Р Е Ш Е Н И Е
№ 1737
гр. Пловдив, 23 септември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1428 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.А.А., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Г.К.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №21-1030-000637 от 01.03.2021г., издадена от началник на група в сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 31.05.2021г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№9543 (листи 2-3) на началник на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 6, 10, 35) е връчена на жалбоподателя на 07.05.2021г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 35а). От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез ответника на 21.05.2021г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2021г., около 14:40ч. е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на ул. “Батак“ №46, от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят А. *** лек автомобил “ХОНДА СИВИК“, с Рег.№***, лична собственост, според приетата по делото нарочна справка (лист 15). На жалбоподателя е направена проверка с техническо средство, представляващо “DRAGER DRUG CHEK 3000 STK 5”, с №ARNL-0981, при което е отчетена употреба на амфетамин от негова страна.
Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От К.Д.П.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №071324 (лист 12), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 (понастоящем към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, А. е уведомен, че в срок до 45 минути от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ “Св. Г.“***. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 01.03.2021г. в 16:30ч.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-3639 от 12.05.2021г. (листи 49-52), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по досъдебно производство (ДП) с №117 по описа на Шесто районно управление (VI-то РУ) при ОД на МВР- Пловдив за 2021г., представляваща протокол по смисъла на чл.24, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя А. проби.
Освен посоченото, К.Д.П. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№996170 от 01.03.2021г. (лист 11), с който деянието на А., изразяващо се в управление на автомобила след употребата на наркотични вещества или техни аналози (амфетамин), установена с техническо средство, представляващо “DRAGER DRUG CHEK 3000 STK 5”, с №ARNL-0981, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя А. са иззети СУМПС №*********; както и два броя регистрационни табели с №***.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя А., с вписване “Имам възражение“. В съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на А. е издаден Талон за изследване с №071324.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 18) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 17) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 19) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортните произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ”) в С”ПП” към Отдел ”Охранителна полиция” (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Съгласно посочената като основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-3639 от 12.05.2021г., изготвена от експерти във ВМА, отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя А. проби. Като резултат в посочената експертиза се посочва, че в представената за анализ кръвна проба не се доказва присъствието на амфетаминов тип стимуланти. В представената за анализ проба от урина резултатът е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, метадон, кокаин, барбитурати.
Пак според експертизата, част ІV Заключение, От извършените изследвания на предоставената проба кръв и урина от лицето А.А.А., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични вещества.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, тъй като жалбоподателят не е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества (амфетамин), поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Респективно, оспорената по делото заповед е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби или в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (какъвто е настоящият), за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021г. (лист 8) с адвокат Г.К. е заплатена в брой сумата от 450,00 лева. За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в общ размер от 10,97 лева (лист 25). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №21-1030-000637 от 01.03.2021г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на А.А.А., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, сумата от общо 460,97 (четиристотин и шестдесет цяло и деветдесет и седем стотни) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/