РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив, 13 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3569
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата Х.П.Х., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, чрез пълномощника си адвокат С.П.,*** да бъде осъден да й заплати обезщетение
за претърпени от нея
имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 1756/2019
г. по описа на Административен съд (АдмС) - Пловдив,
ХХІІІ с., в резултат на отмяната по съдебен ред (с Решение № 879/07.05.2019 г., постановено по АНД №
1261/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №
1678/02.08.2019 г., постановено по КАНД № 1756/2019 г. по описа на АдмС - Пловдив) на Наказателно постановление (НП) № 66/09.01.2019 г., издадено от
Заместник-кмет „Транспорт“ при Община
Пловдив. Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Ответникът Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител, е на становище, че искът е недопустим, поради което моли настоящото съдебно
производство да бъде прекратено, а в случай че искът бъде приет за допустим, то
счита, същият за неоснователен. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмен отговор на исковата
молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско в полза на Община Пловдив.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище, че искът е основателен, а досежно претендирания размер считам, че Съдът следва да обсъди при
произнасянето си разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.
Пловдивският Административен Съд
– седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
От данните по делото се
установява, че на 16.10.2018 г. около 14,25 часа, в гр. Пловдив,
на ул.“Златарска“ до № 10, Х. е паркирала моторно превозно средство (МПС) марка „Опел“
с рег. № ***лична собственост в зоната на действие на пътен знак В28 /зелена
зона – без пропуск/, с което е нарушила чл. 4а от НРСППППСТГП. За това нарушение е съставено НП № 66/09.01.2019 г. от Заместник кмет „Транспорт“
в Община Пловдив, с което на Х. е наложена глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 4а от НРСППППСТГП.
Посоченото НП е обжалвано
от Х.П.Х., за което е образувано
АНД № 1261 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 879/07.05.2019 г., влязло в законна сила на 02.08.2019
г. (с Решение № 1678/02.08.2019 г.
постановено по КАНД № 1756/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив
е оставено в сила Решение № 879/07.05.2019 г., постановено по АНД №
1261/2019 г. по описа на РС – Пловдив), с което процесното НП е отменено изцяло.
Пред районния съд Х.П.Х. е представлявана от
адвокат С.Ж.П., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от
15.02.2019 г., като лицето е заплатило в брой уговореното в
договора от 15.02.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Пред Административния съд Х.П.Х. също е представлявана от
адвокат С.Ж.П., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от
05.06.2019 г., като лицето е заплатило в брой уговореното в
договора от 05.06.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищцата Х.П.Х. вече е предявила иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с претърпените от нея имуществени
вреди в размер на 300 лв., изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 1261/2019 г. по описа на
РС – Пловдив, във връзка с което е било образувано адм. дело № 1551/2019 по
описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело), приключило с постановяване на Решение № 1903/11.10.2019 г. (влязло в законна сила на 12.11.2019 г.), с което искът на Х. е уважен изцяло.
По настоящото дело, каза се, ищцата иска ответникът
Община Пловдив да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди също в размер на 300 лв., но изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по КАНД №
1756/2019 г. по описа на АдмС - Пловдив, в
резултат на отмяната по съдебен ред (с Решение № 879/07.05.2019 г., постановено по АНД № 1261/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 1678/02.08.2019 г.,
постановено по КАНД № 1756/2019 г. по описа на АдмС -
Пловдив) на НП № 66/09.01.2019 г.,
издадено от Заместник-кмет „Транспорт“ при Община Пловдив.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от
ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 66/09.01.2019 г., издадено от Заместник-кмет
„Транспорт“ при Община Пловдив, е отменено по съответния
ред (с Решение № 879/07.05.2019
г., постановено по АНД № 1261/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
оставено в сила с Решение № 1678/02.08.2019 г., постановено по КАНД № 1756/2019
г. по описа на АдмС – Пловдив).
Както вече бе казано, ищцата Х.П.Х. вече е предявила иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с претърпените от нея имуществени
вреди в размер на 300 лв., изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 1261/2019 г. по описа на
РС – Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело № 1551/2019 по описа на
Административен съд – Пловдив. Това дело е приключило с постановяване на
Решение № 1903/11.10.2019 г. (влязло в законна сила на 12.11.2019 г.), с което искът на Х. е уважен изцяло. В проведеното единствено по делото
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е направил искане за
изменение на иска по чл. 214 ГПК във връзка с чл. 144 АПК чрез увеличаване на
първоначално предявения от 300 лв. на 600 лв. във връзка с претърпените от ищцата
имуществени вреди също в размер на 300 лв., изразяващи се в заплащане на
адвокатско възнаграждение по КАНД № 1756/2019 г. по описа на Административен
съд – Пловдив. По това искане обаче съдът не се е произнесъл нито в съдебното
заседание, нито след приключването му. Съответно с постановеното по делото
съдебно решение № 1903/11.10.2019 г., е налице произнасяне само по първоначално
предявения иск (за присъждане на обезщетение за претърпените от Х. имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 1261/2019 г. по описа на РС –
Пловдив).
При това положение не може да бъде споделено
становището на ответника, че настоящият иск се явява недопустим като повторно
предявен относно спор, разрешен със сила на присъдено нещо, доколкото настоящият
иск (за присъждане на обезщетение за претърпени от Х. имуществени вреди също
в размер на 300 лв., но изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение
по КАНД № 1756/2019 г. по описа на АдмС - Пловдив), видно от Решение № 1903/11.10.2019 г. постановено
по адм. дело № 1551/2019 г. по описа на АдмС –
Пловдив, не е бил предявен и разгледан по това дело, т.е. този спор не е бил
разрешен с влязъл в сила съдебен акт.
От материалите по приложеното АНД
№ 1261 по описа за 2019 г. на ПРС и според констатациите на
решаващия съд изложени в отменителното решение, НП № 66/09.01.2019 г., издадено от Заместник-кмет „Транспорт“ при
Община Пловдив, е издадено в нарушение на
закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№ 879/07.05.2019 г.) е влязло в законна сила на 02.08.2019 г., т.е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи,
че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален
ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е
неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който
да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена
адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в
патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото
незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва
адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН,
нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или
ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено
и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение,
е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Само за пълнота следва да се посочи,
че минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна
граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната
от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се
определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният
минимален размер (на
адвокатското възнаграждение)
не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл.
36, ал. 2 от ЗА.
В случая с
процесното НП на ищцата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв., за което
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., а именно в размер на 300 лв., колкото е и договорения и заплатен
адвокатски хонорар по КАНД № 1756/2019 г. по описа на АдмС
– Пловдив. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищцата размер
на адвокатското възнаграждение, следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищцата са настъпили
претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание
и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатират в размер на 310 лв. – заплатените държавна такса (10 лв.) и
адвокатско възнаграждение (300 лв.).
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив, да заплати на Х.П.Х., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди в размер на 300 лв.,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 1756/2019 г.
по описа на Административен съд - Пловдив, ХХІІІ с., в резултат на отмяната по
съдебен ред (с Решение №
879/07.05.2019 г., постановено по АНД № 1261/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, оставено в сила с Решение № 1678/02.08.2019 г., постановено по КАНД №
1756/2019 г. по описа на АдмС - Пловдив) на Наказателно постановление №
66/09.01.2019 г., издадено от Заместник-кмет „Транспорт“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, да заплати на Х.П.Х., с ЕГН **********,
с адрес посочен в исковата молба ***, сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: