№ 680
гр. Разград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101692 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и Закона за
потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “Уникредит Булбанк” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.“Света Неделя” №7, с която са
предявени обективно съединени искове срещу В. П. СТ. за установяване на задължението за
заплащане на сумата в общ размер от 635,35 лева, представляваща: сума в размер на 423,57
лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.02.2021г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 139,78 лева - дължими лихви за
забава по договора за кредит за периода от 22.03.2018г. до 15.02.2021г., както и 72,00 лева -
дължими разходи за уведомяване към 04.02.2021г. Претендира и за заплащане на
направените разноски в общ размер на 85,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и
60,00 лева за адвокатско възнаграждение, по заповедното производство по ч.гр.д.
№20213330100350/2021г. по описа Районен съд - Разград, по което са издадени Заповед
№229 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
18.02.2021г. и Изпълнителен лист №151 от 18.02.2020г. за горните суми. Претендира и за
заплащане на направените по настоящото дело разноски. Твърди че са сключили с ответника
В. П. СТ., ЕГН ********** - като кредитополучател, Договор №CCIR-615-00044-2016 за
Кредитна карта за физически лица от 17.03.2016г. (договора за кредит), по силата на който
ищецът предоставил на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен
размер от 500,00 лева (петстотин лева), ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard, а
ответникът се задължи да ползва и върне предоставения кредит, ведно с начислените лихви,
1
такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове, че
предоставеният кредитен лимит е усвоен от кредитополучателя съгласно условията и
сроковете на договора за кредитна карта, като в чл.3.1 от същия е предвидено погасяването
на усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна
вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит - в размер на 15,00
лева, изискуема и дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредитна карта до 15-то число
на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания (ПКП), че за ползвания
кредитен лимит кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката договорна
възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за кредитна карта, определена като
месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер
на 1.00% (един процент).Твърди, че ответникът е обслужвал кредита си нередовно, като е
извършвал вноски не на падежа и не в необходимия размер. Счита, че от извлечението от
счетоводните книги на ищеца, е видно, че ответникът е изпаднал в забава за погасяването на
минималните месечни погасителни вноски по главницата, които са дължими за месеците:
януари 2018г., февруари 2018г. и март 2018г. поради неосигуряване на достатъчно средства
за покриване на тези вноски, че забавата на ответника е продължила повече от 3 (три)
последователни месеца, поради което на основание чл.10.1.1 във вр. с чл.9.1 от Договор
№CCIR-615-00044-2016 за Кредитна карта за физически лица от 17.03.2016г., вземането на
Банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради неосигуряване на достатъчно
средства за покриване на месечната минимална погасителна вноска/минимално дължимата
сума, че ответникът В. П. СТ., ЕГН **********, е уведомена с нарочно уведомление за
предсрочна изискуемост от Банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, което уведомление й е връчено, на осн. чл.18, ал.5 от Закона за
частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Г. С., с рег.№912 в КЧСИ, район на
действие - ОС Разград на 05.11.2020г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като на длъжника е
дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията и вдадения срок за
доброволно изпълнение такова не е осъществено. Също така сочи, че на 31.03.2018г. е
изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитното задължение, определен в чл.3.5 от
Договор №CCIR-615-00044-2016 за Кредитна карта за физически лица от 17.03.2016г.,
поради което кредитът е изцяло просрочен и изискуем, поради което Банката депозирала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК до Районен съд гр.Разград, и по ч.гр.д. №20213330100350/2021г. са
издадени Заповед №229 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 18.02.2021г. и Изпълнителен лист №151 от 18.02.2020г., с които Съдът
разпоредил ответницата В. П. СТ., ЕГН **********, да заплати на Банката сумите, както
следва: сума в размер на 423,57 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 17.02.2021г., до окончателното изплащане на вземането, сума в
размер на 139,78 лева - лихва за забава за периода от 22.03.2018г. до 15.02.2021г., сума в
размер на 72,00 лева - разходи за уведомяване към 04.02.2021г., както и разноски по делото
в общ размер на 85,00 л е в а , от които 25,00 лева за държавна такса и 60,00 лева за
адвокатско възнаграждение.Сочи, че заповедта за изпълнение е връчена на ответницата В.
2
П. СТ., ЕГН **********, при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като на осн. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК им било указано да предявят иск за установяване на вземането, както и че към
настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не е осъществено.
Ответницата е получила исковата молба и доказателствата към нея по реда на чл.47 от ГПК.
Назначеният й особен представител счита исковете за неоснователни. Сочи, че по делото не
са представени доказателства за надлежно предаване от ищеца, на ответницата на
процесната сума от 500.00 лева по кредита, че наличието на сключен договор за кредит не
означава, че той е изпълнен от кредитодателя, в случая „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, че в
представеното от него към исковата молба, извлечение от счетоводните книги липсва
каквато и да било яснота по въпроса как е формиран размера на исковата претенция на
ищеца, че липсва обосновка досежно текстовете от договора за кредит, на базата на които
ищецът е извел основанието на своята претенция, че изявлението на банката за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита до ответниците, отправено чрез ЧСИ Иван Стръмски не
е било надлежно връчено на ответниците, съответно не е стигнало до тяхното знание,
поради което вземанията на ищеца по процесния договор за кредит не са обявени за
предсрочно изискуеми, че липсва погасителен план и не е ясно как е формирана дължимата
сума, че клаузата относно възнаградителната лихва е неравноправна , поради което и искът
за тази сума следва да се отхвърли. Сочи, че представеното извлечение от счетоводните
книги не е достатъчно за да се установи,че визираното в същите задължение съществува и
не са доказателство в какъв вид,количество и стойност са предоставените суми. Оспорва
всички представени от ищеца с исковата молба документи, които не носят подписа на
ответницата. Иска прогласяване за нищожна клаузата в процеснитя договор относно
претендираната възнаградителна лихва, както и ищецът да заплати всички разноски по
делото.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 17.03.2016 г. между В. П. СТ. и “Уникредит Булбанк” АД е
сключен Договор №CCIR-615-00044-2016 за Кредитна карта /л.10/ с уговорен кредитен
лимит от 500 лв. при месечен лихвен процент от 1%. Срока на действие на договора е
посочен – 31.03.2018 г., като същият е и краен срок за окончателно погасяване на
дължимите суми /т.3.4 и т.3.5/ . В т.6.1. е записана възможност банката едностранно,
еднократно и автоматично да продължи правото на ползване и възобновяването на
кредитния лимит за следващ период от 24 месеца в случай, че кредитополучателят не е
поискал изрично прекратяването му. В същият договор са посочени условията за погасяване
на задълженията. Всяка от страниците на договора е подписана от ответницата.
На същата дата – 17.03.2016 г. между същите страни е сключен и Договор №CPIR-615-
00044-2016 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти
като електронни платежни инструменти /л.18/. С този договор се открива картова сметка за
кредитна карта до 31.03.2020 г. и се регламентира /т.2.3/ заплащането на такси и комисиони
съгласно Тарифата за физически лица на банката, като е посочено, че измененията в същата
се публикуват на интернет страницата на банката.
3
Картата е предадена на ответницата на 17.03.2016 г., за което е съставен протокол. Опит да
бъде връчена покана /л.21/ за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ
до ответника е направена чрез ЧСИ, който е отразил връчване по реда на чл.47 от ГПК/л.22/.
В уведомлението е посочено, че поради забава в плащането, отпуснатият кредит в размер на
1000 лв. е обявен за предсрочно изискуем от банката.
Със заявление, депозирано на 17.02.2021 г., “Уникредит Булбанк” АД е поискала издаване
на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.350/2021 г. РС Разград е допуснал незабавно
изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответника В. П. СТ., ЕГН ********** Адрес
гр.Разград, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Уни Кредит Булбанк” АД , ЕИК *********,
адрес гр.София, район “Възраждане”, пл.”Света Неделя”, №7 , представляван от Т. А. П. и
Д. В., пълномощник адв. Ж. Д., адрес гр.Стара Загора, бул.*** сумата 423,57 лв.
/четиристотин двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 17.02.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, сумата 139,78 лв. / сто тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/
лихва за забава за периода 22.03.2018 г. – 15.02.2021 г., сумата 72,00 лв. /седемдесет и два
лева / разноски за уведомяване, сумата 25,00 лв. / двадесет и пет лева / разноски по делото и
60 лв. / шестдесет лева / заплатено адвокатско възнаграждение. Тази заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Според представеното извлечение от счетоводните книги /л.7,8/ задължението по кредита
към 04.02.2021 г. е на стойност 635,35 лв., от които главница 423,57 лв., 139,78 лв.
обезщетение за забава и 72 лв.разходи за уведомяване.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
кредитополучателя е усвоил сумата 1191,40 лв. чрез теглене на суми в брой от банкомат
/АТМ/ и покупки, които са платени чрез ПОС устройство. За тази сума са начислени такси в
размер на 33,39 лв. За погасяване на задължението по кредитната карта са внесени 931,09
лв., които са отнесени съответно: 816,22 лв. за погасяване на главница и следващи се такси и
114,87 лв. за погасяване на лихви. Към 15.03.2018 г. ответницата е била допусната забава на
3 бр. вноски в размер на 44,16 лв. В счетоводството на ищеца като задължения по договора
на ответницата са отразени съответно: към 22.03.2018 г. – 561,66 лв., към 17.02.2021 г. –
635,35 лв. и към 06.12.2021 г.- 669,82 лв. От тях 423,57 лв. е главница, лихвата за забава е
съответно: към 22.03.2018 г. –138,09 лв., към 17.02.2021 г. –139,09 лв. и към 06.12.2021 г. –
173,56 лв., а задължението за заплащане на разходи – 72 лв. В така начислените суми не е
включена възнаградителна лихва.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените установителни искове са за задължения за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК и
същите са предявени в срока по чл.415 от ГПК.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат вземанията, е сключен между
4
страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Същият
отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
потребителя. “Уни Кредит Булбанк” АД е изпълнила своето задължение да предостави
кредитната карта и чрез нея изпълнявала задължението по чл.430, ал.1 от ТЗ да предоставя
паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало
задължението да връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката
/чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/. Ответникът е изпълнявал своето задължение за част от периода, а
след това е изпаднал в забава. След изпадането на ответника в забава същият дължи на
ищеца обезщетени еза забава в размер на законната лихва на основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите. Към датата на подаване на заявлението е изтекъл срока на
договора, но въпреки това ищецът е поканил ответницата доброволно да върне дължимата
сума.
Размерът на задължението за заплащане на главница, както и това за акцесорните вземания
– разноски и лихва е установен и същият съвпада с посочения в исковата молба.
Отговорност за заплащането на тези суми носи ответницата като длъжник по договора. Ето
защо обективно съединените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на направените от особения представител на ответника възражения съдът
намира същите за неоснователни. По делото бе установено предоставянето на кредитната
карта на ответницата, както и тегленето на суми от същата, лихвения процент по кредита е
изрично записан в договора, а предсрочна изискуемост не е била обявявана, тъй като
кредитът е бил с изтекъл срок на погасяване. По този вид договори не е възможно
изготвяне на погасителен план, а само фиксиране на минимална погасителна вноска, както е
посочено и в процесния договор, а възнаградителна лихва не се претендира, поради което
съдът не изследва възражението за неравноправност на клаузата за същата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски. Тези разноски са в размер на 575 лв. /75 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за
особен представител и 200 лв. депозит за в.л./. Ответникът дължи и заплащане на сумата 360
лв., платени от ищеца като адвокатско възнаграждение.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното
производство в размер на 25 лв. платена държавна такса и 60 лв. адвокатско
възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. СТ., ЕГН ********** Адрес
гр.Разград, ул.***, че същата дължи на “Уни Кредит Булбанк” АД , ЕИК *********, адрес
гр.София, район “Възраждане”, пл.”Света Неделя”, №7 , представляван от Т. А. П. и Д. В.,
сумата сумата 423,57 лв. /четиристотин двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки/
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 17.02.2021 г. до окончателното
5
изплащане на главницата, сумата 139,78 лв. / сто тридесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лихва за забава за периода 22.03.2018 г. – 15.02.2021 г., сумата 72,00 лв.
/седемдесет и два лева / разноски за уведомяване., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ №229/18.02.2021 г. по ч.гр.д.№350/2021 г.
по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА В. П. СТ., ЕГН ********** Адрес гр.Разград, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
“Уни Кредит Булбанк” АД , ЕИК *********, адрес гр.София, район “Възраждане”,
пл.”Света Неделя”, №7 , представляван от Т. А. П. и Д. В., сумата 575 лв. /петстотин
седемдесет и пет лева/ разноски по делото и сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
платени от ищеца като адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 25 лв. /двадесет и
пет лева / разноски и 60 лв. / шестдесет лева / заплатено адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д.№350/2021 г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по
ч.гр.д.№ 350/2021 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6