Мотиви към присъда
№ 260002 /24.02.2022г.,постановена по нохд №91/2021г.
С
обвинителен акт Районна
прокуратура – П., ТО-Р. е повдигнала обвинение срещу П.И.П., с адрес: ***,
с ЕГН* ********** в това , че на 18.04.2020 година, около 19.00 часа, в гр.Радомир, на ул.„Б.“ бл.. ет.., пред входната врата на ап.№.
се е заканил с убийство с думите : " Ще те разфасовам и подредим в буркани!,
Ще те убия и теб и всички Ви, не ми пука!“/ на Т.Т.Н.,
с ЕГН: ********** *** и това заканване е възбудило у последната основателен страх за
осъществяването му
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложи
наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години, като
на основание чл.66, ал.1 НК съдът
отложи изпълнението на същото за срок от
три години, както и да осъди подсъдимия да заплати направените на досъдебното и съдебно производство разноски.
По делото по реда на чл.76 от НПК като частен обвинител
съдът е конститиуирал пострадалата Т.Т. Н..
Повереника й адв.Ц. пледира съдът да признае подсъдимия П. за виновен по
така повдигнатото му обвинение и му наложи предвиденото в закона наказание, като
поддържа изложеното в пледоарията на
прокурора.
Служебно назначения
адвокат-защитник на подсъдимия П. адв.С.
от ПАК пледира
за невиновност на своя доверител, като моли съда да прекрати поризводството « поради липса на обективни и субективни признаци за извършено деяние», алтернативно
да постанови присъда
като оправдае подсъдимия като невиновен. Адв.С. прави анализ на събраните на досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства като твърди ,че подзащитния й е с психично заболяване.
Подсъдимият П.П. се е възползвал от правото си да не дава обяснения в
хода на съдебното дирене като при последната си дума моли съда да бъде
оправдан.
Радомирският районен съд
след като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият
П. и семейството на
пострадалата Т.Т.Н. били съседи. Н. живеела със съпруга си- свидетеля
К.С.Н. и дъщеря им Си. К. С.в
апартамент №.,
находящ се в гр.Р.,
ул.“Б.“ бл.. ет.. На петия
етаж в същия блок живеел подсъдимия П.П..
На
16.04.2020г. Н. и дъщеря
й чакали пред кварталния магазин, находящ се непосредствено до блока им, като през това време
на пейката отпред седял подсъдимия,
който бил във видимо в нетрезво състояние и пиел бира. П. започнал разговор с Н. като
й обяснил за рисунка, която преди години рисувал на стената на етажа, на който
живеела, като искал да я -повтори. Тя му отказала, но той продължил разговора
за друга рисунка- на дъщеря
й С.,
която бил направил на счупена ваза, като същата е изровил от боклука. С цел да не я притеснява повече, тя му казала, че е харесала
рисунката, а той предложил да нарисува пак дъщеря й на блоков лист. По-късно когато Н. излязла от магазина, подсъдимия П. не бил
вече отвън. Същата вечер обаче той позвънил на вратата на
апартамента им като отворил
съпруга на Н., свидетелят К.Н. и подсъдимия му поискал 50 лева за
картина, която бил нарисувал, твърдейки, че имал уговорка с Н. да нарисува дъщеря им от фейсбука
на мъжа й тогава Н. заявила,
че нямали никаква уговорка, но за да си тръгне детето му дало от събраните си
джобни пари 10 лева. П. си тръгнал след като взел парите, но няколко минути по-късно
започнал да звъни на телефона
на св.Н. и
да отправя закани към цялото семейството.На
следващия ден 17.04.2020г. около 1 часа през нощта
пострадалата и мъжа й се събудили от силен шум от хвърляне на предмети от терасата на П., като на сутринта установили,
че капака, калника и предното стъкло на автомобила им били счупени.
На
инкриминираната дата
18.04.2020г. около 19
часа пред входната врата на частната обвинителка ядосан застанал подсъдимия П. и започнал да крещи, като я заплашил с
думите: „ Ти с полиция ли ще ме плашиш ма?! С тези смешници!Ще те разфасовам и подредим в буркани! Ще те убия и
теб и всички Ви, не ми пука!“.Причина за тези крясъци
била подадена жалба от частната обвинителка и съпруга й до
полицията предвид повредения им
от П. автомобил, довело до неговото задържане в
ареста. Малолетното дете С. К.
била в къщи с майка си и също чула заплахите, които отправял П.. Н. и детето много се уплашили и
по най- бързия начин тръгнали да излизат от блока. Двете били принудени да се
разхождат по улиците на града до прибирането на съпруга на Н. от работа, и когато тримата се
върнали в къщи установили, че входната
им врата била удряна и пробита с остри предмети. След този инцидент и
отправяните към нея заплахи от подсъдимия и агресивното
му поведение св.Н.
изпитвала страх да остане в апартамента сама с дъщеря си и се
наложило да отседнат при родителите на съпруга й. След случката се наложило и
инсталиране на СОТ в жилището, с цел спокойствие на Н.. След инцидента Н. изпитвала страх и ужас от подсъдимия, променила
коренно начина си на живот- страхувала се да пребивава с дъщеря си сама в апартамента,
наложило се и лечение при психиатър. Същата имала
оплаквания от постоянен страх и тревожност за нея и семейството й, фобии,
безсъние и й била предписана противостресова,
антидепресивна терапия.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите на обвинението, а
именно пострадалата Т.Т.Н. , св. К.С.Н., св. Д.О.А.
и по реда на чл.140, ал.1 от НКП в с.з е разпитано
малолетното дете Сияна Красимирова Стаменова.
Съдът дава вяра
на показанията на свидетелите
на обвинението, тъй като всички те напълно си кореспондират помежду си, последователни са и описват една
безпротиворечива фактическа
обстановка, установяваща извършено
от подсъдимия инкриминирано
деяние по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Пострадалата описва
подробно фактическата обстановка на като сочи, че на инкриминираната
дата безпогрешно е разпознала
гласа на подсъдимия и отправяните
към нея закани
за убийство. Свидетелката заявява:
» На следващия ден, когато той беше пуснат,
аз бях сама
с дъщеря си в апартамента. Знам, че беше Великден, почивни дни, мъжа ми
беше на работа.
През целия ден ме
беше много страх, защото П. беше излязъл от
ареста и непрекъснато звънях на мъжа
си, при което
детето чу някакви ревящи, крещящи закани и много се изплаши.
Ние бяхме в апартамента си. Тези закани и крясъци чухме от към
входната врата на апартамента. Разпознахме гласа му, това беше
П.. П. казваше: „Ще
те убия! Ще те
разфасовам, ще те подредя в буркани!“. Детето започна да пищи, изпадна
в криза и аз не знаех какво
да направя……….
».Малолетното дете сияна Красимирова също заявява,че
е разпознало гласа на подсъдимия
и е чуло, че заплашва майка
му, че ще я убие: »
Спомням си, че подсъдимият
беше казал, че иска да
убие мама. Той чукаше по нашата
врата силно, ние с мама си
бяхме вкъщи. Мисля, че крещеше силно.
Ние с мама излязохме. Тате беше на
работа.“
Съдът дава вяра и на
показанията на свидетеля К.Н., който
независимо, че е съпруг
на пострадалата и не е присъствал
на инцидента на инкриминираната
дата, като само препредава фактическа обстановка описана от пострадалата
и малолетното дете, то показанията му относно проявите на подсъдимия непосредствено преди и след инцидента напълно кореспондират с показанията на св.Н. и описаната от държавното обвинение фактическа
обстановка в обвинителния акт. Свидетелят
Н. заявява:»…….. бях на работа, работя
обща смяна, по 12 часа на
ден, и ми се обадиха от
полицията и ми казаха, всъщност жена ми ми се обади,
беше разтреперана, като се е прибрал
от ареста го чула да
вика и да заплашва. Тя се беше уплашила. Крещял е нецензурни думи.
Отправял заплахи за живота
й, че ще я разфасова. Тя уплашена позвънила
на съсед и са излезли с детето
да ме изчакат
някъде навън. Аз като се прибрах
от работа се срещнахме и си тръгнахме за
вкъщи. Видях въпросния П. на
терасата да крещи някакви неща.
Крещеше по паркинга с думите „Махайте си колите!“. Като цяло беше агресивен. Качихме се тримата
със съпругата и детето и видяхме, че има следи
по вратата от удари, тя
е ламаринена и беше пробита на няколко
места.“
Третата
свидетелка сочена от обвинението Д.О.А., която също е съседка на частната обвинителка
също заявява, независимо, че не очевидец
на инцидента, че е видяла Н. много уплашена от П., че същата се е оплакала, че
я заплашва и, че лично е видяла, че входната врата на Н. е удряна, както твърди и самата пострадала.
В цялата
си съвкупност показанията на свидетелите на обвинението очертават една и съща безпротиворечива обстановка описана в обвинителния акт и
съдът им дава вяра.
От страна
на защитата в хода на съдебното дирене не бяха ангажирана гласни или писмени
доказателства, които да опровергават фактическата
обстановка описана в обвинителния акт, потвърдена по безспорен начин от свидетелите на обвинението. Неоснователно
е възражението
на защитата, че не е доказано извършено от подсъдимия П. престъпление, за което същия е предаден на съд, а именно по чл.144, ал.3, във
вр. с ал.1 от НК. Единствената
сочена от защитата свидетелка допусната до разпит в хода на съдебното следствие
С.М.З., майка на подсъдимия се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства
пред съда.
На досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза на подсъдимия П.П., като в.лице М. дава заключение,
че подсъдимият е с „ Диссоциално личностово
разстройство. Асоциално поведение с алкохолни и единични наркотични употреби“,
но към момента на
извършване на инкриминираното деяние- 18.04.2020г. е могъл да разбира свойството и значението му и да ръководи-
постъпките си. Не се отчита актуално психично разстройство и
не е налице помрачение на съзнанието по време на извършване
на инкриминираното деяние.
Съдът намира, че не
следва да обсъжда доводите на защитата относно психичното състояние на
подсъдимия в предходен момент на извършване на деянието и представените в тази връзка от защитата медицински
документи, тъй като те касаят период от
време много преди извършване на деянието.
Престъплението по
чл.144, ал. 3 – закана с убийство е квалифициран състав на престъплението
по чл.144,
ал. 1 от НК – закана с престъпление. С
извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно
на волята му в исканата от
дееца насока, какъвто е и настоящия случай, предвид обсъдените
от съда
свидетелски показания.Както
пострадалата, така и св. К.Н. и св. Д.А. заявяват, че след инцидента Т.Н. е
изпитвала страх да идва в дома си
,наложило се е известно време да живее в жилището на свекърва си , както и да
провежда лечение при психиатър. За осъществяване
на това престъпление
от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, като в случая това са
думите отправени от подсъдимия към
пострадалата Т., като съдът прие за доказано, че същият се е заканил
на Н. с израза: “Ще те убия!“, който израз е чут не само от пострадалата, а и
от малолетното дете С. К., което е очевидец на инцидента. По отношение на
останалите изрази, за които РП-П., ТО-Р. е повдигнала обвинение на П., а именно:“
Ще те разфасовам и
подредим в буркани, не ми пука!“ същите се
сочат само от пострадалата, като всички останали свидетели само и единствено
препредават чутото от нея, поради което съдът намира,че не бе доказано подсъдимия
да се е заканвал със същите на Н. .
От субективна страна при деянието по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 НК деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Съгласно
константната практика на ВКС не
е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание,
че заканата би могла да
се осъществи. В
настоящият случай Н. е възприела
заканата на П. като
действителна заплаха за живота си
и вследствие на това е променила поведението
си и начина си на
живот.
При така
установеното, съдът намира, че с деянието
си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.144,
ал.3
във вр., с ал.1 от НК. По безспорен начин от
гласните доказателства се
установява, че на 18.04.2020 г., около
19.00 часа в гр.Р., на ул.“Б.“, бл.., ет.., пред входната врата на ап. № . П.П. се е заканил с убийство с думите: „Ще те убия!“ на
Т.Т.Н., с ЕГН: ********** *** и това заканване е възбудило у последната основателен страх за осъществяването. Както бе посочено
по-горе от настоящия състав, не бе доказано от държавното и частно обвинение на
същата дата и място подсъдимия П. да се е заканвал на Т.Н. с думите :“ Ще те разфасовам и
подредим в буркани, не ми пука!“ и това
заканване да е възбудило у нея основателен страх за осъществяването му, поради което съдът го оправда по първоначално повдигнатото обвинение за
тези заплашителни изрази.
От обективна страна деянието е извършено от П. чрез действие.
От субективна
страна подсъдимия е
действал при пряк умисъл, като форма
на вината.
Причина за извършване на деянието е
незачитане на съществуващия правен и обществен ред и неприкосновеността на личността .
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия П. се установява, че същия не е осъждан/реабилитиран/.
След като призна подсъдимия за виновен по
така повдигнатото му обвинение от
Районна прокуратура-П., ТО-Р.
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, съдът
му наложи наказание „лишаване от свобода” за
шест месеца, като на осн.чл.
66 ал. 1 от НК отложи изпълнението
на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила,
като намери, че по този начин би се спазил принципа за съответствие залегнал в
разпоредбата на чл.35, ал. 3 от НК и ще бъдат постигнати и целите на наказанието предвидени в
чл.36, ал. 1 от НК. Съдът съобрази
при налагане на наказанието агресивното поведение на подсъдимия склоността му към
противообществени прояви и данните за чести злоупотреби с алкохол.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал. 3 от НПК съдът постанови с присъдата си подсъдимия да
заплати по сметка на
ОД на МВР –Перник, сумата от 183.00 лева, представляваща направени по делото разноски на досъдебното производство, както и в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка
на Районен съд-Радомир сумата от 140.00 лева, направени разноски по делото в хода
на съдебното следствие.
По изложените
съображения съдът постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: