Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Червен бряг, 19.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска, като разгледа докладваното от съдия Първанов
гр.
дело № 1126/2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „хххххххххх, седалище и адрес
на управление: гр. Х бул. ххх № х, офис-сграда лабиринт, ет х, офис х, чрез
юрисконсулт П.С.П. - С. със съдебен
адрес *** против К.М.Д. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в исковата
молба, че на 08.04.2014г. между „хххбил сключен договор за предоставяне а
финансови услуги от разстояние № 178418, при спазване на разпоредбите на Закона
за предоставяне на финансови услуги и ЗЗД. Редът и условията при които
заемодателят е отпуснал заема се уреждат от Договора и общите условия за
предоставяне на финансови услуги от разстояние на „ххх, които са неразделна
част от договора.
Твърди се, че правоприемник на „хххе
ищецът по договора. Посочва се, че в кръга на вземанията било включено и
задължението на ответника, за което последният бил уведомен по реда на чл. 99
ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че дружеството подало заявление по чл. 410 от ГПК и в
хода на ч.гр.д. № 890/2017г. по описа на РС Червен бряг била издадена заповед
за изпълнение срещу която постъпило възражение от длъжника. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че К.М.Д. дължи на „хххсумата
150.00 лв. – главница; такса за отпускане на заема в размер на 72.00 лв.;
неустойка в размер на 80.00 лв. за периода от 15.06.2014г. до 39.06.2014г.;
обезщетение за забава в размер на 57.55 лв. за периода от 2.10.2015г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017г. ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените деловодни разноски в исковото и
заповедно производство в размер на общо 50 лв. държавна такса и 300 лв.
юрисконсулско възнаграждение за двете производства.
На основание чл. 131 от ГПК препис
от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника. В
законоустановения срок не е постъпил
отговор от К.М.Д..
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се представлява от ЮК С.. Поддържа иска по
основание и размер.
Ответника,
редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№ ххх. по описа на РС
Червен бряг, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК вх.№ ххх. на „хххбило образувано ч.гр.д.№ ххх. по описа на ЧРС.
Не
се спори по делото, че в хода на което било издадена заповед № 576/2.10.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против К.М.Д. за сумата
от: главница 150 /сто и
петдесет/ лв., такса за отпускане на заема 72,00/седемдесет и два /лева,
неустойка в размер на 80 лв./осемдесет лв./
за периода 15.06.2014 г. до 30.06.2014 г.; обезщетение за забава в
размер на 57,55 лв./петдесет и седем лв. и 55 ст./ за периода 02.10.2015 г. до
датата на подаване на настоящето заявление – 29.09.2017 г., законна лихва за
забава от дата на подаване на
заявлението -29.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
разноски по заповедното производство в общ размер 175 /сто седемдесет и
пет лв./ лв., от които 25 лв. държавна такса и юристконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
Установява се от материалите по ч.гр.д.№
ххх. по описа на РС-Червен бряг, че
срещу заповедта било подадено възражение с вх.№ 5799/12.10.2017г. от К.М.Д. в
което длъжника посочва, че не дължи на дружеството парични средства. С разпореждане №2092/25.19.2017г. заявителя
бил уведомен за правото по чл. 415 ал.1 от ГПК. Съобщението е получено на 03.11.2017
г. С искова молба вх.№ 6597/17.11.2017г. е образувано гр.д.№ 1126/2017г. по
описа на РС-Червен бряг.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е
неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява
то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата
от длъжника.
Съдът, като съобрази наведените в
исковата молба твърдения приема, че е сезиран с кумулативни искове чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в
полза на ищеца, чийто предмет кореспондира с предмета на оспорената заповед за
изпълнение № 576/02.10.2017г. по
ч.гр.д.№ 890/2017г. по описа на РС-Червен бряг.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са
приобщени писмени доказателства. Видно от заверено копие на договор за паричен
заем № 178418/08.04.2014 г. , на л. 7-8-9-10 от делото, на 08.04.2014 г. между „ххх и К.М.Д. бил сключен договор , по силата на
който дружеството заемодател предава на заемателя – ответника по делото сумата
от 150.00 лв. , като последния се задължил да я върне в срок от 45 дни, считано
от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно чл. 3-2 от Общите условия.
Падежната дата на заема е 10.06.2014г.
заемателят не е върнал заетата сума.
Видно от заверено копие на договор №
178418 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на
08.04.2014 г., на л. 7- 10 от делото, „ххх сключили договор, по силата на който
ищецът получил заем в размер на 150.00 лева.
Установява се от представените от ищеца
и неоспорени от ответника уведомителни писма и разписки към тях на л. 51- 55 от
делото, че кредитора изпращал покани за доброволно изпълнение на длъжника, но
същите не били получени от Д., което
обстоятелство закона е приравнил към получаването им.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказано,
че ответника дължи на ищеца сумата от: главница 150 /сто и петдесет/ лв., такса за отпускане на заема
72,00/седемдесет и два /лева, неустойка в размер на 80 лв./осемдесет лв./ за периода 15.06.2014 г. до 30.06.2014 г.;
обезщетение за забава в размер на 57,55 лв./петдесет и седем лв. и 55 ст./ за
периода 02.10.2015 г. до датата на подаване на настоящето заявление –
29.09.2017 г., законна лихва за забава
от дата на подаване на заявлението -29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК следва
да бъде осъден ответника да
заплати направените от ищеца деловодни разноски по списъка по чл.80 ГПК и писмените доказателства по делото, а именно:
50 лв. платена държавна такса в исковото и заповедно производство, 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „хххххххххх, седалище и адрес на
управление: гр. Ххх , бул. ххх, офис-сграда лабиринт, ет. х, офис х, чрез
юрисконсулт П.С.П.-С., съдебен адрес *** против К.М.Д. с ЕГН **********, адрес ***,
иск за
установяване съществуване на вземания, че К.М.Д. с ЕГН **********
дължи на „хххххххххх
следните суми: главница 150 /сто и петдесет/ лв., такса за
отпускане на заема 72,00/седемдесет и два /лева, неустойка в размер на 80
лв./осемдесет лв./ за периода 15.06.2014
г. до 30.06.2014 г.; обезщетение за забава в размер на 57,55 лв./петдесет и
седем лв. и 55 ст./ за периода 02.10.2015 г. до датата на подаване на
настоящето заявление – 29.09.2017 г., законна лихва за забава от дата на подаване на заявлението -29.09.2017
г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е
издадена Заповед
за изпълнение № ххх. по ч.гр.д.№ххх. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,ал.1 от ГПК К.М.Д. с ЕГН **********,
адрес *** да заплати
на „хххххххххх,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р П.Дертлиев №25, офис-сграда
лабиринт, ет.2, офис 4, направените деловодни разноските в заповедното и исковото производство в
размер общо на 400 /четири стотин/ лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: