Номер 9303.11.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоI-ВИ СЪСТАВ
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Секретар:ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
Прокурор:Делчо Стоянов Лавчев (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205600600368 по описа за 2020
година
Производството е чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 27/10.07.2020г., постановена по НОХД № 226/2020 г.,
Районен съд – Димитровград е признал подсъдимия Д. С. В. от гр.Д. за
виновен в това, че на 25.08.2018 г. в гр. Д., без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 0.51г. със
съдържание на кокаин 71.3 % на стойност 112.20 лв., поради което и на осн.
чл. 354а ал. 3 т.1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“
за срок от 5 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за
срок от 3 години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски и на осн. чл.354а ал.6 от НК в полза на Държавата е отнет предмета
на престъплението – наркотично вещество, остатък след извършеното
химическо изследване.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитникът
си адв. Г. я обжалва в срок с оплаквания за завишеност на наказанието, иска
преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК и налагане на наказание
„глоба“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за
неоснователна и иска присъдата като правилна и законосъобразна, да се
1
потвърди.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява
лично и със защитника си адв.Г. който в пледоарията си посочва, че
наложеното наказание се явявало тежко, счита изводите на съда, че
разпределянето на половин грам кокаин в три пакетчета обуславяло по-тежка
степен на обществена опасност на деянието и дееца, за неправилни и
поддържа направеното в жалбата искане .
В своя защита и в последната си дума, подсъдимият изразява готовност
да плати глоба, ако такова наказание му бъде наложено.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и
служебно, намира следното: Съдебното производство срещу подсъдимия е
образувано по обвинителен акт на РП- Димитровград, с който му е повдигнато
обвинение за престъплението за което е признат за виновен и осъден с
обжалваната присъда. В проведеното разпоредително заседание, при
обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК не са констатирани
съществени процесуални нарушения. Подсъдимия и защитата поискали
делото да се разгледа по реда на глава XXVII, при условията на чл. 371 т.2 от
НПК, като В. признал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Съдът намерил,че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от
НПК обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че на 24.08.2018г.
вечерта подсъдимият бил в дома на родителите си в с. С., общ. Д.. Там
пристигнал и св. Г.. След известно време двамата решили да отидат до гр. Д.
за да се снабди подсъдимия с кокаин за лична употреба. Когато пристигнали в
града, подсъдимия си купил кокаин от неизвестно лице и го разделил на три
дози в отделни пакетчета, след това двамата с Г. потеглили пак към с.С. с л.а.
„Мерцедес“ с ДКН № *******, управляван от подсъдимия. По същото време
свидетелите Б.Г. и Б.И., полицейски служители при РУ МВР – Димитровград,
извършвали рутинна обиколка с патрулен автомобил и забелязали колата на
подсъдимия, спряна на черен път до блок № ** на ул. „П.“ в гр. Д..
Свидетелите са приближили, но автомобила управляван от подсъдимия,
потеглил по посока моста на р. М.. Полицейските служители го последвали,
подали звуков и светлинен сигнал и след около 50 метра автомобила спрял.
Докато двамата все още се намирали в колата, подсъдимия дал на св.Г.
пакетчетата с кокаин, за да ги изхвърли и да не могат полицаите да ги
намерят при проверката. Г. ги изхвърлил, но полицейските служители
2
забелязали това, осветили района до колата и до дясната й врата забелязали
две полиетиленови пакетчета, а на около 10 м зад автомобила било открито и
третото пакетче. На място бил извършен оглед, при който се установило, че
трите пакетчета съдържат прахообразно вещество и били иззети.
Количеството кокаин било изследвано чрез експертиза и установено, че всяко
едно от пакетчетата съдържа съответно 0.19 грама, 0.10 грама и 0.22 грама
или общо 0.51 грама кокаин, със съдържание на кокаин - 71.3 % и на стойност
112.20 лв. съгласно приложение № 2 към ПМС 23/98г. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Кокаина е включен като високорисково наркотично вещество в списък 1
по чл.3, ал. 2 от ЗКНВП с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата, забранен за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина.
При така установените факти, първоинстанционния съд след като
обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 354а,
ал.3 т.1 от НК, за което го признал за виновен и осъдил с обжалваната
присъда. Настоящата инстанция споделя изводите на първата в тази насока и
намира възраженията в жалбата за неоснователни. Правилно е преценено, че
от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл
като форма на вината. Правилно са анализирани показанията на полицейските
служители, които са извършили първоначалната проверка на В. след
спирането на автомобила. Изхвърлените пакетчета наркотично вещество са
забелязани от тях и те са резултат от действията на свидетеля Г., чиито
показания допълват тези на полицейските служители. Установеното във всяко
едно от трите пакетчета прахообразно вещество е еднородно по състав и от
един и същи вид – кокаин с високо съдържание на активно вещество кокаин,
за чието държане подсъдимият е нямал и не е могъл да има надлежно
разрешение. Стойността на веществото също е определена съобразно ПМС №
23 / 1998 г. Правилни са и изводите, че деянието не е маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Касае се високорисково наркотично вещество,
намерено опаковано по начин, който навежда на извода, че става дума за
отделни дози, като настоящата инстанция не споделя доводите на защитита,
че случаят е маловажен. За такава преценка не може да се използва като
критерий само стойността на наркотичното вещество, което е значително под
минималната работна заплата. Обикновено количеството наркотик за лична
употреба се свежда до една доза, а в случая подсъдимия го разпределил в три
което сочи на съществуваща възможност и за разпространението му. Следва
да се вземе предвид и това, че подсъдимия управлявал автомобила след
употреба на алкохол, каквито гласни доказателства по делото има и поради
това и защото държал въпросния кокаин, се опитал да се отклони от
полицейската проверка и отказал да бъде тестван за алкохол от полицейските
служители. Въпреки че е реабилитиран по реда на чл.88 а ал.4 от НК за
3
предходни осъждания свързани с държане на наркотични вещества, то
характеристичните данни за подсъдимия не са положителни и явно
предходните му осъждания, не са изиграли своя поправителен ефект, поради
което и не са налице обстоятелства сочещи на преквалификация по чл.354 а
ал.5 от НК.
Наложеното наказание на подсъдимия е справедливо, при определянето
му са отчетени отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства и
наказанието е определено по-благоприятно по реда на чл.55 от НК а не по чл.
58а ал.1 от НК. Определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ е
значително под минимума, предвиден за престъплението, който е от 1 до 6
години „лишаване от свобода“. Наказанието „глоба“ не е наложено
кумулативно. Правилно е приложението на чл. 66 ал.1 от НК, произнасянето
по разноските и веществените доказателства.Не се установи при проведеното
съдебно производство пред първата инстанция да са допуснати процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и
доколкото не са налице основания за изменяване или отмяна на обжалваната
присъда, същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба, оставена без уважение.
Мотивиран така и на осн. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 / 10.07.2020 г., постановена по НОХД
№ 226/2020 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4