№ 41480
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110158444 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 58444/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 214 ГПК.
С молба с вх. № 9899/20.03.2025 г., ищецът е направил искане за допускане на
обективно изменение на предявения иск, чрез неговото намаляване, като същият вместо за
първоначално предявената сумата от 14250,00 лева се счита предявен за сумата от 11415
лева.
С молба от 31.01.2025 г. и 27.03.2025 г., ищецът е представил писмени
доказателствени средства, като е направил искане за тяхното приемане, както и искане по
реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представени писмени доказателствени
средства.
В о. с. з. от 18.09.2025 г. ответникът е направил доказателствено искане за издаването
на СУ, което да послужи пред пътна полиция, за да се установи дали лицето Симеон Спасов
Вангелов има валиден СУМПС.
Подадена е молба от 26.09.2025 г. от ответника, които е изразил становище, че
направеното доказателствено искане от ответника е преклудирано, поради което е
процесуално недопустимо.
Съдът, като взе предвид становището на страните, намира следното по така
направеното искане за изменение на иска и направените доказателствени искания:
В правилото на чл. 214, ал. 1 ГПК е предвидено, че в първото заседание за
разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед
1
защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени
основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата
инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от
установителен иск към осъдителен и обратно.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото искането е направено в срок, то
същото е процесуално допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. На
следващо място трябва да се спомене, че обективното изменение на иска по размер чрез
неговото намаляване, винаги е съчетано с оттегляне или отказ от иска. В случая подобно
изявление не е направено от ищеца, поради което при тълкуване на правилата на чл. 232
ГПК и чл. 233 ГПК и с оглед защитата на ответника, съдът намира, че искането е направено
в хипотеза на отказ от иска, поради което в тази част производството следва да бъде
прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи ясно и точно на страните, че
доклада по делото, така както е предвиден в чл. 146, ал. 1 ГПК (като съдържание) е свързан с
концентрационното начало в процеса, респ. настъпването на преклузията за попълването на
делото с факти – арг. от граматическото, систематично и телеолгическото тълкуване с чл.
146, ал. 3 ГПК. При това положение, за да настъпи концентрационното начало, т.е. първата
доказателствена преклузия в гражданският процес е необходимо да е изпълнено
минималното съдържание на доклада по делото, а това са обстоятелствата на които ищецът
основава претенциите си, респ. ответника възраженията си – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5
ГПК. Ако това съдържание на доклада е налице, то доказателствената на етапа докладване
на производството настъпва. Отделянето на спорното от безспорното – чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, касае облекчаване на доказателствения процес и обсъждането на доказателствата от
съда, доколкото обявените за безспорни обстоятелства не се нуждаят от доказване. Това
обаче касае по-скоро работата на съда, поради което дори да са налице безспорно
обстоятелства, не е налице процесуално нарушение, ако съда не отдели спорното от
безспорното. Съвсем отделен е проблемът, че ГПК не предвижда процесуален способ по
който съда да задължи страна в процеса да посочи дали едно обстоятелство е спорно или
безспорно между страните. Това се извежда от твърденията им в исковата молба, респ.
отговора на исковата молба, съответно поведението им в първото о. с. з., когато настъпва
първата доказателствена преклузия в процеса, доколко именно в този момент едно
обстоятелство може да стане от безспорно, спорно и обратното.
В случая първото по делото заседание в което и доклада по делото е обявен за
окончателен, респ. страните изрично сочат, че нямат доказателствени искания е било на
30.01.2025 г. След този процесуален момент доказателствените искания на страните са
преклудирани, като в случая нито една от страните не обосновава приложение на която и да
била от хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК. Отделно от това по отношение
доказателственото искане на ответника в о. с. з. от 18.09.2025 г., съдът намира, че същото
касае установяване на обстоятелства за които не е направено материалноправно възражение
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 133 ГПК, поради което искането дори да се приеме
за процесуално допустимо е неотносимо към предмета на правния спор.
С оглед изложеното, съдът намира, че доказателствените искания на ищеца и
ответника са преклудирани, поради което и процесуално недопустими и следва да бъдат
оставени без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявеният осъдителен
иск от „М.“ ЕООД срещу ЗАД „Б.В.Г“ ЕАД, чрез неговото намаляване, като същият вместо
за първоначално предявената сумата от 14250,00 лева се счита предявен за сумата от 11415
лева.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК производството по гр. д. № 58444/2024 г.
по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта по предявения осъдителен иск за разликата
над сумата от 11415 лева до пълния първоначално предявен размер от 14250,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания в молба от 31.01.2025 г. и
27.03.2025 г., на ищецът за приемане на писмени доказателствени средства, като е искане по
реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представени писмени доказателствени
средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане от о. с. з. от 18.09.2025 г. на
ответникът за издаването на СУ, което да послужи пред пътна полиция, за да се установи
дали лицето Симеон Спасов Вангелов има валиден СУМПС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в
прекратителната част, в която може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните с частна жалба пред СГС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3