Решение по дело №742/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Правната квалификация на иска е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.430 и сл ТЗ.

Ищецът Б. “Д. Е. твърди, че правният интерес от установителния иск произтича от издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2370/2012 г. по описа на РС Б.. Основанието за претендирането на сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение е сключеното между представляващия ответното дружество “. 9. Е. и Б.та ,споразумение за обединяване на кредити от 22.12.2010 г. В това споразумение са обединени три кредита, които са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че сумите по споразумението за обединяване на кредитите от 22.10.2010 г. следва да се погасява при общи условия и параметри и по нов погасителен плана, като е договорено по него гратисен период от 3 месеца, през който се заплаща само лихва върху усвоената главница, а след това започват да се погасяват и месечните вноски. Според ищеца още на първата дължима месечна вноска, която е следвало да се заплати на 25.12.2010 г. и е била в размер на 789 лева ответното дружество не е изплатило изцяло и е в забава. На 25.01.2011 г. по нея е платена само сумата от 6,02 лева лихва.

Твърди се, че предходни плащания са били за погасяване на дължими такси по обслужване на новото споразумение. По начало след сключването на споразумението за обединяване на кредити ,ответникът не е изплащал никога дължимите вноски, както за лихвата, така и за главницата и е бил в забава. Б.та твърди, че е взела решение на основание чл. 19, буква “б” от споразумението да обяви кредита за предсрочно изискуем, като за това е уведомила длъжника с писмо, получено лично от неговия управител. Въпреки това в определения му срок той не е заплатил дължимите суми на Б.та и Б.та е пристъпила в производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение, завършило с посочените документи.

По така издадената заповед и изпълнителен лист длъжникът е подал възражение и в определения от закона едномесечен срок Б.та е предявила настоящия иск, с което моли да се приеме за установено по отношение на ответното дружество ,че същият дължи на Б. “Д. Е. сумите по заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист, издаден по Ч.ГР.Д. № 2370/2012 г. по описа на РС Б., а именно сумата от 108 433,49 лева главница, мораторна лихва в размер на 5 038,34 лева за периода от 22.12.2010 г. до 11.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 12.09.2012 г., заемни такси от 204 .69 лева и присъдените юрисконсултско възнаграждение и разноски по изпълнителния лист.

Претендира и разноски в настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор, като съдът е констатирал, че писменият отговор е подаден след изтичане на срока по чл. 367 от ГПК, като в изрично определение е указал на ответника, че е пропуснал срока за отговор.

В съдебно заседание ответникът заявява, че оспорва иска досежно неговия размер, тъй като намира, че е плащал и претендираната сума не може да бъде такава.

Ищецът е прецизирал размера за претенцията за лихви,като общия размер от 5038.34лв. не се променя,но се уточнява,че от тази сума 4 156,94 лева,представляват договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.09.2012 г. и наказателна лихва за просрочена главница в размера на 881,40 лева за периода от 25.03.2011 г. до 11.09.2012 г.

Съдът е допуснал това уточнение за разглеждане.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:

С молба от 22.07.2010г.,представляващият дружество “. * " Е. е направил волеизявление до ищеца Б. Д. Е.,че желае да бъдат обединени 3 фирмени кредита в един,които да се погасяват при еднакви условия и нов погасителен план.

На 22.12.2010г. е подписано споразумение за обединяване на кредити между страните по делото.Към момента на подписване на споразумението, общия размер на главницата по трите кредита е 111 433.49лв.Гратисния период,в който е следвало да се заплаща само лихвата е бил три месеца-до 22.03.2011г.,а крайният срок за погасяване на кредита- 22.07.2017г.В чл.19 б."б" от споразумението е уговорено,че Б.та може да направи кредита предсрочно изискуем при неплащане на вноските за погасяване на главницата и лихвите,както е уговорено и начисляване на наказателна лихва-чл.18 от договора.

За това,че обявява кредита за предсрочно изискуем,ищецът е изпратил уведомително писмо до ответното дружество,получено лично от управителя на дружеството Г., на 20.08.2012г.

Съдебно счетоводната експертиза е установила,че дължимата главница по споразумението за обединяване на кредити е 108 433.49лв.,а лихвите общо 5192.33лв.За управление на кредита е начислена идължима такса от ищеца в размер на 204.69лв.

Според вещото лице кредитът не е обслужван редовно и забавата на плащанията е още при първия падеж на задължението.Съгласно уговорения гратисен период,първата вноска е била на 25.01.2011 г. и е за лихва,но са заплатени само 6.02 лв.,като разликата,представляваща непогасената част от лихвата от 623.07лв. е отнесена в просрочие.Според справките и изчисленията направени от в.лице дължимите договорни лихви и такси за закъснения към 12.09.2012г. са общо 5192.33,но ищецът е претендирал общо сумата от 5038.34лв., като от тази сума 4 156,94 лева,представляват договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.09.2012 г. и наказателна лихва за просрочена главница в размера на 881,40 лева за периода от 25.03.2011 г. до 11.09.2012 г.

Установено е от ч.гр.д.№2370/2012г. на РС Б.,че на 12.09.2012г. ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК,като искането му е удовлетворено.Ответното дружество е подало възражение,за което ищецът е уведомен на 29.05.2013г.Исковата молба е депозирана на 28.05.2013г.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.430 ТЗ.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът предявява иск за установяване съществуването на вземане,което е предмет на заповедното производство,инициирано от него,в което заповедно производство длъжникът,сега ответник е възразил против съществуване на вземането или неговия размер.Съдът следи служебно дали са налице предпоставките за развитие на исковото производство,като в настоящия случай искът е допустим,тъй като е предявен във визирания от закона едномесечен срок,след направено възражение от ответната страна.В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му.

В случая вземането се основава на сключено между страните споразумение за обединяване на кредити от 22.12.2010г.Договорът не е оспорен и определя правоотношенията между страните,които са го подписали -ищецът като кредитодател,а ответникът като кредитополучател.Последиците от неизпълнение на договора са уредени в чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, а съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД,при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, ако не е уговорено друго.

С договора за обединение на банкови кредити, ответното дружество се е съгласило отпуснатите му 3 броя кредити да бъдат обединени в един,като се изплащат при еднакви условия и един и същи погасителен план.Установено е с експертиза,че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си за внасяне на погасителните вноски,като е внасял такива в по-малък размер и не на падежното число.Това е дало основание на Б. Д. Е.,съгласно чл.19 б."б" от споразумението,да превърне кредита в предсрочно изискуем,като претендира главницата по кредита,договорните лихви,начислени наказателни лихви,които също са договорени при просрочие,както и таксата за управление на кредита.Тъй като няма клауза,която да дава основание целият размер на кредита автоматично да се превърне в предсрочно изискуем,Б.та е изпратила нарочно уведомление за това нейно решение,достигнало до знанието на ответника. Задължението по изплащане на кредита не е изпълнено от ответника, поради което ответното дружество е неизправна страна по сключения договор и дължи реално изпълнение, както и обезщетение за неизпълнението, съгласно чл. 79 ЗЗД

Относно размера на задължението ,ОС Б. се съобрази със заключението на вещото лице. Безспорно е установено по делото съществуването на изискуеми и ликвидни задължения, поети от ответнка,поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен и доказан до установения с експертизата размер ,който съвпада със сумите,предмет на заповедта за незабавно изпълнение,поради което съдът не коригира заповедта в частта за таксите и разноските.

Ищецът претендира направените в исковото производство разноски по представен списък,които следва да се уважат в пълен размер.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парично задължение в полза на Б. Д. Е. със седалище гр.С.,изпълнимо от “. *. Е. ,ЕИК *,със седалище Б.,предмет на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,издадени по ч.гр.д.№ 2370/2012г. по описа на РС Б. за сумата от 108 433,49 лева главница, лихва в размер на 5 038,34лв.,от която, сумата 4 156,94 лева,представлява договорна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 11.09.2012 г. и 881.40 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода от 25.03.2011 г. до 11.09.2012 г. лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 12.09.2012 г., заемни такси от 204 .69 лева и присъдените юрисконсултско възнаграждение и разноски по изпълнителния лист.

ОСЪЖДА “. *. Е. ,ЕИК *,със седалище Б. да заплати на Б. Д. Е. със седалище гр.С.,направените разноски в исковото производство в размер на 6653.82 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: