГПК/, дали не
са преклудирани от него и дали по своето естество са годни да погасят
правото на принудително изпълнение, включително да отрекат на
материалноправно основание носителството му в лицето на взискателя, тоест
ответника в настоящото производство, вследствие на факти отговарящи на
условията по чл.439, ал.2 от ГПК.Тоест законът изисква факти и
обстоятелства осъществили се след влизане в сила на изпълнителното
основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Когато
отговора на първите два въпроса е отрицателен, а на третия е положителен
тогава се касае за допустимост на иска по чл.439 от ГПК. В случая обаче не е
така, тъй като настоящите искови претенции се основават на факти и
обстоятелства, които все още не са установени и преклудирани от силата на
присъдено нещо в производството по ревизиране дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение. Съдът служебно установи, че в
производството по чл.422 от ГПК ищците са релевирали абсолютно
2
идентични възражения за заплащане на процесните суми и за осъществяване
на юридическия факт на изтеклата погасителна давност, които тепърва ще са
предмет на установяване в производството по положителния установителен
иск по чл.422 от ГПК.
По гореизложеното СЪДЪТ намира, че за ищците не е налице правен
интерес от предявяване на иска с правно основание чл.439 от ГПК и
настоящото производство следва да бъде прекратено.
При прекратяване на производството и на основание чл.78, ал.4 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ответника. Той претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 410,48 лева, като по
делото са налице доказателства за реалното заплащане на възнаграждението,
съобразно постановките на т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГНК на ВКС.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11998/2022г. по описа на СРС,
45 състав като недопустимо.
ОСЪЖДА Д. О. Б. ЕГН********** и Н. О. Б. ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на /ФИРМА/ ЕИК********* сумата в размер на 410,48 лева,
деловодни разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищците в 1-
седмичен срок, считано от съобщението за настоящото протоколно
определение.
Препис от протоколното определение да се връчи на ищците.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 09.17 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3