О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2025 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
при секретаря .………,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 193 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от С.Д.П. и Т.Д.П. с
обща искова молба срещу различни ответници следните искове:
1/главен иск против „П. М“ЕООД с правно основание
чл.124, ал.1, пр.З от ГПК, вр. чл. 67 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответника, че е погасено по давност правото на строеж, учредено с
нот. акт №48/29.05.2003 г., том първи, рег. № 5366,, нот.дело № 37/2003
г.(право на строеж върху УПИ II- 1085 от кв.94 а по плана на София, кв.Враждебна
м.“Амитица“ за построяване на склад, магазин и офис по утвърден архитектурен
проект от 14.05.2002 г.);
2/евентуален отрицателен установителен против „П.
М“ЕООД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на
ответника, че не е собственик на триетажна сграда с идентификатор
68134.8550.1085.1, построена на етап „груб строеж“, находищата се в УПИ II-
1085 от кв.94 а по плана на гр.София, кв.Враждебна м.“Амитица“.
3/евентуален иск против „И.т.“ ЕООД с правно основание
чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на триетажна сграда с идентификатор 68134.8550.1085.1, построена на
етап „груб строеж“, находищата се в УПИ II- 1085 от кв.94 а по плана на София,
кв.Враждебна м.“Амитица“ и осъждане на ответника да предаде владението върху
сградата.
Ищците твърдят по главния иск, че на 29.05.2003 г. са учредили в полза на „П. М“
ЕООД вещно право на строеж върху свой недвижим имот, което не е било
осъществено в петгодишен срок, поради което е погасено по давност.
По евентуалния отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК ищците твърдят, че ответникът „П. М“ ЕООД не е
собственик на триетажната сграда, която е била построена в имота, тъй като за
тази сграда не било издадено удостоверенние по чл.181 от ЗУТ за завършеност на
етап“груб строеж“ в петгодишен срок от учредяване на правото на строеж.
По евентуалния иск правно основание чл.108 от ЗС
ищците твърдят, че са собственици на триетажната сграда в процесния имот, тъй
като за нея е издадено удостоверение за завършеност на етап „груб строеж“ едва
след като е погасено правото на строеж по давност. Ответникът не е могъл да
придобие правото на собственост върху нея, защото я е придобил на публичен
търг, проведен от съдия-изпълнител по изп.дело № 20178520400042 , за погасяване
на задължения на „П. М“ЕООД, който не е бил собственик на сградата, респ.
правото на собственост не би могло да премине в патримониума на купувача
„Интерпартс“ ЕООД.
Твърдят още, че принудителното
изпълнение по горепосоченото изпълнително дело е предприето във връзка с
учредена договорна ипотека по нот.акт № 194, том четгвърти, рег. № 3546,
нот.дело № 329/2010г. в полза на „Сосиете
Женерал Експресбанк“АД.
По искане на ответника „И.т.“
ЕООД по делото е конституирано като трето лице- помагач „Банка ДСК“АД/правоприемник
на „Сосиете Женерал Експресбанк“АД. С молба от 14.03.2024 г. третото лице –
помагач заявява, че липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като към
датата на подаване на исковата молба ищците не са собственици на земята, върху
която е учредено право на строеж/предмет на главния иск/ и върху която е изградена сградата – предмет
на двата евентуални иска. В тази насока третото лице-помагач се позовава на
съдебна практика на ВКС(определение № 50081 от 07.03.2023 г. по гр. д. №
3055/2022 г. на ВКС, 2 ГО).
Съдът намира възражението
на третото лице –
помагач за основателно.
Ищците твърдят, че на 29.05.2003 г. с нот.акт № 48, том
първи, рег. № 5366, нот.дело № 37/2003 г. са учредили право на строеж в полза
на „П. М“ ЕООД върху
УПИ II-1085 от
квартал 94а, в гр. София, кв. „Враждебна“, местност
„Амитица“ за построяване на триетажа сграда, но правото на строеж не е било
реализирано в петгодишен срок от учредяването му, поради което правото да се
построи сградата било погасено през 2008 г.
Твърдят още, че върху същия незастроен недвижим имот е
била учредена договорна ипотека в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с
нот.акт № 194, том четвърти, рег. № 3546, нот.дело № 329/2010 г. за
обезпечаване задълженията на ответника „П. М“ ЕООД към банката.
Ищците са приложили към исковата молба посочения от
тях нот.акт за учредяване на договорна ипотека, от който се установява, че те
двамата в качеството на ипотекарни длъжници са учредили договорна ипотека в
полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД върху УПИ, находящо се в гр.София,
район „Кремиковци“, кв.“Враждебна“, съставляващо УПИ II -1085 от кв.94а по
плана на София, кв.“Враждебна“, м.“Амитица“ за обезпечаване задълженията на „П. – М“ ЕООД към
банката по договор за кредит за финансиране на инвестиции № 3817/13.08.2010 г.
Твърдят, че „И.т.“ ЕООД на публична продан е придобило
построената върху земята триетажна сграда, като сочат постановление за
възлагане от 09.11.2018 г. по изп.дело № 20178520400042.
С исковата молба е представено постановлението за
възлагане на недвижим имот от 09.11.2018 г. по изп.дело № 20178520400042, с
което след проведена публична прода е възложен на „И.т.“ ЕООД УПИ с
идентификатор 68 134.8550.1085, нахоящ се в гр.София, СО, район „Кремиковци“,
кв.“Враждебна“ , ул.1, местност VII-38-1, съставляващ УПИ II-1085, кв.94а по
плана на гр.София, кв.“Враждебна“, местност “Амитица“, ведно с построена в него
триетажна сграда и складова база.
При това положение предявените искове са недопустими. За
да имат правен интерес ищците да искат установяване на погасяване на правото на
строеж върху земята, следва да твърдят, че са собственици на земята и да
ангажират доказателства, доказващи правният им интерес. Според твърденията в
исковата молба и приложените към нея договор за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 194/13.08.2010 г., том втори, рег. № 3546, н.д. №
329/2010 г. на нотариус Л., с район на действие - районът на СРС, и постановление
за възлагане на недвижим имот от 09.11.2018 г. по изп.дело № 20178520400042, самите ищци са учредили договорна ипотека
върху процесната земя за чужд дълг, а впоследствие, на 09.11.2018 г./преди
датата на подаване на исковата молба/, земята е била продадена, ведно с
построена върху нея сграда. При това положение ищците не доказват правен
интерес от предявените искове, тъй като спорното правоотношение по иск по чл.67
от ЗС се развива между собственика на терена и сурпефициара. Бившият собственик
на земята, дори и да е учредител на суперфицията, не е участник в това
правоотношение /определение № 50081/07.03.2023 г. по гр.д. № 3055/2022 г. на
ВКС, 2 го/.
По същите съображения липсва правен интерес и от
предявените евентуални искове, тъй като ищците основават правния си интерес по
тези искове отново с твърденията, че е погасено по давност правото на строеж
върху земяата, в резултат на което придобили сградата, построена върху нея,
като същевременно са изложили твърдения, че е била учредена договорна ипотека
върху земята за чужд дълг и земята, заедно с построената върху нея сграда, е
била продадена на публична продан.
По изложените съображения, производството по делото
следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото.
Определението подлежи на обжалване
пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ
: