№ 132
гр. Търговище, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100300 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземане –за неустойка;
за лизингови вноски и за разликата в цената на устройство без абонамент и преференциална
обща лизингова цена, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от
ГПК по Ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РСТ.
Предявен е иск за установяване на вземания в общ размер на 466.30 лв. лв., по
фактура № **********/05.11.2019г. за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г„ срок за
плащане - 20.11.2019г„ издадена за сумата от 556,11 лв., представляваща неплатени
неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства, както следва:
- 109,85 лв. - неустойка за предпочетен номер +********;
- 97,86 лв. - лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +********;
- 95,43 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +********;
- 125,61 лв. - неустойка за предпочетен номер +********;
- 42,48 лв. - неустойка за предпочетен номер +**********;
- 84,88 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**********.
Претендира се сума в размер на 466,30 лв., поради извършено частично плащане в
размер на 89,81 лв., което изцяло погасява задължението за сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +********** и частично погасява задължението за неустойка за
предпочетен номер +******** до размера на 120,68 лв.
Сумата в размер на общо 466.30 лв. , включва, както следва:
1. Сума в общ размер на 273.01 лв., представляваща неплатени неустойки, както
следва:
- 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
1
+********;
- 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********;
- 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********;
2. Сума в общ размер на 95,43 лв., представляваща разлика между стандартната и
преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1 Black, начислена на основание
раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********;
3. Сума в общ размер на 97,86 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за
отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
+******** за устройство марка NOKIA 3.1 Black.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 5/05.01.2022 г. по Ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника
/ответника/ да заплати на ищеца сумата от 466,30 лв.., представляваща неизпълнено
задължение по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +******** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +********; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.2022 год. до окончателното й изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и
направените в производството разноски
Заповедта е връчена на длъжника лично, по настоящ адрес. Същият своевременно
подал писмено възражение, че не дължи. С последващо определение № 132/07.02.2022г. по
Ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РСТ е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането по реда на чл.422 ГПК.
За предпочетен номер +********:
На 27.12.2018г. между с. Г. С. и „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България“
ЕАД) е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца, като потребителя продължава
ползването на абонаментен план „Нонстоп 29,99 promo 17,99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален такъв в размер на 17,99 лв. С. не
изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно раздел IV,
чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 109,85 лв.,
чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/05.11.2019г.
На същата дата - 27.12.2018г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер +********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва със с. Г. С. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка NOKIA 3.1 Black за обща лизингова цена в размер на
160,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,99
лв. По договора за лизинг С. дължи заплащане на сума в общ размер на 97,86 лв.,
представляваща сбор от 14 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от
Общите условия към договора за лизинг за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г.,
начислени във фактура № **********/05.11.2019г.
Вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер +********, С. дължи сума в размер на 95,43 лв., начислена във фактура
№**********/05.11.2019г., представляваща разликата между цената на устройството без
2
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
За предпочетен номер +********:
На 15.02.2019г. между с. Г. С. и „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България”
ЕАД) е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Нонстоп 29,99
promo 17,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален
такъв в размер на 17,99 лв. С. не изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие
на което и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 120,68 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура №**********/05.11.2019г.
За предпочетен номер +**********:
На 19.04.2019г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +********** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет+ 16.99“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. С. не изпълнява задълженията си по
договора, вследствие на което и съгласно т. 11 от него, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 42,48 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси
и начислена във фактура №**********/05.11.2019г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към
настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
За вземанията е издадена фактура № **********/05.11.2019г. за отчетен период
05.10.2019г. - 04.11.2019г„ срок за плащане - 20.11.2019г„ издадена за сумата от 556,11 лв.,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства,
както следва:
- 109,85 лв. - неустойка за предпочетен номер +********;
- 97,86 лв. - лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +********;
- 95,43 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +********;
- 125,61 лв. - неустойка за предпочетен номер +********;
- 42,48 лв. - неустойка за предпочетен номер +**********;
- 84,88 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**********.
Претендира се сума в размер на 466,30 лв., поради извършено частично плащане в
размер на 89,81 лв., което изцяло погасява задължението за сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +********** и частично погасява задължението за неустойка за
предпочетен номер +******** до размера на 120,68 лв.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника вземането му сумата в размер на общо 466.30 лв., представляващи неплатени
неустойки, дължими суми за мобилни устройства-разлика между преференциалната и
стандартната цена и лизингови вноски по посочените договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения и договори за лизинг. Редовно призован ищецът няма
упълномощен процесуален представител в открито заседание. В писмени становища от
25.07.2022г. /л.46-51/ и от 10.08.2022г. /л.94-95/ поддържа предявените искове.
Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, в едномесечния срок и по реда
на чл.131 от ГПК, подаде писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни
и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията и са следните: -Предоставената фактура №
**********/05.11.2019г. е с неизяснен произход; -Няма представени фактури за закупуване
на мобилни устройства, ведно с тяхната цена, марка и номер; -Няма предоставени изготвени
3
фактури по месечни отчетни периоди, с предстоящият размер на плащане по фактури;-
платени по фактури размери на сума; - както и неплатени суми по фактури; -От оператора
липсва предварителна писмена информация за прекратяване на договорите за мобилни
услуги в срок от поне 1 месец; -Не е ясно как при закупуване на мобилно устройство-1 бр. с
мобилен номер +******** в срок за 24 месеца са прикрепени още 2 договора с различни
абонаментни такси; -Договорите с дата 27.12.2018г. не са подписани от ответницата.
Редовно призована, ответницата се яви лично в първото открито заседание,
проведено на 16.11.2022г. Признава, че телефона марка NOKIA го е взела на лизинг е и
плащала лизинговите вноски. Винаги са си плащали сумите по фактурите, които излизали.
Може да е имало закъснение от няколко дни, но винаги е плащано. Последните дни
постоянно внасяла по-малки суми, като били и казвали, че това е неустойка и трябва да се
плати, а след това в исковата молба са раздробили сумите. Според нея лизингът е изплатен,
само неустойките не са платени. В договорите за лизинг с допълнителните споразумения
положените подписи мисли, убедена е, че не са нейни. След доклада по делото ответницата
заяви пред съда непосредствено, че това, което тя дължи не казва, че няма да го плати, но
няма прозрачност да види за кой период и за кой мобилен номер не била спазила плащането.
По искане на ответницата ищецът представи оригиналите на договори, допълнителни
споразумения и общи условия. Съдът ги предяви на ответницата. От всички документи,
изброени в „писмен отговор“ от 20.07.2022г. /л.43 по делото/, чиято истинност оспорва,
ответницата заяви в открито заседание на 16.11.2022г. , че не е нейн подписа и съдът откри
производство по реда на чл.193 ал.1 от ГПК за оспорване истинността на документ, а
именно автентичност на подписа на потребител/лизингополучател на ответницата С. Г. С.
на следните 3 бр. документи: 1. допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** от 27.12.2018 година /на
лист 101-102 по делото/ – подписът на потребител; 2. договор за лизинг от 27.12.2018
година /на лист 105 по делото/ – подписът на лизингополучател; 3. общите условия на
договор за лизинг /на лист 106 по делото / – името и подписът на лизингополучател. С оглед
откритото производство по чл.193 от ГПК съдът назначи съдебна почеркова експертиза в
същото първото открито заседание на 16.11.2022г. и въпреки дадената възможност в
последвалия 4-месечен период и още две открити заседания след това ответницата не
внесе определения депозит за вещото лице, поради което и експертиза не е изготвяна.
Редовно уведомена ответницата не се яви в последното открито заседание и няма изразено
становище в хода на устните състезания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 5/05.01.2022г. по Ч.гр.д. №
3/2022г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника – С. Г. С. да заплати на кредитора –
„Теленор България“ ЕАД: сумата от 466,30 лв., представляваща неизпълнено задължение
по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +********; Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2022 год.
до окончателното й изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в
заповедното производството разноски. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и Договор за лизинг към него;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** и издадени
фактури.
Заповедта е връчена на длъжника лично. Подадено е в законния срок възражение, че
4
не дължи. На заявителя е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК, което обуславя и
правния му интерес да предяви иск.
Ищецът е подал искова молба в законния едномесечен срок за установяване на
вземане в размер на общо включва, както следва:
1. Сума в общ размер на 273,01 лв., представляваща неплатени неустойки, както
следва:
- 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********;
- 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********;
- 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********;
2. Сума в общ размер на 95,43 лв., представляваща разлика между стандартната и
преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1 Black, начислена на основание
раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********;
3. Сума в общ размер на 97,86 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за
отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
+******** за устройство марка NOKIA 3.1 Black.
Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и
ответницата, като потребител, са сключени няколко договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения и договори за лизинг, както следва:
1. За предпочетен номер +********:
На 27.12.2018г. между с. Г. С. и „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България“
ЕАД) е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца, като потребителя продължава
ползването на абонаментен план „Нонстоп 29,99 promo 17,99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален такъв в размер на 17,99 лв. С. не
изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно раздел IV,
чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 109,85 лв.,
чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/05.11.2019г.
На същата дата - 27.12.2018г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер +********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва със с. Г. С. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка NOKIA 3.1 Black за обща лизингова цена в размер на
160,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,99
лв. По договора за лизинг С. дължи заплащане на сума в общ размер на 97,86 лв.,
представляваща сбор от 14 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от
Общите условия към договора за лизинг за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г.,
начислени във фактура № **********/05.11.2019г.
Вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер +********, С. дължи сума в размер на 95,43 лв., начислена във фактура
№**********/05.11.2019г., представляваща разликата между цената на устройството без
5
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
2. За предпочетен номер +********:
На 15.02.2019г. между с. Г. С. и „Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България”
ЕАД) е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Нонстоп 29,99
promo 17,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален
такъв в размер на 17,99 лв. С. не изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие
на което и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 120,68 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура №**********/05.11.2019г.
3. За предпочетен номер +**********:
На 19.04.2019г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +********** за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет+ 16.99“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. С. не изпълнява задълженията си по
договора, вследствие на което и съгласно т. 11 от него, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 42,48 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси
и начислена във фактура №**********/05.11.2019г.
Към всеки от договорите за мобилни услуги е приложена отделно декларация-
съгласие, съгласно която потребителят получил от представител на оператора екземпляр от
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е задължил да ги спазва, като същите са
приложими за всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя към момента на
подписване на същата декларация, както и за бъдещи такива. Съгласието на потребителя с
ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е изразил
писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП. Освен екземпляр
от ОУ потребителят е получил и актуална към датата на сключване на съответния договор
- ценова листа за абонаментните планове на частни и корпоративни лица
В договорите за лизинг лизингополучателят е декларирал писмено, че е получил,
запознат е изцяло, приема Общите условия на договора за лизинг на устройство.
Оспорването истинността на документите досежно автентичността на подписа на
ответницата по реда на чл.193-чл.194 от ГПК, а именно: 1. допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** от 27.12.2018
година /на лист 101-102 по делото/ – подписът на потребител; 2. договор за лизинг от
27.12.2018 година /на лист 105 по делото/ – подписът на лизингополучател; 3. общите
условия на договор за лизинг /на лист 106 по делото / – името и подписът на
лизингополучател, не е доказано.
Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор за мобилни
услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги , а правото за разваляне
на договора и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски са уредени в чл.12 от ОУ на
договора за лизинг на устройство.
В договорите и допълнителните споразумения за мобилни услуги са посочени всички
техни съществени параметри - избраните абонаментни планове, размерите на стандартните
месечни абонаменти, сроковете, за които са сключени, неустоечните клаузи. В приложените
ценови листи са посочени цените на мобилните услуги извън стандартните месечни пакети.
В т. 8 от първоначалните договори за мобилни услуги са посочени номерата на активните
СИМ карти за съответните предпочетени номера, които с. Г. С. е получила при тяхното
сключване, даващи достъп до мобилната мрежа на оператора. От това следва, че мобилният
оператор е изпълнил задълженията си по договорите и допълнителните споразумения за
6
мобилни услуги, като е осигурил достъп на ответната страна до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги.
От приложените по делото от ищеца фактури, както следва: №
**********/05.07.2019г., № **********/05.08.2019г. и № **********/05.09.2019г., са
видни начислените задължения за предпочетени номера +********, +******** и
+**********, чието неизпълнение в срок е довело до начисляването на неустойките и
сумата за разлика в цената на мобилно устройство във фактура № **********/05.11.2019г.
Също така от приложената от ищеца справка за издадените от „Теленор България“ ЕАД
фактури за ползваните телефонни услуги и съответните плащания за периода 01.12.2018г. -
20.07.2022г. на ответницата се установи, че задълженията по фактури №
**********/05.08.2019г. и № **********/05.09.2019г., които са със срок за плащане
20.08.2019г., съответно 20.09.2019г., са започнали да бъдат изплащани от с. Г. С. със забава
от 13.01.2020г., като последното плащане е направено на 21.10.2021г. Ответницата само
призна обстоятелството, че е плащала малки суми и с известни закъснения от няколко дни.
Процесиите неустойки са начислени поради неизпълнението на ответницата да
заплати изискуемите абонаменти такси по договорите и допълнителните споразумения за
мобилни услуги в уговорения срок. В неустоечните клаузи - раздел IV, чл. 2, б. (а) и раздел
III, чл. 2, б. (а) от допълнителните споразумения за мобилни услуги и т. 11, б. (а) от договора
за мобилни услуги е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя ИЛИ при нарушение на задълженията на
потребителя по него. Неплащането на месечните абонаментни такси безспорно се явява
такова нарушение, което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на
неустойка. В този смисъл, прекратяването на договорите и допълнителните споразумения за
мобилни услуги е ирелевантно за възникването на вземането за неустойка, тъй като е
налице нарушение на паричното задължение на потребителя за плащане точно и в срок на
абонаментните такси. В неустоечните клаузи изрично е уговорено, че неустойките не могат
да надвишават 3-кратния размер на стандартните месечни абонаменти. Съгласно трайната
съдебна практика, когато в неустоечната клауза изрично е уговорено, че неустойката не
може да надвишава три абонаментни такси, тя не е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП и не е нищожна.
В процесния договор за лизинг са посочени неговите съществени параметри - общата
лизингова цена на предоставеното устройство, броят и размерът на лизинговите вноски,
срокът на договора. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му
лизингонолучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с цялата документация,
включително гаранционна карта, от което следва, че договорът за лизинг има значението на
приемо-предавателен протокол. Мобилният оператор е изпълнил задълженията си, като е
предал устройството, предмет на договора за лизинг, на с. Г. С.. Ответницата не оспорва, а
признава, че е получила мобилното устройство - NOKIA 3.1 Black. Договорът за лизинг е
сключен на 27.12.2018г. за срок от 23 месеца и той е прекратен на 27.11.2020г. поради
изтичането на срока, за конто е бил сключен. Ето защо към датата на подаването на
Заявлението но чл. 410 от ГПК на 22.12.2021 г. /дата на пощенското клеймо/ падежът на
всички лизингови вноски е бил настъпил и те са дължими и изискуеми на общо основание.
Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг, месечните вноски и други
дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договор/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания.
По отношение на задълженията за лизингови вноски е налице и обща изискуемост,
поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия
7
момент и въпреки неизплатената лизингова цена по договора, предоставеното устройство
не е върнато на мобилния оператор.
Сумата, представляваща разликата в цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, на която е предоставено, е начислена на основание
раздел IV, чл. 2, б. (б) от допълнителното споразумение с предпочетен номер +********
поради виновното неизпълнение по него от страна на с. Г. С. да заплати изискуемите
абонаментни такси в уговорения срок. Претендираната сума за разлика цели да обезщети
мобилния оператор за това, че е направил значителна отстъпка от пазарната цена на
устройството разчитайки, че С. ще заплаща месечните абонаменти за срока, за който
допълнителното споразумение за мобилни услуги е било сключено. В раздел II от
допълнителното споразумение е посочена стандартната цена на устройството без абонамент,
преференциалната цена, на която е предоставено, и размерът на направената отстъпка. Като
е получила устройството на преференциална цена, без да изпълнява поетите си задължения
и без да го върне на мобилния оператор, ответната страна се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца.
Във всички процесни договори за мобилни услуги е отбелязано, че потребителят е
направил отказ от хартиена фактура, поради което и такава не и е издавана.
От представената от ищеца справка за издадените от „Теленор България“ ЕАД
фактури за ползваните телефонни услуги и съответните плащания за периода 01.12.2018г. -
20.07.2022г. на с. Г. С. /л.87/ се установи, че ответницата е платила, макар и с голяма забава,
всички издадени фактури, с изключение на процесната фактура № **********/05.11.2019г.,
като дори и тя е платена частично. Това писмено доказателство кореспондира и със
заявеното становище от ответницата в открито заседание, че е извършвала плащания на
суми и не че няма да плати това, което дължи, но иска да има прозрачност за кой период и за
кой мобилен номер не е изпълнила задълженията си.
За вземанията е издадена фактура № **********/05.11.2019г. за отчетен период
05.10.2019г. - 04.11.2019г„ срок за плащане - 20.11.2019г„ издадена за сумата от 556,11 лв.,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства,
както следва:
- 109,85 лв. - неустойка за предпочетен номер +********;
- 97,86 лв. - лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +********;
- 95,43 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +********;
- 125,61 лв. - неустойка за предпочетен номер +********;
- 42,48 лв. - неустойка за предпочетен номер +**********;
- 84,88 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**********.
Ищецът претендира само част от цялата сума от 556.11 лв., а именно претендира
сумата в размер на 466,30 лв., поради извършено частично плащане в размер на 89,81 лв.,
което изцяло погасява задължението за сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+********** и частично погасява задължението за неустойка за предпочетен номер
+******** до размера на 120,68 лв.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на вземане, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК,
за сумата в размер на общо 466.30 лв. , включва, както следва:
1. Сума в общ размер на 273,01 лв., представляваща неплатени неустойки, както
следва:
- 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
8
+********;
- 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********;
- 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********;
2. Сума в общ размер на 95,43 лв., представляваща разлика между стандартната и
преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1 Black, начислена на основание
раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********;
3. Сума в общ размер на 97,86 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за
отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
+******** за устройство марка NOKIA 3.1 Black.
Ищецът е отчел извършеното по тази фактура частично плащане от ответницата,
преди подаването на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
Мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги,
като е осигурил достъп на абоната до своята мобилна мрежа и предлагани
далекосъобщителни услуги. Фиксираните месечни абонаментни такси се дължат по силата
на самото сключване на договора за мобилни услуги, след като потребителят е получил
активна СИМ карта, даваща достъп до мрежата на оператора. Цената за месечните
абонаментни планове се дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени
в абонамента, тъй като възникването на задължението за заплащането му е обусловено от
самото предоставяне от мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му.
По отношение на претендираната неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
Ответникът притежава качеството " потребител " по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца –
мобилен оператор.
Съгласно чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Безспорно е в конкретния случай, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договорите за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси, поради
което мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не надвишава три
месечни абонаментни такси. Съгласно трайната съдебна практика, неустоечна клауза, в
която изрично е уговорено, че размерът на неустойката не може да надвишава три месечни
абонаментни такси, не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не
задължава потребителят да заплати необосновано висока неустойка. Ето защо иска за
неустойка е основателен.
Досежно иска за дължими лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства:
Ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
извършена двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг, изпълнение на
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и настъпила
9
изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски.
Безспорно е, че страните са сключили посочените по-горе договори за лизинг, които ведно с
ОУ на договор за лизинг са източник на облигационно правоотношение със съдържание
задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима вещ посоченото
устройство във връзка с мобилен номер на лизингополучателя срещу задължението на
последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план.
Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като
същото е уговорено като срочно, като покана от страна на кредитора не е необходима.
Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на договора,
лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на
договора. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектуван с цялата документация, включително гаранционна карта.
Съдът, съобразявайки, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК всички
лизингови вноски по договора са с настъпил падеж, още повече че изобщо не се твърди
лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че
предявеният иск е доказан. Ответникът не оспорва, а признава, че е получил мобилното
устройство на лизинг. Не оспорва, че не го е изплатил и не го е върнал.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 385 лв. /25 лв.-държавна такса и 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/, представляваща направени разноски в заповедното производство и сумата
в размер на 485 лв. /125 лв. – доплатена държавна такса; 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/, представляваща направени разноски в исковото производство, на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО на истинността на документи, а именно: 1.
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран
номер ******** от 27.12.2018 година /на лист 101-102 по делото/ – подписът на потребител;
2. договор за лизинг от 27.12.2018 година /на лист 105 по делото/ – подписът на
лизингополучател; 3. общите условия на договор за лизинг /на лист 106 по делото / – името
и подписът на лизингополучател, НЕ Е ДОКАЗАНО, на осн. чл. 194 ал.3 във вр. чл. 193 от
ГПК.
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / с предишно наименование “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.Н.Ш. от САК,
съдебен адрес: **********, против С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес:
***********, за сумата в размер на общо 466.30 лв. , която включва, както следва:
1. Сума в общ размер на 273.01 лв., представляваща неплатени неустойки, както
следва:
10
- 109.85 лв. - неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********;
- 120.68 лв. - неустойка, начислена на основание раздел III, чл. 2, б.(а) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********;
- 42.48 лв. - неустойка, начислена на основание т. 11, б.(а) от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********;
2. Сума в общ размер на 95.43 лв., представляваща разлика между стандартната
и преференциалната цена на устройство марка NOKIA 3.1 Black, начислена на
основание раздел IV, чл. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +********;
3. Сума в общ размер на 97.86 лв., представляваща неплатени лизингови вноски
за отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
+******** за устройство марка NOKIA 3.1 Black,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2022г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед № 5/05.01.2022г. по Ч.гр.д. №
3/2022г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / с предишно наименование “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.Н.Ш. от САК,
съдебен адрес: ********** , сумата от 385 лв., представляваща направени в заповедното
производство разноски по Ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РСТ и сумата от 485 лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски по гр.д. № 300/2022г. по
описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11