О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 14.04.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІІI брачен
състав, в публично съдебно заседание
на осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Клаудия Митова
като
разгледа докладваното от председателя гр.д.
№ 4431 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба вх. №
301784/05.04.2021 г. на Л.А.М. за признаване на Решение № 2021/2013,
постановено по дело № 2021/9 на Районен съд Бююкчекмедже, I Гражданска колегия, Република Турция и допускане на
изпълнение на същото на територията на
Република България, с което решение е поставен под запрещение Л.Е.с персонален
№ 39718579492 и за негов попечител е назначен Л.Е.с персонален № 40795543580.
В сезиралата съда молба са изложени твърдения, че А. Е.,
по издадена от компетентните органи на Република България лична карта с имена А.М.А.,
е лице с двойно гражданство (българско и турско) и е поставен под запрещение с
горепосоченото решение на турски съд, поради констатирана душевна болест –
умствено разстройство и деменция. За попечител на поставения под запрещение е
определен синът му – Л. Е., по издадена от компетентните органи на Република
България лична карта с имена Л.А.М.. Сочи се, че към момента на постановяване
на решението на чуждестранния съд и към момента на подаване на молбата, станала
основание за образуване на настоящото производство Л.Е.имал местопребиваване на
територията на Република Турция, чийто съд е бил компетентен да се произнесе по
искането за поставяне под запрещение и определяне на попечител.
Ответникът не изразява становище по сезиралото съда
искане.
Исковата молба е недопустима.
С влизането в сила на Кодекса за международно частно
право /обн. ДВ бр.42 от 17.05.2005г., в сила от 20.05.2005г./ общият режим на
признаване на чуждестранно съдебно решение единствено чрез нарочно производство
пред Софийски градски съд е запазен само за допускане на изпълнението на
чуждестранните решения /чл.119 КМЧП/.
Правилата на КМЧП, уреждащи признаването на
чуждестранно решение /чл.118 КМЧП/ намират приложение се прилагат, когато липсва
уредба на признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни решения и
други актове в общностното право, международен договор или друг закон.
В приложимата разпоредба на чл. 118 КМЧП са уредени
два вида признаване на чуждестранно съдебно решение: пряко от органа, пред
който то се представя, без необходимост от съдебно производство (чл.118, ал.1 КМЧП)
и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред
Софийски градски съд (чл.118, ал.2 КМЧП), чиито последици са еднакви - решението
има в държавата, в която се иска признаването същото действие, каквото има в
държавата по произход.
Гореизложеното важи за установителни и конститутивни
решения, доколкото осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по
чл. 119 КМЧП.
Решение № 2021/2013, постановено по дело № 2021/9 на
Районен съд Бююкчекмедже, I Гражданска колегия не е осъдително, същото има
конститутивно действие, с него се внася промяна в правното положение на
поставения под запрещение, поради което същото подлежи на признаване по реда на
чл.118 КМЧП.
Признаването на чуждестранното съдебно решение се
извършва пряко от органа, пред който то следва да се предяви – съответното
длъжностно лице по гражданското състояние, респ. органа по настойничество и
попечителство. При положение, че този орган откаже признаване на решението и
неговият отказ, обективиран в съответния индивидуален административен акт,
влезе в сила, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният
иск пред Софийския градски съд, който се разглежда по реда на чл. 118, ал. 2
във връзка с чл. 117 КМЧП.
Нормата на чл. 118, ал. 2 КМЧП изисква да е налице
"спор относно условията за признаване на чуждестранното решение", а
такъв възниква в случаите, когато има отказ на органа, пред който е представено
чуждото решение да зачете същото и/или при спор между заинтересованите /обвързаните
от чуждото решение страни.
При прякото признаване по чл.118, ал.1 КМЧП органът,
пред който са представени, след проверка за наличието на предпоставките по чл.117
КМЧП, може да признае решението, с което да зачете правните му последици -
силата на присъдено нещо на установителното решение и конститутивното действие
на конститутивното решение или да откаже признаването. В този смисъл, когато се
касае до чуждестранно съдебно решение за поставяне под запрещение, което е
конститутивно по характера си, представянето му от заинтересованото лице пред
органа настойничество и попечителство за признаване у нас, означава искане да
се зачетат правните последици на акта - промяната в гражданския статус на
поставения под запрещение. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
иск е наличието на спор относно признаването на чуждестранното решение и отказ
на органа, пред който е представено, да го признае по предвидения от закона ред
/Определение № 808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г.
о., ГК/.
В случай, че компетентният българският орган приеме,
че не е налице някое от условията по чл.117 КМЧП, заинтересованото лице може да
иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви
установителен иск пред по чл. 118, ал. 2 КМЧП. В тази посока и установената
съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иск по
чл.118, ал.2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да
признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния
иск пред / Определение № 200 от
20.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1173/2017 г., IV г. о., ГК, Определение №
808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 268 от 4.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3404/2013 г., I г.о., ГК, Определение
№ 416/23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на III г. о., Определение №
79/25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7343/2014 г. на I г. о., Определение №
475/10.07.2012 г. по ч. гр. д. № 328/2012 г. на III г. о., Решение №
23/13.02.2006 г. по гр. д. № 638/2005 г., II г. о. на ВКС, Решение №
342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г., III г.о. на ВКС, както и Определение № 115/16.01.2017 г. по ч.гр.
дело № 5950/2016 г. на Софийския апелативен съд, Определение № 2281/05.07.2019
г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 2949/2019 г., Определение № 115 от
1.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 5950/2016 г., Определение № 1799 от 15.07.2014 г. на Софийски
апелативен съд по в. ч. гр. д. № 1921/2014 г. и др./.
Искът по чл. 118, ал.2 от КМЧП е установителен, като
неговата допустимост за разглеждане пред съд е обусловена от наличие на правен
интерес за страната от предявяването му, какъвто интерес е налице само при спор
относно условията за признаване на чуждестранното решение. Изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба не сочи на наличието на такъв спор,
съществуващ към момента на предявяването на иска, поради което отсъства правен
интерес от провеждане на иска. В случай, че такъв спор относно условията за
признаване на чуждестранното решение възникне, не съществува пречка да се предяви установителен иск. В
исковата молба отсъстват твърдения и не са представени доказателства, че Л.А.М.
е поискал от органа по настойничество и попечителство признаване на чуждестранното
решение за поставяне на Л.Е.по запрещение и за определянето му за негов
попечител. Липсват твърдения и
доказателства за постановен от органа отказ да признае чуждестранното съдебно
решение, който отказ да е влязъл в сила. Налага се извод, че ищецът не е
използвал способа на прякото признаване от компетентния административен орган,
а директно са сезирал съда. При това положение, предвид липсата на спор относно
условията за признаване на чуждестранното съдебно решение, установителният иск
по чл.118, ал.2 се явява недопустим. В случай, когато заинтересованото лице не
е упражнило субективното си преобразуващо право по чл.118, ал.1 КМЧП пред
компетентния орган, е недопустимо да използва съдебния ред за непряко
признаване.
Отделен е въпросът за отсъствие на надлежни
доказателства (например удостоверение за идентичност на имена), че Л.А.М. и
посоченият в решението на чуждестранния съд Л.Е.е едно ли също лице. Последното
е необходимо за преценка наличието на интерес за ищеца от провеждане на
производството по чл.118, ал.2 КМЧП, т.е. наличието на интерес да се разпростре
действието на решение на чуждестранен съд на територията на страната. Това
обстоятелство не се установява от удостоверение за раждане и копия на два броя
документи за самоличност, тъй като в същите подобна не е намерила отражение.
Поради изложеното исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото – да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Софийският
градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 301784/05.04.2021 г. на Л.А.М.
за признаване на Решение № 2021/2013, постановено по дело № 2021/9 на Районен
съд Бююкчекмедже, I Гражданска колегия, Република Турция и допускане на
изпълнение на същото на територията на
Република България, с което решение е поставен под запрещение Л.Е.с персонален
№ 39718579492 и за негов попечител е назначен Л.Е.с персонален № 40795543580, с
приложенията и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 13060/2021 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, VІІ брачен състав.
Определението може
да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в седмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: