Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1150
16.05.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2854 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, представляван заедно
от всеки двама измежду ********, ********, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт ********, срещу Л.А.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и Д.Б.Б.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира солидарното им
осъждане за заплащане на сумата от общо 4 506. 13 лв. - задължения по
сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от *****г., от
които 4 251. 16 лева – главница, 95.91 лева – договорна лихва за периода
от 16.11.2017 г. до 23.01.2018 г., 39.06 лева – лихвена надбавка за забава за
периода от 16.11.2017 г. до 23.01.2018 г., 120 лева – заемни такси и разноски,
ведно със законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Основанията за
дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо между страните правоотношение по повод
на горния договор за банков кредит, по които били дължими търсените в
настоящото производство суми, поради изпадане в забава от страна на
кредитополучателя, който преустановил плащанията по договора, като последното
такова било от 15.09.2017 г. Сочи се, че поради това вземанията са обявени за
предсрочно изискуеми, поради което и се предявяват настоящите искове. Излага се
ако съдът не сподели доводите за надлежното уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост преди завеждане на делото, то исковата молба да се счита
и за изявление в този смисъл.
Правното основание на исковете е чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗДД/.
Всеки от ответниците е депозирал
признание на исковете.
С оглед на това ищецът е направил искане
за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
В процесния случай всеки ответник изрично
е признал дължимостта на сумите, съгласно сключения между страните договор за
кредит за текущо потребление. Признанието на дължимостта на сумите не
противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът постановява настоящото
решение при признание на иска и същият като основателен и доказан следва да
бъде уважен.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да се осъдят ответниците да му заплатят
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 370. 04 лв., от която 270.04 лв.
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Л.А.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, и Д.Б.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплатят солидарно на „Банка ДСК”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. “Московска” № 19, представляван заедно от всеки двама измежду ********,
********, сумата от общо 4 506. 13
лв. /четири хиляди петстотин и шест лева и 13 ст./, представляваща дължима
сума по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от *****г.,
от които 4 251. 16 лева – главница, 95.91 лева – договорна лихва за
периода от 16.11.2017 г. до 23.01.2018 г., 39.06 лева – лихвена надбавка за
забава за периода от 16.11.2017 г. до 23.01.2018 г., 120 лева – заемни такси и
разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от 24.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 370. 04 лв. /триста и седемдесет лева и 4 ст./ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.