№ 76905
гр. София, 22.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20221110132371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 123341/2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ФИРМА срещу КР. Й. ХР., с която се претендират следните
суми: 645.26 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
OL00024178/18.07.2020 г.; 24.80 лв. – лихва за периода от 18.08.2020 г. до 13.06.2022 г.;
148.69 лв. – неустойка; 99.13 лв. – такса експресно разглеждане; 60 лв. – разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13
от договора.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
На първо място, с Разпореждане № 59435/2022 г. са дадени указания на заявителя за
отстраняване на нередовности в заявлението, като е посочено, че при неизпълнение на
указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено в съответната част. Горното
разпореждане е съобщено на заявителя на 15.07.2022 г. В определения срок указанията не са
изпълнени. Ето защо и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде
отхвърлено в частта относно сумите от 24.80 лв. и 148.69 лв.
На второ място, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и
добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата се претендират и такса експресно разглеждане и разходи
за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл.
13 от договора.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит, в който е уговорено и
1
предоставяне на допълнителна услуга, която се изразява в експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя в срок до 20 минути от постъпването при кредитора,
ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09:00 м. до 18:00 ч., а ако е постъпило
след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.
Касае се за единен договор за предоставяне на заемната сума и допълнителната услуга, като
таксата за нея е изрично включено в параметрите на договора за потребителски кредит при
формиране на дължимата от потребителя сума, като погасителната вноска по договора освен
главница, лихва, неустойка включва и парична сума за тази допълнителна услуга.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че горепосочената
допълнителна услуга представлява действие по усвояването на кредита, за което кредиторът
не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по
кредита. Следователно налице е нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да
бъде санкционирано с нищожност на клаузата за тази допълнителна услуга на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че така описаната допълнителна услуга по съществото си не
представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие,
от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителна полза
за него, за да обосноваве заплащане на възнаграждение в определения размер. Изначално
липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на кредита, в случай че не бъде избрана
допълнителната услуга, т. е. не се установява конкретна полза или преимущество за
кредитополучателя.
На следващо място, претендираните разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора не попада в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи
заради извършени разходи. Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Процесната клауза преследва забранена от
закона цел, а именно да се присъди второ обезщетение за забава. Същата противоречи на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече
нищожността й.
След като клаузите за такса експресно разглеждане и разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора са
нищожни, съответните такси не са дължими от потребителя. По тази причина вземанията,
произтичащи от тези клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните
вземания, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. Ето
защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част също подлежи на
отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 123341/2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ФИРМА срещу КР. Й. ХР. – в частта, с която се претендират
следните суми: 24.80 лв. – лихва за периода от 18.08.2020 г. до 13.06.2022 г.; 148.69 лв. –
неустойка; 99.13 лв. – такса експресно разглеждане; 60 лв. – разходи за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3