05.06.2020
г., гр. Пловдив.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14599 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235
от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, против А.Г.Д., ЕГН **********,***, с правно основание
в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във
връзка с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл.
240 от същия закон, и чл. 9 и следващите от
Закона за потребителския кредит.
Според изложеното, на дата 08.04.2015г,
между ответника , от една страна , и трето на спора лице „Вива Кредит“ ООД бил сключен договор за паричен заем № *********.
По силата на договора Д. получила в заем
сума от 300 лева,която се задължил да върне заедно с възнаградителна лихва в срок
от 14 дни от датата на получаването, тоест, до 22.04.2015г. Договорена била в
полза на кредитора възнаградителна лихва в размер от 4.65 лева. Договорено било
също така Д. , в срок от 3 дни от датата на подписването на договора, да
представи обезпечение на кредитора по един от следните два начина - физическо
лице – поръчител , които да отговаря на определени изисквания , или
банкова гаранция в размер на цялото задължение на длъжника, която да е валидна
за целия срок на договора за заем. При неизпълнение на тази клауза , длъжникът
дължал неустойка в размер от 49.35 лева,
като по този начин следвало да върне на кредитора сума от 354 лева. Обезпечение
на кредитора не било представено.
При забава в плащането, било договорено
задължение на кредитополучателя да заплати и суми , представляващи направени от
кредитора разходи за извънсъдебно
събиране на вземането – телефонни разговори , писмени покани и
електронни съобщения – 6 лева за първите три дни на забавата, 12.50 лева за
следващите дни , но не повече от 130.50 лева; при повече от 57 дни забава , се
дължи и допълнителна еднократна сума за ангажиране на дейност на служител по
събиране на вземането – 100 лева. Плащане на заемните суми не постъпило, срокът
на договора изтекъл.
На дата 01.10.2015г. вземанията на „Вива Кредит“ по договор за паричен заем № *************. били
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез
договор за цесия. За цесията длъжникът бил надлежно уведомен, включително чрез
приложено към исковата молба
уведомление.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, се снабдила със заповед за изпълнение на придобитото вземане,
издадена по частното дело № 10877 по описа на ПРС за 2018г.; против заповедта
длъжинкът възразил по реда на чл. 414 от ГПК.
Затова ищцовото дружество, на което е даден
срок по чл. 422 от ГПк, иска от съда да
постанови решение, с което да установи по отношение на ответника съществуването
на вземането за следните суми: 300 лева- главница , 4.65 лева – договорна лихва
за периода от 08.04.2015г до 22.05.2015г., 49.35 лева неустойка за
непредставено обезпечение за период от
11.04.2015г до 22.04.2015г., такса разходи за събиране на просрочени задължения
– 130.50 лева, такса разходи за дейност на служител - 100 лева, обезщетение за
забава 112.90 лева за периода от 01.10.2015г до 01.07.2019г , както и законната
лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда,
01.07.2019г – до окончателното изплащане на вземането .
Моли се и да се присъдят разноските по двете
дела.
Ответника оспорва исковете. Оспорва ищеца да
е носител на спорното притезание тъй като
вземането не било предмет на цесията , а и цесионният договор бил
недействителен- вземането било непрехвърлимо; ответника не бил уведомен за
прехвърлянето на вземането. Недействителен бил и договора за кредит, на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Недействителна като
неравноправна и нищожна поради противоречие с добрите нрави била неустоечната
клауза в договора за кредит. Клаузите за допълнителни разходи по кредита
противоречали и на чл. 10а от ЗПК. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски .
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че остатъка от задължението на Д. по договора е както следва: 300 лева- главница , 4.65 лева
– договорна лихва за периода от 08.04.2015г до 22.05.2015г., 49.35 лева
неустойка за непредставено обезпечение
за период от 11.04.2015г до 22.04.2015г., такса разходи за събиране на
просрочени задължения – 130.50 лева, такса разходи за дейност на служител -100 лева. , обезщетение за забава 112.90
лева за периода от 01.10.2015г до 01.07.2019г ,.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази
следното:
І. По сключването и валидността на договора
за кредит под номер № *************г.:
Копие от този договор е представено,
заверено от страната, на л. 4 от делото , и
доказва съществуването на договора при условията на пълно главно
доказване на този твърдян от ищеца факт. В самия договор фигурира клауза с
характер на разписка за получаването на сумата от 300 лева от страна на Д. (
чл.3 ал.2). Доколкото договорът за потребителски кредит, като разновидност на
договорите за заем за потребление , е договор реален, то предвид получаването
на сумата от страна на кредитополучателя , съдът приема сключването на договора
за доказано. Оттам, за Д. е възникнало задължението да върне получената назаем
сума.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл.9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр.14 от 20.02.2015 г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според
едниствения член на което , „годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила
от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент по кредита, и условията
за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т .
11 от ЗПК , погасителен план, като са посочени
датите на падеж на всикчи отделни погасителни вноски.
ІІ. Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, но е нищожна клаузата
на чл. 13 ал. 1 от договора , която предвижда неустойка при
непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се
каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава
вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й
единствено като санкция не може да
обоснове законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази
неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите
– тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните , като облагодетелства недобросъвестно
и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е
индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази
клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Плащане на
това вземане не се дължи.
ІІІ. По смисъла на следваща алинея втора на
чл. 14 от същия договор, длъжникът
трябвало да плати сума от 130.50 лева за разходи за провеждане на телефонни
разговори , изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочени задължения; според чл. 14 ал. 3 от договора, при забава , продължила повече от 57 дни ,
заемодателя дължи други 100 лева , представляващи – отново – разходи за
събиране на просрочените задължения. Не се доказа такива разходи да са реално
направени от ищцовото дружество или цедента, такива докозотелства ищцовото
дружество не ангажира. На следващо място , исковете за реално изпълнение на
тези задължения са неоснователни и по друга причина – и двете съответни клаузи
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП- водят до
неравновесно положение между кредитор и
длъжник, като без да се докаже каквато и да било дейност на служител за
събиране на вземанията , плащането на сумите се явява самоцелно.
ІV.
На л. 10 от делото фигурира и копие, заверено от страната, от рамков
договор за цесия от дата 22.01.2013г. между ищеца и първоначалния кредитор,
като се установява от приложението към същия под № 1 (л. 15 )
, че вземането на цедента против ответника е предмет на договора, тоест,
ищеца се явява между страните по договора , действителен носител на
материалното право. Възражението в противния смисъл на ответника не може да
бъде споделено. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника
и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Д.. Това уведомление не е получено, като
обратната разписка , с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката
не е получена от получателя. Независимо от това , уведомление за извършената
цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение
към исковата молба ( л. 18 от делото ), при което следва да се приеме за
редовно връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика
последователно приема връчването на уведомлението да е редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за
несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти
обаче отсъстват в исковата молба. Ищецът е легимиран като кредитор.
Няма как да се приеме , че е недействително
прехвърлянето на бъдещо вземане, законът не го изключва изрично; в договора за
потребитески кредит има договорка между
страните за прехвърлимост на вземането, при което възражението в обратния
смисъл също не може да бъде споделено. Възражения за нищожност на договора за
цесия ответната страна не може да релевира , доколкото не е страна по същия, а
и конкретно основание за такава не се сочи.
ІV.
По размера на претенциите:
Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по проведената счетоводна експертиза; по делото няма данни които да
му противоречат.
Или , исковете за реално изпълнение на
задължението за главница и
възнаградителна лихва , както и иска за
забава в плащането на главницата по договора за кредит са
доказани в пълния си размер, а иска за неустойка за непредставено
обезпечение и тези за реално изпълнение на задължение за заплащане на разходи
за събирането на вземането да се отхвърлят
като неоснователни.
V. Разноските се възлагат в тежест на
страните пропорционално.
Общият размер на сторените в производството
от ищеца разноски е 570 лева, включително тези , направени за издаването
заповедта за плащане. Дължат се на „Агенция за събиране на вземания „ ООД пропорционално на уважената
част 341.27 лева ( 570 /697.40*417.55
лева – уважената част от исковете); тук следва да се има предвид, че на ищеца
се определя възнаграждение за процесуално представителство по исковото
производство в размер на 150 лева. Общия размер на минимално дължимите хонорари
на адвоката на ответника , оказал на последния безплатна правна помощ на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата , е 540 лева; дължат се
пропорционално отхвърлената част 216.68 лева ( 540/697.40*279.55 лева –
отхвърлената част от исковете )
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.Г.Д.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, следните суми по договор за паричен заем № *******************, с
„Вива Кредит“ ООД, за които е издадена заповед за плащане № 6083 по частното
дело № 10877 по описа на ПРС за 2018г.:
300 лева- главница , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението в съда, 01.07.2019г до окончателното
изплащане на вземането 4.65 лева – договорна лихва за периода от 08.04.2015г до
22.05.2015г., и обезщетение за забава 112.90 лева за периода от 01.10.2015г до
01.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в
частта , с която се иска установяване на вземане за суми от 49.35 лева неустойка за непредставено
обезпечение за период от 11.04.2015г до
22.04.2015г., такса разходи за събиране на просрочени задължения – 130.50 лева, и такса разходи за дейност на служител - 100
лева, като неоснователни.
Осъжда А.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски в
размер от 341.27 лева.
Осъжда Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на адвокатско дружество „К. ,
Д.“ БУЛСТАТ ***********, седалище в ***********************.
, сумата от 216.68 лева хонорар по
делото на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата .
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ