№ 24631
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110106429 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
Oбразувано е по искова молба на А. З. К. срещу Д. З. С. с искове с правно основание чл.
49, ал. 1 СК за развод, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2
СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, като се иска
родителските права да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето да бъде
определено при нея, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето,
да бъде определена месечна издръжка в размер на 500 лв., както и иск по чл. 56 СК относно
ползването на семейното жилище .
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 17.07.2021 г в гр.
Кюстендил. От брака им имат едно родено дете – Ралица А.ова З.а, родена на 09.10.2021 г.
Твърди, че със съпругата си са във фактическа раздяла от месец юни 2022 г., когато ищецът
е напуснал семейното жилище в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 54, вх. Б, ап. 22, което е
лична собственост на съпругата му. Навежда твърдения, че двамата имали връзка около 4
години преди да сключат брак и се разбирали добре, но впоследствие съпругата му спряла
да зачита мнението му както за съществените неща, така и за дребни, незначителни неща.
Сочи, че проблемите помежду им започнали след като Д. забременяла и започнала
безпричинно да го ревнува, включително и от негови близки роднини и приятели. Между
страните съществували и други конфликти, след претърпяна операция вследствие на
отношението на ответницата, ищецът напуснал семейното жилище, докато била бременна.
Впоследствие се върнал с цел да поправят отношенията помежду си, но безрезултатно.
Твърди, че ответницата не му позволява да прекарва самостоятелно време с детето си, не му
позволява да среша детето със свои близки и роднини.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства под описи
1
за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. З. С. и е
предявен насрещен иск.
Ответницата поддържа, че изключителна вина за прекратяване на брака има съпруга А. З.
К.. Оспорва фактите и обстоятелствата, посочени от ищеца. Твърди, че фактическата
раздяла между страните датира от 13.03.2022 г., когато ищецът е напуснал семейното
жилище и не се е върнал. Твърди, че на посочената дата между страните възникнал
конфликт относно посещение на празник на племенник на съпруга й, като тя е отказала да
отидат с оглед епидемиологичната обстановка и храненето на петмесечното им дете.
Съпругът й се ядосал, ударил й е шамар и си е тръгнал, а след два дни се е върнал в
семейното жилище само, за да си вземе багаж. Твърди, че след този момент е поела всички
грижи за дъщеря им и е била принудена сама да се справя. Оспорва, твърденията на ищеца,
че не разрешава на детето си Ралица да се вижда с баба му и дядо му по бащина линия, като
намира, че този контакт е от изключителна важност за развитието личността на детето.
Твърди, че А. не я уважава като жена и като майка и не е ценил усилията й. Сочи, че не е
получила никаква подкрепа от него за кърменето на детето им. Оспорва твърденията на
ищеца, че опосредства контактите му с други хора, а сочи, че през почивните дни той
обикновено пътувал и употребявал алкохол със свои приятели, което тя намира за
неприемливо. Сочи, че от раждането на детето основно тя полага грижи за неговото
правилно физическо и психическо развитие и никога не е ограничавала контактите му с
бащата.
Иска се прекратяване на брака по вина на съпруга по реда на чл. 49, ал. 3 СК за развод,
обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, като се иска родителските
права да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето да бъде определено
при нея, да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, да бъде
определена месечна издръжка в размер на 500 лв., както по чл. 56 СК относно ползването на
семейното жилище .
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства под опис, за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетел при режим на довеждане
по отношение на различни обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Оспорени са
твърденията на ищцата Д. С., като се твърди, че А. К. винаги е поемал грижа за детето си,
включително и материално. Твърди, че когато с майката са живеели заедно се е грижил за
детето наравно с нея, че винаги я е придружавал на профилактични прегледи и
специализирани такива. Поддържа, че Д. изпитва ревност по отношение на близките му и
поради това ограничава контактите на детето както с него, така и с неговото семейство.
Поддържа доказателствените искания, направени в исковата молба и иска събиране на
2
гласни доказателства чрез разпит на още един свидетел при режим на довеждане, от чиито
разпит да се установят отбстояотелствата, свързани с поддържането на лични отношения
между бащата и детето.
Съдът намира, че направените доказателствени искания от страните са относими,
допустими и необходими за разрешаване на спорния по делото въпрос, поради което същите
следва да бъдат уважени, а делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.11.2023 г. от 13:30
часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните ДСП (по местоживеене на
детето и страните), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за
живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски
капацитет, привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на
родителите, подкрепяща среда и др.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в случай че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лева.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на брак, както и всички положителни факти, които
счита, че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Указва на ищцата по насрещния иск, че носи тежестта да докаже, че вина за
прекратяването на брака има ответника по насрещния й иск, като й указва, че в брачния
процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се прилага
Указва на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи своята пригодност като родител, полаганите до
момента преки и непосредствени грижи за детето, както и интереса на детето от конкретните
мерки, свързани с родителската отговорност; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
Указва на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 56 СК, че носи
доказателствената тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно
основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички
обстоятелства от значение за ползването му.
3
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Указва на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
По доказателствата:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП относно трудовите договори на страните,
техните доходи от трудови правоотношения и от други източници, както и данни за
страните като самоосигуряващи се лица, считано от 01.01.2022 г. до момента на изготвяне на
справката.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане на ищеца за обстоятелствата посочени в исковата молба и в отговора
на насрещния иск и трима свидетели при режим на довеждане на ищцата по насрещния иск
за обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че
при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да
получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС
производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
4
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като
са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора
притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки
интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за
тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат
повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай
на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси,
изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд
дела. За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните
могат да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889
515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и ДСП, а на
ответника – и препис от отговора на насрещната искова молба.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6